Никой не е застрахован от перикардит – той може буквално да връхлети всички: млади и стари, тези, които водят здравословен начин на живот, и онези, които отдавна се борят с различни болести и здравословни проблеми. За перикардита се заговори по-често напоследък, тъй като през последните няколко години често се появяваше след прекарана коронавирусна инфекция. Що за болест е това разяснява кардиологът от УМБАЛ „Света Екатерина“ д-р Жерар Шабани в интервю за вестник „Доктор“.
Перикардитът е възпаление или инфекция на сърдечната обвивка. Различни вируси и бактерии се прикрепят към перикарда и влияят негативно на дейността на сърцето. При възпаление може да възникне натрупване на течност между слоевете на съдовата мембрана. Ако количеството на тази течност е прекомерно, може да притисне сърцето и да причини състояние, наречено сърдечна тампонада, което изисква спешна намеса.
Перикардитът е мултифакторно етиологично заболяване. Най-често се среща инфекциозният перикардит, който се причинява от вирусните инфекции като коксаки, грипни, аденовируси, херпес зостер, ХИВ, през последните години COVID-19 и много др, обясни д-р Шабани. По-рядко се срещат бактериални перикардити, които са в резултат на оперативни намеси в медиастинума, както и туберкулозна инфекция. Немалък относителен дял от перикардитите остават с неясна етиология (идиопатични), за които в повечето случаи се предполага подлежаща вирусна инфекция. Медиастинални неопластични процеси като рак на белия дроб, рак на гърдата могат да причинят перикардит.
– С какви симптоми се проявява перикардитът? Как да разпознаем заболяването, за да можем своевременно да потърсим помощ от специалист?
„Клиничната картина на перикардита в диференциално диагностичен план може силно да имитира остър миокарден инфаркт. Възможна е гръдна болка на широка площ, която може да ирадиира към шия и/или ляво рамо, наличие на задух, фебрилно-интоксикационен синдром, астено-адинамия и др. За разлика от болката при инфаркт, при перикардит има плеврална компонента – болката се засилва при вдишване и движение, облекчава се в седнало положение и привеждане напред“, обясни специалистът.
Болка, подуване или оток могат да се наблюдават в различни части на тялото. Хроничният перикардит може да причини висока температура, натрупване на течност в перикарда и компресия на сърцето. Възможна е проявата на симптоми като отпадналост, умора, може да има също задух. Възможно е да персистират и оплаквания от основното инфекциозно заболяване или гръдната болка да започне малко след тяхното отшумяване.
– Възможно ли е високото кръвно налягане да предизвика също перикарден излив?
– Перикардният излив се среща често, средно при 25-30% от пациентите с пулмонална артериална хипертония, но рядко причинява влошаване на хемодинамиката. Развитието на перикарден излив при тях се свързва с деснокамерна недостатъчност и последващо повишение на десностранните налягания на пълнене, заедно с деснопредсърдна хипертония и повишено налягане в тебезиевите вени и коронарния синус. Тези процеси предизвикват повишена филтрация и обструкция на лимфните съдове, което води до перикарден излив. Диагностиката на сърдечната тампонада при пациент с тежка пулмонална артериална хипертония е трудна. Определянето на хемодинамичната значимост на перикардните изливи в този случай изисква внимание, тъй като високите десностранни наляганйя могат да маскират много от типичните клинични и ехокардиографски прояви на тампонада.
Какви са диагностичните методи при подозрение за перикардит?
– Трансторакалната ехокардиография е образен метод на първи избор при пациенти със суспектна перикардна болест, тъй като позволява точно установяване на перикарден излив и сърдечна тампонада както и на камерна дисфункция поради миокардно обхващане. Въпреки че пациентите с чисто фибринозен остър перикардит могат да имат нормална ехокардиограма, наличието на перикарден излив е свързано с остър перикардит и е един от критериите за тази диагноза. Ехокардиографията може да спомогне за разграничаването на острия перикардит от миокардна исхемия чрез изключване на нарушения в кинетиката на сърдечната стена. Двуизмерната ехокардиография с доплер е ефективен метод за диагностициране на перикарден излив и преценка на хемодинамичната му значимост.
Компютърната томография е ценен образен метод, допълващ ехокардиографията. Тя е и най-точният метод за визуализация на калцирана тъкан. Съвременните мултидетекторни СТ скенери комбинират скорост на получаване на образите, висока контрастна и пространствена резолюция при волуметрично сканиране. Така се осигуряват отлични анатомични подробности на сърцето и перикарда.
Сърдечният магнитен резонанс вече е многостранен метод за визуализация и тъканно характеризиране на перикарда и сърцето при пациенти с перикардни болести, и за оценка на последствията от перикардните промени върху сърдечната функция и модела на пълнене. Той е и предпочитан образен метод за точна оценка при перикардни болести.
– Какво е важно да знаем за лечението на перикардита?
– От изключителна важност е да се определи факторът, причиняващ перикардит, и да се действа според него. Ако има натрупване на течност между слоевете на перикарда, тя се отстранява чрез перикардиоцентеза. В случаите, които се повтарят и увреждат сърцето, част от перикарда се отстранява хирургично с метод, наречен перикардектомия.Този процес обикновено е един от последните предпочитани методи. Когато става въпрос за идиопатичен или вирусен перикардит, лечението най-често е симптоматично и се основава предимно на нестероидни противовъзпалителни и на ацетилсалицилова киселина.
Кортикостероиди се използват в случаите на перикардити, които са уремични или автоимунни. Пациентите трябва да избягват интензивно физическо натоварване. В някои случаи към лечението могат да се добавят и имунопотискащи препарати.
Цялото интервю с д-р Жерар Шабани може да прочетете в новия брой на вестник „Доктор“.
