В кардиохирургията все по-често се застъпва минималноинвазивния подход


Сърцето на човек не е просто орган. По-скоро то е разглеждано от древни времена и до днес като мястото, където се съхраняват всички чувства и емоции. Като източник на любов, на всичко добро или обратното, за съжаление, на някои негативни емоции. Сърцето може да страда, може да бъде наранено както от лоши чувства, така и от най-различни заболявания. В този аспект, сърцето не е само орган, не е само мускул, то е проводник на нашите чувства и емоции. То е нашият двигател и помпата, която движи кръвта, захранва всички тъкани и органи. Сърцето е нашата сила и енергия, без която не можем да функционираме като нормални хора. Това каза д-р Тихомир Христов, кардиохирург в УМБАЛ “Света Екатерина” в интервю за в. Доктор.

Ето какво обясни той за лечението на сърдечносъдовите заболявания:

Оказва се, че заболяванията на аортната клапа
са най-често срещаните патологии. Какво може да доведе до увреждането им?
– Така е. Заболяванията на аортната клапа са, може би, най-често срещаната сърдечна патология. В частност, говорим за аортна стеноза, последвана от аортна инсуфициенция. Аортната стеноза е стеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено преминаване на кръв от лявата камера на сърцето в аортата. Стенозата на аортната клапа, предизвиква повишаване на налягането в лявата камера. Сърцето реагира с хипертрофия или допълнително натрупване на мускулна тъкан, за повишаване на своята сила. Обикновено АОРТНАТА СТЕНОЗА СЕ ДЪЛЖИ НА отлагането на калций по ринга или платната. При пациентите, които страдат от това заболяване, се наблюдават синкопи. Първата изява и дебют на заболяването, ако те не са проследявани с годините и не знаят за него, обикновено стартират именно със синкоп или загуба на съзнание, което води пациента при лекар за уточняване на причината.
Други заболявания, често срещани при аортната клапа, са, разбира се, аортната инсуфициенция, когато самата клапа не работи добре и пропуска кръв от аортата към лявото предсърдие. Тогава пациентите имат задух, тежест в гърдите, лимитиран физически капацитет, което е общовалидно и за аортната стеноза, тъй като и двете заболявания водят до сърдечна недостатъчност, когато са нелекувани и непроследявани.

– Каква е връзката между ендокардита и увреждането на клапите на сърцето?
– Ендокардитът е възпаление на ендокарда или вътрешния слой на сърцето, като възпалението може да засегне както клапния апарат на сърцето, така и други негови сегменти. Заболяването има две форми на протичане: Остра, когато симптомите на заболяването са с давност по-малко от 6 седмици и подостра, когато симптомите превалират повече от 6 седмици. В зависимост от степента на засегнатата зона и в кой етап на заболяването се диагностицира ендокардитът, можем да наблюдаваме различни прояви на болестта, като наличието на вегетации, както и различни клапни пороци.
В голям процент от случаите има наличие на инсуфициенция на някоя клапа на сърцето. Друго тежко усложнение е образуването на абсцеси и последващия риск от откъсващи се от него септични емболи.
Напоследък, поради влошената зъбна хигиена и липсата на адекватна антибиотична профилактика при зъбни интервенции, в голям процент от кръвните проби се открива наличието на зеленеещите стрептококи. Основното местообитание на тези организми е устната кухина и горните дихателни пътища. Последните препоръки на Европейската асоциация по кардиология, които са коригирани сега през 2023 г., казват, че е абсолютно задължително всички пациенти, страдащи от сърдечносъдови заболявания, когато извършват каквито да е стоматологични манипулации, да бъдат покрити с антибиотик, докато през 2015 г. препоръките бяха, че това е препоръчително, но не и задължително. ЕНДОКАРДИТЪТ Е ЧЕСТО СРЕЩАНО ЗАБОЛЯВАНЕ, което обикновено започва с необяснима температура и най-важното, която не преминава. Оплакванията в повечето от случаите са флуктуиращи. Пациентите обикновено съобщават, че се имали фебрилитет, вдигане на температура до 38-39 градуса, след което тя бавно и постепенно намалява и става субфебрилна – 37,5-38 градуса. Чувстват се силно отпаднали и уморени. Общо взето, пълна картина на пациент с инфекция.

– Това са симптоми, които, свързвайки ги, да кажем, с някакво предишно посещение при стоматолог, трябва да ни изострят вниманието?
– Задължително! Като тук трябва да се има предвид, че инфекциозният ендокардит може да бъде и придобито заболяване от всякакви манипулации, които се извършват в нашето тяло, като пробиване на уши, прилагането на венозни манипулации, влагането на всякакви замърсени изделия или манипулации, извършани не при лекар. Всички пациенти, които са зависими от наркотиците, за съжаление, са предразположени към такива заболявания, тъй като при тях няма стерилност. Затова и много често те страдат от ендокардит също.

– Когато говорим за увреждане на клапите на сърцето, с какви съвременни методи разполага кардиохирургията днес, за да се намали оперативната травма?
– Кардиохирургията, като всяка друга специалност, търпи бурно развитие и промени, с все повече опит, който натрупваме в практиката си. През последните години все по-често се застъпва миниинвазивният подход при пациентите. Лечението при пациенти с изолирана аортна стеноза и аортна инсуфициенция е ориентирано към операция с J стернотомия, тъй като намалява оперативния разрез, който понася пациентът.
Аортната клапа се сменя през по-малък достъп, благодарение на което ПАЦИЕНТИТЕ СЕ ВЪЗСТАНОВЯТ БЪРЗО и имат по-кратък болничен престой. Другото позитивно нещо, което се случва в кардиохирургиите, е, че се разработват все по-нови и различни видове клапи, които позволяват по-лесната им имплантация, намалявайки оперативното време. Това също е в полза на пациентите. Общо взето, кардиохирургията върви напред към миниинвазивния достъп, роботизираната хирургия, с цял намаляване на разрезите върху пациента. Големите центрове в чужбина вече работят доста усилено в тази посока. Хубавото е, че ние в България също работим по този начин, гледаме да не изоставаме от тенденцията, стараем се все по-малки да бъдат нашите разрези, за да може пациентите по-бързо да се ресоциализират и да се върнат към нормалното за тях ежедневие.

– От какво са направени съвременните изкуствени клапи на сърцето? Доближават ли се максимално до това, което е създала природата в нас?
– Клапите, които използваме днес, са механични и биологични. Като биологичните клапи могат да бъдат безшевни. Механичните клапи са изградени от карбон и са много здрави, и практически неразрушими. Те са вечни, наистина вечни. Показани са при млади пациенти, които имат очаквана дълга продължителност на живот. Въпреки, че през последните години и в чужбина, а и в България се забелязва тенденцията към поставяне на биологични клапи, които имат очаквана продължителност на живот около 20 години. След което, в тази биологична клапа колегите-кардиолози при нужда могат да поставят клапа по интервенционален път – процедурата се казва TAVI. Биологичните клапи са направени обикновено от говежди перикард. Предпочитат се напоследък, тъй като пациентите, след поставянето им, не е нужно да приема антикоагулант – рискът от тромбозиране е практически минимален. За разлика от механичните клапи, при които има риск от тромбоза, ако пациентът не приема антикоагулант. Антикоагулациията е задължителна и при пациентите, които са извън ритъм, без значение от вида на използваната клапа.

– След клапното протезиране налага ли се провеждането на рехабилитация? След какъв период от време пациентът може да се върне към предишния си начин на живот и има ли някакви пожизнени ограничения?
– При всяка операция има период на възстановяване и нужда от рехабилитация. КАРДИОХИРУРГИЯТА НЕ ПРАВИ ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Всички пациенти трябва да пазят стернума си и себе си през първите три месеца, като не вдигат тежко и не извършват движения, които наподобяват лицеви опори, с цел предпазване на самата кост и нейното зарастване. След този период пациентът няма ограничения. Може да извършва всякаква физическа активност, каквато и преди това е имал. Дори напротив, обикновено пациентите след третия месец се чувстват много по-добре, тъй като е премахнато тяхното кардиологично заболяване и страдание. Вече не са лимитирани от заболяването, което са имали. В голям процент от случаите пациентите се чувстват много жизнени и всъщност, имат много по-усилена и по-разширена физическа активност след операцията, когато премине възстановителният период.

– Друг, често срещан проблем, това е пролап-сът на митралната клапа. Заболяване ли е, което изисква лечение или е състояние, което трябва само да се проследява?
– Да, пролапсът на митралната клапа е много често срещана патология. Тя засяга голям процент от хората както в България, така и в чужбина. Когато говорим за пролапс с последваща митрална инсуфициенция до първа степен, което се среща много често, самите пациенти дори не знаят за него, не се проследяват, тъй като нямат и оплаквания. Всяка патология на митралната клапа или друго подобно заболяване на сърцето, трябва да бъде проследявана поне веднъж в годината при пациенти, които нямат оплаквания и от два до три пъти в годината при тези, които имат симптоми. Когато едно заболяване, като пролапс на митралната клапа с последващата митрална инсуфициенция се проследява редовно, може да бъде избран най-подходящият метод за лечение, от една страна, а от друга – да се избегнат рисковете от влошаване функцията на клапата. Когато например, при някой пациент се установи пролапс на митрална клапа и митрал-на инсуфициенция и той има симптоми, се започва с медикаментозно лечение, диуретици и други лекарства, намаляващи пренатоварването на сърцето. Ако медикаментозното лечение повлияе добре на пациента, той се оставя на този вид терапия и продължава да се наблюдава при кардиолог. Но, ако медикаментозното лечение не дава толкова добри резултати и ПАЦИЕНТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ИМА ОПЛАКВАНИЯ, и най-важното, има по-вишаваща се митрална инсуфициенция и фракцията на изтласкване на лявата камера и функцията й започва да намалява – тя се съкращава по-лошо, това е времето, в което пациентът трябва да бъде подложен на операция за смяна или пластика на митралната клапа. Целта на лечението е пациентът да води нормален начин на живот, да няма оплаквания, след корекцията на инсуфициенцията.

– Какво имате предвид под пластика, бихте ли обяснили?
– Всяка клапа, когато има инсуфициенция, изпуска или връща кръвта, преминаваща през нея. И, когато дойде пациент с такъв проблем при нас, ние, като хирурзи, се стремим да запазим неговата нативна клапа, като извършим пластика. Има различни подходи, които използваме за пластика на клапите. Те включват различни техники, като поставянето на неохорди, имплантирането на ринг с резекция на пролабиралия сегмент от платното, ако говорим за митралната клапа, като целта ни е намаляване на регургитацията. Обикновено, в по-голямата част от случаите, пролапсът е на задното митрално платно.

– Доколко достъпни, според вас, са минимално-инвазивните методи за българските пациенти? Ако НЗОК например, не покрива изцяло клиничната пътека, а болният трябва да доплаща за скъпоструващи консумативи, как може да бъде направен най-добрият избор за него?- Минималноинвазивният подход в кардиохирургията се покрива от Здравната каса – не се налага пациентът да заплаща нещо. Като изключение, в много малка част и в редки случаи има консумативи, които не се заплащат в дадената клинична пътека. Всички протези, които се използват, се покриват от Касата, независимо от фирменото им название. От тази година НЗОК започна да реембурсира и още една клапа, която се казва „Резилия“. Тя е многообещаваща и е с очаквана продължителност на живот – над 20 години. Не мога да кажа нищо лошо за Здравната каса. Стараят се всички нововъведения в кардиохирургията да бъдат рембурсирани, така че самият пациент да не заплаща, защото говорим за високи суми, които в по-голям процент от случаите са непосилни за българското население.

Цялото интервю може да прочетете в новия брой на вестник “Доктор”.

Още от "Актуално"

Нов метод на физиологична електрокардиостимулация предпазва сърцето от развитието на сърдечна недостатъчностНов метод на физиологична електрокардиостимулация предпазва сърцето от развитието на сърдечна недостатъчност

Все по-успешно у нас навлиза нов метод на физиологична електрокардиостимулация, явяващ се алтернатива на познатата до сега  конвенционална стимулация на дясна камера. Трима пациенти от началото на 2023 г. в

Настояваме за пътека по мини инвазивна сърдечна хирургияНастояваме за пътека по мини инвазивна сърдечна хирургия

Носители на авторитетния приз на Столичната лекарска колегия – „Лекар на София“ за 2023 г., миналата седмица станаха трима специалисти. Какво е да получиш подобна награда и какво седи зад

Храната като изкушение и в същото време рисков фактор за развитието на сърдечносъдови заболяванияХраната като изкушение и в същото време рисков фактор за развитието на сърдечносъдови заболявания

Една от основните отличителни черти на съвременното общество е стремежа ни към прогрес и свързаното с него ползи като улесняване на живота ни. С повишаващите се темпове на населението, нуждите