Пролапсът на митралната клапа е най-често срещаното клапно заболяване. Появата му е свързана с нарушение в обмяната на съединителната тъкан.
Подробности за дегенеративното клапно заболяване, от което страдат много хора дава кардиологът от УМБАЛ „Света Екатерина“ д-р Христина Варналийска в интервю за вестник „Доктор“.
-Д-р Варналийска, с какви промени в сърцето се характеризира пролапсът на митралната клапа?
– Пролапсът на митралната клапа е дегенеративно клапно заболяване, което се характеризира със систолно пролабиране или издуване на едното или двете платна към кухината на лявото предсърдие, протичащо с или без митрална инсуфициенция. Това е и най-често срещаното клапно заболяване. Диагностицира се при около 3% от хората.
– Какви различни видове пролапси на митралната клапа има? Променят ли се и кои са рисковите групи, които могат да бъдат засегнати от заболяването?
– Пролапсът на митралната клапа се подразделя на първичен и вторичен. Първичният представлява идиопатична дегенерация на клапата. Той се среща най-често в млада възраст, обичайно при жени, протича асимптомно или с атипична симптоматика, и се съпътства с нискостепенна, до умерена митрална регургитация.Вторичният митрален клапен пролапс е съпроводен със съпътстващо заболяване на съединителната тъкан, каквото е например синдромът на Марфан и се характеризира с миксо-матозна дегенерация на клапния апарат. При 90% от пациентите със синдром на Марфан има пролапс на митралната клапа. Когато миксомитозната дегенерация обхване клапния апарат, т.е, платна, хорди, митрален клапен пръстен, това състояние е известно като болест на Барлоу. Заболяването се наблюдава в по-зряла възраст, по-често засяга мъже и се съпътства с високостепенна митрална инсуфициенция. В повечето случаи тези пациенти достигат до хирургично лечение.
– Вроден сърдечен порок ли е, или се появява впоследствие, с начина на живот?
– Най-често появата му е свързана с нарушение в обмяната на съединителната тъкан.
– Възможно ли е спортистите да са по-застра-шени от това заболяване, имайки предвид, че се подлагат на по-интензивни физически натоварвания? Ако това е така, защо?
– Спортистите не са засегнати по-често от самото заболяване. Те са една по-особена група от общата популация, при която трябва да СЕ ПРОВЕЖДА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СКРИНИНГ,тъй като една от най-честите причини за внезапна сърдечна смърт е пролапсът на митралната клапа и по-точно аритмогенният пролапс на митралната клапа. Може да установим анатомична аномалия на митралния клапен пръстен, т.е. самият анулус е отделен от миокарда на лявата камера, тази форма на митрален клапен пролапс е медицинската литература е известен като митрална ануларна дисюнкция – MAD.Особеното е, че при тези пациенти има риск от злокачествени камерни аритмии. Това е т.нар. аритмогенен клапен пролапс. Ако пациент има такъв, при него рискът от камерни аритмии и съответно от внезапна сърдечна смърт е висок в условията на по-интензивни физически натоварвания. Затова при спортистите трябва да се прави скрининг с кардиологичен преглед и ако имаме ехографски съмнения за MAD, тогава се препоръчва да се направи ядреномагнитен резонанс.
С него се доказва има или няма аритмогенен субстрат, който води до камерни аритмии, които са опасни, т,е. търси се фиброза в папиларния мускул или долнобазалните сегменти на лява камера. Затова, ако спортистите имат пролапс и без съмнения за други аномалии, редно е да проведем скрининг, който включва кардиологичен преглед, холтер ЕКГ, велотест с които се проверява дали има изобщо някаква ритъмна патология и се преценява дали може пациентът да участва в състезания със силно интензивно физическо натоварване.
– До какви усложнения може да доведе пролапсът на митралната клапа?
– Митралният клапен пролапс може да протече асимптомно. Той може да остане без никаква изява и съвсем случайно да бъде установен при кардиологичен преглед. Едно от усложненията на пропапса е митралната инсуфициенция. Когато платната на клапата на сърцето не са затворени напълно, пролапсът води до пропускане на кръв, познато като митрална инсуфициенция. Съответно, усложненията от една хронична митрална инсуфициенция във времето може да доведе до ПРОЯВИ НА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ, левокамерна дисфункция, ритъмни нарушения, изразяваща се в предсърдно мъждене, камерни и надкамерни екстрасистоли. Най-тежкият вариант са злокачествените камерни аритмии, внезапната сърдечна смърт. Друго усложнение е инфекциозният ендокардит
– Какви са симптомите при пролапс на митралната клапа? Как пациентът може да разпознае, че нещо не е наред със сърцето му?
– Може да има атипични оплаквания, без изобщо да предполага, че е с пролапс на митралната клапа. Тези атипични оплаквания се изразяват като бодежи, прескачане, сърцебиене, обща тревожност, по-ниски стойности на артериалното налягане. Предвид тези оплаквания е добре да се направи консултация с кардиолог.
– Какви са диагностичните методи при подозрение за пролапс на митралната клапа?
– Първо се прави кардиологичен преглед, който започва с преслушване на пациента и при наличието на митрален клапен пролапс може да се улови аскултаторно, т.нар. систолен клик. Ако има митрална инсуфициенция, да се чуе апикален систолен шум. Това са първите неща, които ни насочват, че може би има нещо на митралната клапа. Второ, прави се ЕКГ. Кардиограмата може да бъде нормална, но много често при пациенти с пролапс на митраланта клапа има инверсия на Т-вълната, т.е. ненормален ход. Това също е маркер, че може да има нещо на митраланта клапа. След това минаваме към ехокардиография. Всъщност, това е и методът, с който доказваме, че има митрален клапен пролапс. За да кажем, че има истински пролапс, платната трябва да бъдат задебелени над 5 мм и да е налице систолно изместване на платното над 2 мм. След като видим каква е структурата на митралната клапа и оценим дали има или не пролапс, и дали е/ съпроводено състоянието \ с митрална инсуфициенция, се определя степента на пропускане. След цялата тази диагностика решаваме какво ще бъде лечението на пациента. При повечето пациенти се препоръчва ехокардиографско наблюдение веднъж годишно и при необходимост – Холтер ЕКГ. При по-особените случаи, ако имаме ехографски съмнения за т.нар. аритмогенен пролапс на митралната клапа MAD, тогава
СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЯМР. Ако докажем наличие на аритмогенен субстрат, мислим за първична профилактика на внезапна сърдечна смърт, чрез имплантиране на кардиовертердефибрилатор – ICD.
ТРЯБВА ДА УСПОКОИМ ПАЦИЕНТИТЕ, КОИТО ВЕЧЕ СА С ПОТВЪРДЕНА ДИАГНОЗА ЗА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ, ЧЕ МНОГО ХОРА ИМАТ ПРОЛАПС НА МИТРАЛНАТА КЛАПА, НО МАЛЪК ПРОЦЕНТ ОТ ТЯХ ДОСТИГАТ ДО ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПАЦИЕНТИТЕ ЖИВЕЯТ НОРМАЛНО. ПРОЛАПСЪТ НА МИТРАЛНАТА КЛАПА В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ Е ДОБРОКАЧЕСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ, ПРИ КОЕТО ПО-РЯДКО НАСТЪПВАТ ТАКИВА УСЛОЖНЕНИЯ.
– Как се лекува пролапсът на митралната клапа и какво е важно да знаем за възможностите на терапията при това заболяване?
– Лечението на пациенти с митрален пролапс с атипични оплаквания е медикаментозно. Най-често се изписват седативи и бетаблокери, които повлияват ритъмните нарушения и тревожност. При митрален клапен пролапс с високостепенна митрална инсуфициенция и болест на Барлоу е уместно оперативно лечение. При него вариантите са два – извършване на реконструкция на митралната клапа, т.е. пластика или митрално клапно протезиране. При възрастни, коморбидни пациенти с пролапс на митралната клапа и митрална инсуфициенция, при които съществува висок оперативен риск, се прилагат мини-малноинвазивни процедури, като Mitraclip.
– Колко от вашите пациенти са достигали до усложнения и какви?
– Много по-често при жени се описва дискретен пролапс. Такива пациенти цял живот могат да си останат с него и да имат една лекостепенна митрална инсуфициенция, без да прогресира във времето. С напредването на възрастта и комбинацията на пролапс с исхемична болест на сърцето или инфаркт настъпва ремоделиране на лявата камера, и изявата на високостепенна митрална инсуфициенция, което е усложнение.
-Как да се предпазим от усложненията, ако имаме пролапс на митраланата клапа?
– Първо, съветваме пациентите с пролапс да ограничат тютюнопушенето, стреса, приема на енергийни напитки, защото те ускоряват сърдечната дейност и водят по-често до ритъмни нарушения и атипична симптоматика. Те трябва да бъдат редуцирани, колкото се може повече. Ако вече е настъпило усложнение, важно е провеждането на регулярни кардиологични прегледи и да се избягват интензивни физически натоварвания.
Д-р Христина Варналииска е лекар е Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Света Екатерина“, София. Има над 20-годишен трудов опит като кардиолог и ехографист. Член е на Дружеството на кардиолозите в България. Има редица публикации в научни издания за дислепидемии и терапия, новости при антикоагулантното лечение при предсърдно мъждене, поведение при пациенти с остър миокарден инфаркт (ОМИ) на антиагре-гантна терапия след първата година. Участвала е в научни формати пред джипита и специалисти с представяне на клиничен опит.
