Повърхностната венозна тромбоза започва внезапно с болка


Повърхностната и дълбоката венозна тромбоза са две сходни по своята същност заболявания, засягащи венозната система. В същото време е изключително важно тяхното различаване, защото лечението е различно при едната и другата диагноза. И при двете заболявания се формира тромб в лумена на вената и се блокира венозното оттичане на кръвта. Диагнозата и при двете състояния се поставя от съдов хирург след преглед и извършване на инструментални изследвания – доплерова сонография и флебография . Това обясни в интервю за в. “Доктор”, д-р Ахмед Ходжов, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ „Света Екатерина“.

Повърхностната венозна тромбоза започва внезапно с болка, зачервяване и локален оток около засегнатата вена. Смята се, че в около 90% от случаите засяга съществуващи вече разширени вени. Болката в областта на възпалението е постоянна и водеща в симптоматиката, а причината за нея е в „ разпъването“, което образувалият се тромб причинява във засегнатата вена. Не е изключено да се развие и при видимо здрави вени.Типично е подуване в областта на засегната вена, кожата в областта е синкава и топла. Запазени са пулсациите на периферните артерии.

Лечението е медикаментозно, обясни д-р Ходжов. Към хирургично лечение се пристъпва при строги показания в единични случаи.
Медикаментозното лечение включва приложение на нискомолекулярен хепарин подкожно или перорални антиколагуанти, унгвенти и противовъзпалително действие, унгвенти и гелове с венотонично и охлаждащо действие, венотоници, ластична компресия на засегнатият крайни и ограничаване на движението. Продължителността на лечението е индивидуална по преценка на лекуващият лекар, споделя още специалистът.

Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е заболяване, което изисква спешно лечение, тъй като може да доведе до тежки последици за здравето и дори смърт, ако не се предприеме своевременно лечение. Това е състояние, при което се формира тромб в участък от дълбоката венозна мрежа. Този тромб пречи на нормалното функциониране на кръвообръщението и повишава налягането във венозната мрежа. Опасността на това състояние идва от факта, че тромбът не е фиксиран. Той може да се придвижи до белите дробове и да предизвика белодробна тромбемболия.

Основните рискови фактори са наследствени нарушения на кръвосъсирването, употребата на контрацептиви, злокачествени заболявания, тежки и продължителни оперативни интервенции, травми, бременност, раждане, аборт.

Типичната симптоматика включва цялостна отпадналост, внезапно настъпил оток в областта на тромбозата, болка в засегнатия крак, тежест, кожата е топла и ливидна на цвят, тъканите на засегнатия крайник са напрегнати.

Отокът при ДВТ започва от периферията и достига до мястото на обструкция на дълбокия венозен съд.

Едно от медико и социално значимите усложнения на дълбоката венозна тромбоза е постромбозният синдром (ПТС), водещ до значително снижаване качеството на живот на пациента.Развива се при около 30% от пациентите с ДВТ до петата година от острият момент, по думите на д-р Ахмед Ходжов.

Още от "Актуално"

Нов метод на физиологична електрокардиостимулация предпазва сърцето от развитието на сърдечна недостатъчностНов метод на физиологична електрокардиостимулация предпазва сърцето от развитието на сърдечна недостатъчност

Все по-успешно у нас навлиза нов метод на физиологична електрокардиостимулация, явяващ се алтернатива на познатата до сега  конвенционална стимулация на дясна камера. Трима пациенти от началото на 2023 г. в

Синдромът на разбитото сърце засяга най-често жените на средна възрастСиндромът на разбитото сърце засяга най-често жените на средна възраст

В седмицата на любовта, докато се радваме на топлите емоции и чувства, нека не забравяме, че тежкият емоционален стрес като раздяла, загуба на близък човек, внезапно настъпило заболяване, сериозен инцидент

Физическата активност при болни с диабетФизическата активност при болни с диабет

Голяма част от постъпващите пациенти в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ са със съпътстваща форма на диабет. Диабетът е един от основните рискови фактори за развитие на сърдечносъдови заболявания. Връзката