Митралната инсуфициенция или митрална недостатъчност е клапна сърдечна болест. При нея митралната клапа не се затваря правилно, когато сърцето изпомпва кръв. Тя може да възникне при увреждане на всеки от елементите на клапния апарат. Клиничната картина зависи от степента и скоростта на настъпване на митралната недостатъчност. Какви са симптомите? Какво е лечението. На тези и други важни за пациентите въпроси отговаря доктор Атанас Маринов, кардиолог в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Кои са основните причини за развитието на митралната инсуфициенция?
Причините са различни в различните общества. В развитите страни например основните причини са дегенеративни промени на клапните структури, защото те са свързани с възрастта. В по-развитите общества средната продължителност на живота е по-висока и съответно заболяванията, които са свързани с възрастовия фактор са по-чести. И по отношение на клапните заболявания в тези по-развити общества дегенеративните промени са водещата причина за тях. Докато в развиващите се страни все още водеща причина е ревматичната болест на сърцето, която в нашите условия вече почти не се среща. Има и по-редки причини като вродени заболявания на клапите, пролапс на митрална клапа или при някои възпалителни заболявания като инфекциозен ендокардит. Причина могат да са и други заболявания като исхемична болест на сърцето.
До какви патологии може да доведе митралната недостъчност?
Митралната недостъчност е второто по честота клапно заболяване в западния свят, към който и ние се числим. С по-висока честота са заболяванията на аортната клапа , аортната стеноза предимно. Няма специфични симптоми и прояви, както и специфични оплаквания на пациента, на база само на тях да определим, че точно това е диагнозата. Те са нехарактерни, най-често това е умора, задух, дискомфорт в гърдите. Става въпрос за симптоми, които могат да се дължат на разнообразни заболявания, не само на клапни и други сърдечни заболявания, на белодробни, ендокринологични. Когато има такива оплаквания, работа на лекаря е освен разпит на пациента, да направи физикален преглед. Едно преслушване със слушалка може да го насочи, че едно от тези нехарактерни, неспецифични оплаквания, може да се дължи на проблеми със сърдечна клапа, в случая митрална недостатъчност, при която със слушалка може да се чуе един систолен шум и това да даде насока пациентът да бъде прегледан от кардиолог с ехокардиография. Резултатът ще даде по-нататъшна насока за лечение при този пациент.
Опасна ли е митралната недостатъчност?
Тя е една от причините да се стигне до нарушаване цялостната функция на сърцето. Когато напредне заболяването може да се стигне до сърдечна недостатъчност. Това е синдром, при който сърцето не успява да си върши работата, да осигури дебит кръв за тялото, която да е достатъчна за снабдяване с кислород.
Какви са съвременните методи на лечение?
За да се прецизира диагнозата се прави и ехокардиография. Така може да се определи до каква степен е напреднала митралната недостъчност и какво по-нататък следва да се направи. Тя се степенува в лека, средна и тежка степен най-общо. Пациентите с лека и умерена степен на митрална инсуфициенция подлежат основно на проследяване, тъй като се счита, че не се налага някакво специфично лечение. При висока степен на клапна недостатъчност, която се определя с ехографски показатели или образни, лабораторни и други методи, се взема решение при конкретния пациент какво ще бъде лечението. Ключово е да се определи кога при даден пациент трябва да се премине към интервенционално лечение, тоест дали хирургично или транскатетърно. Това се определя освен по степента на клапната недостатъчност, важно е и да се определи нейният механизъм. Той може да бъде предимно увреждане на самите клапни структури, което наричаме първична клапна недостатъчност или по-скоро проблемът е в съседните структури – най-вече в лявата камера или лявото предсърдие, между които се намира митралната клапа. Когато има заболяване на лявата камера или лявото предсърдие, това може да доведе до нарушена функция на самата клапа, което се нарича вторична клапна недостатъчност. Определянето на тези видове клапна недостатъчност е много важно за лечението. При първичната високостепенна клапна недостатъчност, когато се счита, че симптомите, оплакванията на пациента са свързани с този проблем, обикновено се пристъпва към интервенция, която най-често е хирургично лечение на клапната митрална недостатъчност. То може да бъде с протезиране с изкуствена клапа или с пластика по хирургичен път да се възстанови функцията на платната на митралната клапа. В съвремието се предпочита пластика да се прави, която е съхраняващо клапните структури интервенция с по-лесно и бързо възстановяване на пациента. На него не му се налага да взема лекарства за разреждане на кръвта продължително време, което е предимство. Когато няма такава възможност поради самата патология се прави протезиране с изкуствена клапа. Особеното е, че налага завинаги да се взема препарат за разреждане на кръвта. При вторичната клапна недостатъчност подходът е малко по-различен. Той е насочен към основното заболяване на сърцето, което е довело до клапна недостатъчност. При персистиране, въпреки цялото лечение на цялото заболяване, се налага да се прави интервенция върху самата клапа, която също може да бъде оперативна, хирургична, може да бъде и транскатетърна. Така че лечението на митрална инсуфициенция е комплексно -медикаментозно и интервенционално.
Каква промяна в начина на живот се налага на пациенти, при които е установена митрална инсуфициенция?
Пак зависи от състоянието, степента , от симптомите, както и дали пациентът има придружаващи заболявания. Естествено, когато пациентът не е с високостепенна митрална недостатъчност, лека или умерена, тя не води до някакви значими промени, които да налагат някакво ограничение. При пациент с умерена степен на митрална недостатъчност обикновено съветваме да се избягват тежки физически натоварвания, особено внезапни натоварвания. Тези, които са с висока степен на митрална недостатъчност, подлежат на доста по-стриктно наблюдение и проследяване от лекар, ако е необходимо и лечение. При пациенти, при които е приложено лечение върху клапната недостатъчност -хирургично или транскатетърно-тези пациенти подлежат на периодично проследяване за оценка на симптомите, как е повлияно състоянието им след интервенцията, прави се и оценка на функцията на сърцето, на самата клапа, проследяване ефекта от лечението и задържането му, дали настъпват ритъмни нарушения. Както казахме, пациентите с механични клапи, завинаги трябва са приемат медикамент за разреждане на кръвта и той да бъде правилно дозиран, за да се предпазва клапата от усложнение. При тях се налага и профилактика за инфекциозен ендокардит. Тя може да предпази от много тежко усложнения. При процедури, най-често стоматологични могат да попаднат някакви бактерии в кръвта и те да се заловят за тази изкуствена митрална клапа, да се размножат и да се получи локално възпаление, което наричаме протезен ендокардит. Затова те трябва да правят редовна профилактика и когато ходят на стоматолог и ще се прави някаква процедура, се съветва да се взема антибиотик, който се назначава и приема по определен начин, за да се избегне това усложнение.
