В последните години пазарът на хранителни добавки расте стремглаво — витамини, минерали, антиоксиданти, NAD терапии и всевъзможни вещества се рекламират като “ключ към дълголетието” или “щит срещу болести”. Но къде свършва разумната профилактика и къде започват рисковете? Могат ли тези добавки, приемани безконтролно или в завишени дози, да отключат онкологични процеси в организма? За това говорим днес с д-р Златин Мотишев, специализант по медицинска онкология и част от екипа на Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Света Екатерина“.
Какво е Вашето мнение за масовата употреба на хранителни добавки —витамини, минерали, антиоксиданти и други?
В съвременната медицина хранителните добавки имат място, но то трябва да бъде ясно определено — при установени дефицити или специфични състояния. Проблемът е в масовата, неиндикирана употреба “за профилактика”, често без нужда и без медицинска преценка. Това може да създаде фалшиво усещане за сигурност и дори да навреди.
Важно е да се подчертае, че повечето хранителни добавки не се водят лекарства, а хранителни продукти, което означава, че контролът върху тях е значително по-слаб. Те не преминават през клинични изпитвания за безопасност и ефективност преди да излязат на пазара, както се изисква при лекарствата. Контролът от регулаторните органи е ограничен до постмаркетингов мониторинг, тоест след като продуктът вече е в продажба.
Това води до реални рискове:
• Разминаване между обявеното и реалното съдържание
• Замърсяване с тежки метали, микроби или неразрешени вещества
• В някои случаи — наличие на фармакологично активни съставки, които не са декларирани
Независими анализи показват, че 20–30% от тестваните добавки не отговарят напълно на етикета си, а в определени рискови категории (напр. продукти за отслабване или мускулна маса) са откривани дори забранени субстанции. Затова, когато се говори за хранителни добавки, трябва да се подхожда не с масова увереност, а с медицинска отговорност.
Има ли научно доказана връзка между дългосрочната или високодозирана употреба на хранителни добавки и развитието на онкологични заболявания?
Да, има публикувани научни изследвания, които установяват връзка между продължителен и високодозов прием на определени хранителни добавки и повишен риск от някои видове рак. Например, проучвания като ATBC (Alpha-Tocopherol, Beta-Carotene Cancer Prevention Study, 1985–1993) и CARET (Carotene and Retinol Efficacy Trial, 1985–1996) свързват високите дози на бета-каротин при пушачи с повишен риск от рак на белия дроб. Също така, SELECT (Selenium and Vitamin E Cancer Prevention Trial, 2001–2008) показва, че прекомерният прием на витамин Е и селен е асоцииран с повишен риск от рак на простатата. Тоест, не всичко, което звучи “естествено” или “здравословно”, е безвредно в големи количества.
Има ли препоръчителни безопасни дози за ежедневен прием на добавки и кога се налага консултация със специалист?
Да, за повечето витамини и минерали има установени препоръчителни дневни дози (RDA), както и горни допустими граници. Превишаването на тези стойности — особено без медицинска причина — може да доведе до токсичност или до взаимодействия с лекарства. Консултация със специалист е необходима при:
• съмнение за дефицит
• хронични заболявания
• прием на други медикаменти
• фамилна обремененост за онкологични заболявания
Какво бихте казали на хора, които приемат добавки “за профилактика” без медицинска нужда?
Бих ги посъветвал да се информират критично и да потърсят медицинско мнение. Приемът на добавки без основание е като да вземеш лекарство “просто така”. Организмът ни е сложна система и не се нуждае от излишно натоварване с вещества, които не са му необходими в момента. Понякога “профилактиката” може да доведе до повече вреда, отколкото полза.
Какво означава “злоупотреба” с добавки в медицински контекст?
Злоупотреба означава прием на хранителни добавки:
• без нужда или диагноза
• в по-високи от препоръчаните дози
• за продължителен период без проследяване
• в комбинации с други добавки или лекарства, без оценка на риска
Това включва и практики като “сами си предписваме”, “чели сме в интернет”, или следване на модни тенденции без медицинска обосновка.
Има ли случаи във Вашата практика, в които прием на добавки е повлиял негативно при пациенти с онкологично заболяване?
Да, има случаи, при които пациенти са приемали антиоксиданти във високи дози по време на химиотерапия или лъчетерапия понеже са били посъветвани от познат или са „прочели в интернет“— нещо, което може да намали ефективността на лечението. В онкологията дори “безвредното” може да е рисково, ако не е под лекарски контрол.
Какъв е балансът между полза и риск при употребата на добавки за хора времисия или с фамилна анамнеза за рак?
Тези групи хора са особено уязвими. От една страна, те търсят всичко, което би ги предпазило от рецидив или първична поява на рак. Но именно при тях е важно да се избягват непроверени и непоказани добавки. Препоръчвам:
• балансирано хранене като основен източник на нутриенти
• лабораторен контрол при съмнение за дефицити
• индивидуален подход и консултация с онколог или нутриционист
Кои са основните съвети, които давате на пациентите си относно хранителните добавки?
• Не приемайте добавки “на сляпо”. Изследвайте се.
• Храната е най-добрият източник на витамини и минерали.
• Ако има нужда от добавка, изберете проверен продукт и се консултирайте с лекар.
• Избягвайте едновременен прием на много продукти – възможни са взаимодействия.
• В онкологията – никога не приемайте добавки по време на лечение без знанието на вашия онколог.
