Вирусните респираторни инфекции (ВРИ) са сред най-честите причини за заболяваемост, както при възрастни, така и при деца. От глобална гледна точка, това е най-разпространеният тип инфекциозни заболявания и една от водещите причини за смърт, след исхемична болест на сърцето, хронична обструктивна белодробна болест и инсулт. Най-често идентифицираните вируси при пациенти с остри прояви на респираторни инфекции са грипен вирус тип А и В, риновируси, цитомегаловируси, коксаки вируси от група Б, рубеола, респираторни аденовируси и коронавируси. Клиничните прояви са най-разнобразни и могат да засегнат както горните, така и долните дихателни пътища – това включва риносинузит, фарингит, обикновена настинка, ларинготрахеит, бронхит, бронхиолит и евентуално пневмония. От гледна точка на сърдечносъдовата система, ВРИ могат не само да влошат съществуващо хронично сърдечносъдово заболяване (например коронарна артериална болест или сърдечна недостатъчност), но също така могат да предизвикат нови, неблагоприятни сърдечносъдови събития, особено при пациенти с полиморбидност или имунен дефицит. Повече по темата обяснява кардиологът от УМБАЛ „Проф. д-р Алекдандър Чирков“ д-р Спас Бегов.

1.Каква е връзката межди ВРИ и отключването на сърдечносъдово увреждане?
Има няколко патофизиологични връзки между ВРИ и отключването или влошаването на миокардната исхемия (резултат от дисбаланс между нуждите и снабдяване на миокарда с кислород), като това са: възпаление, хиперкоагулация и повишени метаболитни нужди на миокарда. Процесът на възпаление не само активира тромбоцитите, но също така стимулира възпалителните клетки в атеросклеротичните плаки. Последното води до освобождаване на металопротеинази и пептидази, които могат да допринесат за дестабилизиране на плаката. Аденовирусите и ентеровирусите са сред най-честите етиологични причинители на миокардит. Те представляват група първични кардиотропни вируси, отговорни за директно увреждане на миокардната тъкан. Вирусната инвазия в кардиомиоцитите става чрез трансмембранния рецептор и е последвана от вирусна репликация вътре в клетката, което води до разрушаване на цитоскелета, цитолиза и евентуално имунна клетъчна реакция. Грипният вирус тип A и B, заедно със семейството на Коронавирусите, се класифицират като кардиотоксични агенти, провокиращи индиректно миокардит. Това става чрез увеличено освобождаване на цитокини и с последващо цитокин-медиирано увреждане на миокарда. Трябва да се отбележи, че честотата на сърдечно-съдовите инциденти варира сезонно и е най-висока през зимата. Броят на хоспитализациите нараства от август и достига своя пик през януари. Тази сезонност не е напълно обяснена, но се смята, че повишената честота на инфекциите на горните дихателни пътища играе роля поради тяхното въздействие върху реологията на кръвта и следователно функционирането на сърдечносъдовата система. Общият риск от сърдечносъдови усложнения се определя основно от тежестта на респираторната инфекция. Интересен и важен показател е един от основните сърдечни ензими – тропонин, който според последни проучвания остава със завишени стойности над нормата при пациенти с тежки ВРИ. Рискът от инфаркт на миокарда през първата седмица след ВРИ е значително повишен до 6 пъти. Подобни тенденции са демонстрирани и при пациенти с инсулт, т.е. причината тези остри инциденти се крие в целия спектър от атеросклеротични, сърдечносъдови заболявания и вида на инфекцията.

2.Какви сърдечносъдови симптомите се отключват при респираторни инфекции?
Както стана вече ясно, респираторните вирусни инфекции засягат сърцето. Възможно е в повечето случаи те да не предизвикват видими симптоми и по този начин инфекцията може да остане незабелязана. Симптомите, които обаче могат да възникнат, включват:
• Болка в гърдите
• Нарушения в сърдечния ритъм
• Умора и/ или задух
• Треска и/или субфебрилна температура
• Болки по мускулите и ставите
• Възпалено гърло
• Подуване на ставите или краката
• Припадък

3.Кои са най-честите усложнения на сърцето след ВРИ?
– Респираторните инфекции сами по себе си увеличават риска от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия.
– Установено е, че респираторните вируси (аденовируси, ентеровируси, грипен вирус и коронавируси) са най-честите виновници за развитие на миокардит. Честотата на вирусните инфекции варира сезонно, като пикът на грипа е през зимата, а ентеровирусите през лятото и есента. Постоянната вирусна активност след острата фаза на заболяването може да доведе до прогресивна сърдечна дисфункция с лоша прогноза. Клиничното представяне на вирусния миокардит включва широк спектър от симптоми, като гръдна болка (подобна на исхемия или плеврит), диспнея или задух, умора, възможна е синкопална симптоматика, както и животозастрашаващи състояния като кардиогенен шок, аритмии или дори внезапна сърдечна смърт. Разбира се, той може да протече при пациенти, които са видимо здрави, без съществени оплаквания от страна на сърдечносъдовата система, единствено с грипоподобни симптоми.
– Друго често срещано усложнение е острият перикардит (среща се в 33% след прекарана ВРИ). Това представлява възпаление на сърдечната торбичка, характеризиращ се с типични симптоми болка в гърдите, която се влияе от позиция на тялото или при дълбоко вдишване, промени в електрокардиограмата и ехографски данни за перикарден излив. Обичайно заболяването протича с леки до умерени симптоми, а в по-тежките случаи, които са редки, говорим за сърдечна тампонада.
– Различни сърдечносъдови и не-сърдечносъдови фактори (например дехидратация и електролитни нарушения) допринасят за проаритмия в хода на една респираторна вирусна инфекция. По-уязвими към това усложнение са пациенти с известно хронично сърдечносъдово заболяване.

4.Какво включва лечението?
След прекарана респираторна инфекция, усложнена със сърдечна симптоматика, се налага незабавен кардиологичен преглед, провеждане на електрокардиограма, ехографска оценка на сърдечната помпена функция, рентгенологично изследване бял дроб и сърце и ядрено-магнитен резонанс. Самото лечение включва:
– промяна в начина на живот и хранене – препоръчват се храни с ниско съдържание на сол и намаляване на физическата активност
– антивирусни средства за лечение на инфекцията
– нестероидни противовъзпалителни лекарства
– диуретици
– лекарства за разреждане на кръвта
– антиритъмни лекарства
– корекция на диселектролитемия – нисък калий или магнезий.
– имплантация на постоянен електрокардиостимулатор
– оперативно лечение

5. Какво препоръчват кардиолозите от УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ ?
Кардиолозите от УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ препоръчваме на нашите пациенти да пазят и да поддържат своите сърца в добра форма, като водят по-здравословен начин на живот, включващ здравословна храна, поддържане на оптимални телесни килограми, поддържане на добра физическа активност, избягване на алкохол и цигари, и разбира се редовни профилактични прегледи. Не подценявайте и най-леката сезонна настинка!