В разгара на грипната вълна е важно да знаем как да облекчим тежките симптоми на вирусната инфекция в острата и подострата й фаза, и да профилактираме усложненията, ако не сме успели да се предпазим от заразяване. Как да помогнем на организма си да се справи по-бързо и успешно с вируса с помощта на кинезитерапията разказва кинезитерапевтът от УМБАЛ „Света Екатерина“ Станислава Андонова пред вестник „Доктор“.
– Г-жо Андонова, грипът вече набира скорост – в отделни градове е обявена и грипна епидемия. Как да помогнем на организма си да се справи по-бързо и успешно с вируса с помощта на кинезитерапията?
Грипът е тежко инфекциозно заболяване, което се характеризира с рязко повишаване на телесната температура, силни болки в ставите и мускулите по цялото тяло, включително и главоболие, които буквално повалят човек на легло. Този период трае около 3-4 дни. Организмът е силно интоксикиран от вируса и болните се чувстват отпаднали и немощни. В този първи, остър период на болестта, когато лечението е изцяло медикаментозно, като помощ може да се включат някои физикални методи, които да облекчат и подпомогнат организма да се справи с тежкото състояние.
Като една от важните разлики с обикновената простуда, когато трябва да загреем тялото с топли чайове, супи течности и други, при грипа е обратното – трябва да се охлади. И тук много често хората допускат грешката да прегряват в този остър период на заболяването тялото. Основното от физикалната медицина в случая е охлаждането. Т.е., само със студени компреси в областта на челото и стъпалата. Това е абсолютно достатъчно. Както сте чували, честото проветряване също е много важно, когато има концентрирана вирусна среда, каквато е при болен човек от грип. Едната причина е да излезе вирусът, с който е наситен въздухът в стаята, а втората – да навлезе студен и влажен въздух.
В острия период на грипа не трябва да се диша топъл и сух въздух, защото той допълнително засилва сухата кашлица, която обикновено се появява след третия ден. Ако пациентите имат наличен инхалатор, хубаво е да се включат инхалации отново със студен и влажен въздух, с най-обикновен физиологичен разтвор. Освен това, по време на тези проветрявания за около 5 минути, които са много важни, пациентите трябва да правят дълбоки вдишвания и издишвания по два-три пъти на всеки час. Но, така че да се пусне въздухът буквално до диафрагмата, до корема – да нахлуе с мощна струя, а след това да се издиша. Всичко това е важно, защото усложненията при грипа са главно от страна на дихателната и на сърдечносъдовата система. Около 150 на 10 000 души получават усложнения от страна на дихателната система. Това са най-често вирусни пневмонии, плеврални изливи и тежки бронхити. И всъщност тези дълбоки вдишвания по време на най-тежката, фебрилната фаза, когато човек е с висока температура, честото проветряване, студените компресии и дълбокото, завихрящо дишане, два-три пъти на всеки час, правят протекция на белите дробове. Знаете, че при всяка остра вирусна инфекция дишането се ускорява, сърдечният ритъм – също. Освен това, то е не само учестено, но и повърхностно. И чрез тези дълбоки вдишвания насищаме белите дробове с кислород. Това, което вирусът пречи да се извършва.
– Характерен симптом е острия период, както посочихте, е и чувството за обща отпадналост. Нямаме сили за нищо. Как да я преодолеем по-бързо?
Другият симптом, който болният усеща и то много осезаемо, това е общата отпадналост, която буквално го заковава на леглото. Много характерни са и болките в мускулите. Човек си лежи в леглото, а го боли. Причината за това е, че вирусът прави обща интоксикация на организма – тя е по цялото тяло. Усеща се абсолютно във всички стави и мускули – малки, големи и средни. По принцип, токсичните продукти се натрупват в колагенната структура, т.е. в сухожилията. И неслучайно се усеща не просто болка, а скованост. Сковаността идва точно от тези натрупвания в сухожилията. В този случай много помагат така наречените стречинг движения, т.е. опъване на сухожилията в максимална амплитуда. Особено важни са за глезенните стави, защото при вертикализация главно ще се усеща скованост в краката. Хубаво е да се правят заедно с дълбоките завихрящи дишания, в проветрената стая, не само за глезените, но и за горните крайници, за раменните стави. Да се изпъват хубаво ръцете назад, което да се съчетава с дълбоко вдишване, когато ръката се изнася назад и с издишване, когато се връща напред. Това е лесно изпълнимо дори за човек в тежко състояние. И всичко това спомага, когато преминем в подострата фаза, която обикновено е след петия ден и фебрилитетът вече не е налице, т.е. няма повишена телесна температура, пациентът чувства само умора, но не и скованост.
– Кога най-рано след преболедуване на грипа е добре да се започне с по-интензивно натоварване на организма?
Ако човек е физически здрав и млад, може да се върне след една седмица на работното си място, а след две седмици – във фитнес залата. В никакъв случай не бива да се претоварва физически един изтощен организъм, защото още повече се засилва умората и интоксикацията. Единственото, което се препоръчва между първата и втората седмица след острата фаза, това е дозираното ходене. Но, не да ходите по улицата и да гледате витрините, а в парка -по възможност на чист въздух, с т.нар. темпово ходене. С какъвто ритъм тръгнеш, с такъв трябва да се върнеш.
В началото той ще е бавен до умерен, но не трябва да има спирания и сядания. Може да са само 20 метра, но да се направят в темпо. Когато човек се движи в темпо, сърцето също работи равномерно, а дишането е ритмично. Това, което е важно, за да предпазим организма от усложнения от страна на белите дробове и сърцето. Аз работя и с пациенти със сърдечни операции, при тях също ритмичното ходене е изключително важно. Когато всяко от движенията е в определено темпо, белият дроб се разгъва.
Например, ако младите хора се върнат към фитнеса втората седмица след грипа, те трябва да правят кардиоупражнения, т.е. натоварване на пътеката, което е абсолютно същото като ходенето в темпо. Но НЕ И СИЛОВИ УПРАЖНЕНИЯ, вдигане на тежести и дъмбели – това изтощава. Тялото се възстановява от грипа за около месец. Вирусът прави огромен срив на имунитета, а едно недозирано натоварване и претоварване още повече ще го срине. И вече човек става по-податлив на всеки следващ вирус. Може да е някакъв адено- или риновирус, но той ще го изкара по-тежко. Процесът трябва да започне още в острата фаза с дишанията и със стречингите. Така се освобождава и отключва движението.
Освен белите дробове, макар и по-рядко, грипният вирус може да засегне и сърцето. Обикновено след тежък грип, поне при нас в болницата, най-чести са случаите със засягане на аортната клапа и то при физически здрави мъже, на възраст между 30 и 50 години. Те бързат да се върнат на работа в затворени помещения, дишат лош въздух – освен, че претоварват организма си, лишават белия си дроб от аерация и насищане с кислород. А в такива неблагоприятни условия страда и сърцето.
Имат ли място в целия този процес ултравиолетовото облъчване и престоят в солните стаи може да прочетете в новия брой на вестник „Доктор“.
