Tрансплантацията като процес е индикатор на развитието на дадено общество – културно, физически, духовно, интелектуално и т.н. Нужно ни е време да израснем като общество, което осъзнава, че това е необходима дейност, която трябва да се развива като част от медицинската грижа, коментира доц. д-р Филип Абединов, анестезиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“ в интервю за вестник „Лечител“.
Той допълни, че за да се разгърне повече у нас процеса по трансплантациите са необходими усилията на всички структури, свързани с тази дейност.
По думите му в центровете с координаторите за донори – няма достатъчна мотивация на лекарите по отношение на наблюдение на тежките пациенти и определяне на мозъчната смърт (дефинирането, че пациентът е станал донор); организацията по поддържане на донорите и тяхното кондициониране (има някои специфики при медикацията). Това е трудна работа, свързана с допълнителни познания и отделяне на време и ресурси. Също и възстановяването на разходите по осъществяване на тези процеси, смята доц. Абединов. Обезпечаването на поддържане на тялото, медикаментите, машините, екипите, финансово мотивиране на персонала.
Относно законодателството – законът е добър. Той отговаря на най-либералните стандарти в световен мащаб, а именно всеки пациент в състояние на мозъчна смърт е донор. И както винаги думичката „но” обезсмисля всичко написано преди нея. Въвеждането на поправката, че е необходимо съгласието на близките, допълнително затруднява определянето на пациента като донор, коментира специалистът. В последно време този проблем все по-лесно се преодолява, но си остава като фактор за забавяне или спиране на процеса. Що се отнася до обществото – ниската информираност или пък липса на заинтересованост са проблем. Най-често дебатът (ако има такъв) е около денят на трансплантацията –7 октомври. В по голямата част от годината е малък или липсва напълно.
Повече може да прочетете в линка:https://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=10&b=963
