В УМБАЛ “Света Екатерина” прилагане минимално инвазивни техники на лечение, подходящи за пациенти с придружаващи заболявания и възрастни хора, каза директорът на УМБАЛ “Света Екатерина” проф. д-р Димитър Петков пред вестник “Златна възраст”.
– Проф. Петков, в България често говорим за липсата на профилактика. Като че ли у нас хората си обръщат внимание, когато вече е късно. Защо според вас?
– В България, както и в много други страни, хората често обръщат внимание на здравето си само когато вече се появят сериозни здравословни проблеми или когато стане прекалено късно за лечение. Това може да се обясни с няколко причини. В много случаи хората не разполагат с достатъчно информация за важността на профилактиката и редовните медицински прегледи. Липсата на осведоменост може да доведе до небрежно отношение към здравето и липса на активност при откриване на ранни симптоми на заболявания. Много хора в България се сблъскват с финансови затруднения, които ги принуждават да отлагат посещенията си при лекар. Често хората не си позволяват редовни медицински прегледи и профилактични изследвания къде поради липсата на време или липсата на желание да чакат пред кабинетите. Често в „Света Екатерина“ ставаме свидетели на пациенти, които са объркали специалиста, защото или не са насочени правилно към определена специалност, или сами се опитват да си поставят диагноза. И не на последно място, не рядко наблюдаваме отрицателно отношение на българина към медицинските прегледи и превантивни мерки. Като че ли хората изпитват страх да посетят лекар и вместо това прибягват към алтернативна медицина, която с нищо не е доказала своята ефективност. За да се промени тази нагласа, е важно да се инвестира в образованието на хората за важността на профилактиката и да се осигури по-лесен достъп до специализирани здравни грижи.
– Ако трябва да дадете съвет на ваш приятел – пенсионер, как да се грижи за сърцето си, какво бихте го посъветвали?
– Бих посъветвал по-възрастните хора да се стремят към поддържане на здравословен начин на живот, като включват в ежедневието си достатъчно движение, между 10 и 12 000 крачки, придържане към по-здравословен режим на хранене, предимно вегетариански, с избягване на червените меса, редовно посещение при лекар за проверка на кръвното налягане, холестерола и за изследване на сърдечната дейност. Важно е да следят теглото си и да се, поддържат към здравословен индекс на телесна маса. Редовно да взимат предписаните лекарства, ако имат установено заболяване, и да не прекъсват лечението без консултация с лекар.
– Достъпно ли е здравеопазването? За софиянци е лесно, но хората от малките населени места – какви са вашите наблюдения, имат ли достъп до качествена кардио медицина?
– Здравеопазването в малките населени места често е ограничено и недостъпно. Една от основните причини е липсата на достатъчен брой лекари и медицински специалисти в тези райони. Много от тях предпочитат да практикуват в по-големите градове, където има по-големи възможности. Това оставя малките селища с ограничени медицински ресурси. Лошото състояние на пътищата и липсата на обществен транспорт затрудняват достъпа на жителите до болници и клиники, особено при спешни случаи. Малките селища се характеризират с по-голям дял на възрастно население, което има по-голяма нужда от медицинско обслужване. ЗА ДА СЕ ПОДОБРИ ДОСТЪПЪТ ДО КАЧЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ са необходими инвестиции в инфраструктура, финансова подкрепа за здравните заведения в малките региони и стимули за привличане на медицински специалисти. Това изисква координирани политики и дългосрочни усилия на правителството и местните власти. Осъзнавайки всички тези проблеми, ние от УМБАЛ „Света Екатерина“ се опитваме да помагаме с каквото можем. Затова регулярно организираме безплатни профилактични кардиологични прегледи в малките населени места и в районите с труден достъп до здравеопазване. Наши доказани специалисти преглеждат хората в тези места, това са предимно деца и възрастни и като открият заболяване, ги насочват за лечение в „Света Екатерина“.
– Как се насочихте към кардиохирургията, кой е най-запомнящият се случай в практиката ви?
– Хирургията ме насочи към медицината като цяло. Първоначално се бях насочил към общата хирургия, но по време на следването, някъде 2-3-ти курс, проф. д-р Александър Чирков се появи в България и започна да развива сърдечната хирургия. Тогава той направи и първата сърдечна трансплантация на Балканския полуостров, дори в целия Източен блок. Когато новината за това излезе в пресата, много ме развълнува и заинтригува. Докато съм бил студент, не съм си мислил да мина към сърдечната хирургия и по разпределение практикувах обща хирургия в болницата в Разлог. Там се учехме на най-основни неща – апендицити, хернии, жлъчки и т.н. Дойде момент, когато прочетох в пресата, че се обявяват 5 асистентски места в „Света Екатерина“ в София, тогава беше II кардиологичен център. Говорим за 1990 г. Пуснах неплатен отпуск в болницата в Разлог и дойдох в „Света Екатерина“, където първоначално ЗАПОЧНАХ КАТО ДОБРОВОЛЕН СЪТРУДНИК около половин година. След това спечелих конкурс за асистент и от януари месец 1991 г. започнах да се занимавам със сърдечна хирургия. Интересните случаи в моята медицинска практика са много, но един от случаите, който най-много ме впечатли, е, когато работих в Италия. Колегата, кардиохирург, който извършваше сърдечни трансплантации, трансплантираше и малките по размер сърца, но като помощни на увреденото от болестта сърце, т.е. пациентът бе с две сърца. Тогава бях много впечатлен от този вид операции, които се извършваха в един от най-големите центрове за трансплантации в Италия. После заминах в Германия, където се обучавах в поставянето на изкуствени сърца. Центърът в Берлин беше най-големият в Германия и един от най-големите в Европа за поставяне на изкуствени сърца и извършване на сърдечни трансплантации. След това се върнах в България и започнах да прилагам всичко научено от чужбина в „Света Екатерина“.
– Вие сте един от най-известните ученици на проф. Чирков. Какви са най-ярките ви спомени от този период?
– Проф. Чирков е един от учителите ми, заедно с проф. Начев. От тях съм научил много неща. Цялата ми подготовка в областта на вродените сърдечни малформации започна при проф. Чирков, заедно и с останалите области в сърдечната хирургия. Той ме е въвел в патологията на лечението на всички тези заболявания. Първите операции, които съм правил, са били с проф. Чирков и с проф. Начев. ЕДИНИЯ ДЕН ОПЕРИРАМ С ЕДИНИЯ, НА ДРУГИЯ ДЕН С ДРУГИЯ. Така че, те са ме въвели в сърдечната хирургия като цяло. Благодарен съм на проф. Чирков, защото може да се каже, че той ни отвори очите, на всички нас, млади хирурзи и кардиолози, не само в сърдечната хирургия, но и за останалия начин на живот. Тогава България беше затворено общество, не се излизаше много в чужбина, а той постоянно ни пращаше в Западна Европа и в САЩ, където можехме да видим последните постижения на медицината. Стремеж на всеки един млад лекар е да започне да ги практикува след това. Така че мога да кажа, че не само в медицината ни отвори очите, но и в живота като цяло.
– Какво ново се случва в сърдечната хирургия? Прилагат ли се вече по-щадящи методи на лечение?
– В съвременната кардиохирургия се разработват много по-щадящи за пациента оперативни техники за лечение. Стремим се ДА СЕ ПРИДЪРЖАМЕ КЪМ МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНИТЕ МЕТОДИ в ежедневната ни практика, за да бъдем конкурентоспособни на колегите в Западна Европа, както и на инвазивната кардиология. При клапното протезиране тенденцията е да се намали разрезът и да се постигне минимален размер, близък до този на инвазивните методи. В сантиметри това означава 3-4 см кожен разрез, за да може да се смени клапа. По този начин може да се смени или реконструира както митралната, така и аортната клапа. Разбира се, не може да се прилага при всички пациенти, но в над 60-70% от случаите е възможно да се направи, като предварително се провежда изследване със скенер, за да се ориентираме каква е точната анатомия при съответния пациент и кой достъп ще бъде най-подходящ за него. Така че това е едната насока, в която се развива хирургията на клапните заболявания на сърцето, и другата насока е в разработването на клапи, които се поставят на аортна позиция, без да се използва шевен материал. Така че обикновено тези два метода се съчетават с минимален разрез и клапа, която се поставя върху балон, както е при транскатетърните аортни клапи или TAVI само за 3-4 минути. По този начин значително се съкращава времето за поставяне на клапата, и то през изключително малък разрез. Това са част от новите методики, които прилагаме в нашата болница. Процедурите са изключително подходящи за възрастни пациенти с множество придружаващи заболявания.
Проф. Димитър Петков е изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Екатерина“ от април 2023 г. Той е сред специалистите, въвели миниинвазивното митрално клапно протезира-не в България, и е с най-голям брой извършени сърдечни трансплантации у нас. Имплантира последно поколение изкуствени сърца, за които има основна заслуга да се доставят в България. Има извършени над 10 000 самостоятелни операции в почти всички области на сърдечната хирургия, в това число на деца с вродени сърдечни малфор-мации и пациенти с тумори с различна големина, обхващащи жизненоважни структури на сърцето. Проф. д-р Димитър Петков е въвел за първи път в България транскатетърното аортно клапно про-тезиране с достъпи през върха на сърцето. Проф. д-р Димитър Петков е ръководител на Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна карди-ология към Медицинския университет – София.
