Все повече хора попадат в клопката на усещането за „сърце, което Ще изскочи“, за недостиг на въздух и страх от смърт, което често изпраща пациентите в кабинета на кардиолога. ПАНИК АТАКИТЕ се превърнаха в една от най-честите причини хората да търсят спешна медицинска помощ.
Границата между „въображаемия“ страх и реалната опасност за сърцето е тънка. Къде свършва паниката и започва реалната опасност за сърцето? За връзката между психиката и най-важния орган в човешкия организъм, за нерешените проблеми и за това, как стресът буквално пише сценария си върху сърцето, разяснява кардиологът от УМБАЛ „Света Екатерина“ д-р Стоян Стефанов пред вестник „Доктор“.
– Д-р Стефанов, паник атаките се превърнаха в един от най-обсъжданите проблеми днес. Може ли наистина да говорим за епидемия на стреса?
Абсолютна епидемия е това, което се случва с тревожните разстройства и, като цяло, със стреса и причинените от него здравословни последствия. До голяма степен стресът в ежедневието е почти неизбежен, затова и активно трябва да се стремим да го балансираме, иначе изпадаме в ситуация на дисбаланс – прекомерният стрес, в крайна сметка, води до редица отклонения. Основно и най-често паник атаките, тревожните тенденции водят до нарушения на съня. Това са първите признаци, които можем да видим, като отражение на стреса. Но, те, по верижен механизъм естествено се отразяват и на други сфери на здравето и могат да доведат до сериозни, понякога животозастрашаващи болести и усложнения. Не мога да цитирам точни данни за честотата, но аз лично бих го нарекъл истинска епидемия, тъй като в моята лична практика ежедневно се сблъсквам с хора, при които в крайна сметка основният проблем са точно паник атаки или стрес-индуцирани разстройства, тревожности и други.
– Как изглежда една паник атака „отвътре“? Какви са типичните усещания и симптоми?
– Има някои основни неща, които са сходни при повечето епизоди, но в крайна сметка това са индивидуални усещания и при всеки човек може да се проявят по малко по-различен начин. Няма твърда диагноза, но това, което по-често можем да хванем като общи тенденции е, че паник атаките са внезапно възникващи епизоди. Понякога могат да бъдат на фона на провокация, конкретна ситуация, но много пъти са и без какъвто и да е първоначален белег и симптом – възникват просто сякаш от нищото. Така че относ но провокацията нямаме ясна сигурност. Може и да има провокация, но може и съвсем спорадична да е изявата. Като начало, паник атаката е много остра, внезапна, бързо развиваща се – в рамките на няколко минути се стига до пикова симптоматика, която най-често е плашеща за пациента. И именно това е един от почти задължителните симптоми: чувството на СТРАХ, НА ТРЕВОЖНОСТ, НА ПРИТЕСНЕНИЕ И ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ТОВА ВОДИ СЪС СЕБЕ СИ УСЕЩАНЕ ЗА СЪРЦЕБИЕНЕ, ТЕЖЕСТ В ГЪРДИТЕ, СТЯГАНЕ, ПОНЯКОГА И БОДЕЖИ Ускореният пулс може да се чувства както в гърдите, така и в гърлото – понякога дори като задушаване. Може да се придружи още и от световъртежи, вестибуларни нарушения с причерняване, замайване. В някои по-крайни случаи дори имаме и припадъци. Понякога тези вегетативни рефлекси може да причинят още и чувства за гадене, повръщане, горещи и студени вълни, бодежи по крайниците, много често и изтръпване на ръцете, което някои хора знаят, че се появява при инфаркт и допълнително вдига нивата на техния страх и засилва още повече паник атаката. И човек се чуди: това хипертонична криза ли е, инфаркт ли е ,или е паник атака, което още повече засилва страха и тревогата.
-Как човек може да различи паник атака от истински сърдечен проблем, например инфаркт?
– Много е трудно човек в момент на паник атаката да направи такава адекватна преценка. До голяма степен това малко или много е задача на медицински специалист. Така че аз лично бих препоръчал да не се подценява проблема: както човек с паникатака може да се уплаши и да реши, че е инфаркт, така и този, който получава инфаркт, може да си каже: няма страшно, това е паник атака. Така да се успокои и да подцени ситуацията, което може да е много по-опасно. Затова и аз лично не мисля, че е редно човек, който в момента е в такава ситуация и се съмнява дали е паник атака или не, сам да взема мерки, да определя диагнози. Но при всички случаи е редно да се опитат някои прийоми за справяне със ситуацията, но ако не отшуми в рамките на няколко минути, да се самонасочи към медицинска помощ, дори в някои случаи и спешна помощ, преглед от специалист, за да може да се отдиференцира причината за ситуацията.
– Колко често в практиката ви хората идват по спешност, убедени, че преживяват инфаркт?
За жалост, все по-често се случва това. Преди години сме имали такива случаи, които бяха интересни, донякъде дори любопитни, да кажем, за младите колеги да могат да видят, как не всеки човек с болка в гърдите, всъщност, получава инфаркт. Но в последно време дори се обръща статистиката и по-често такива спешни пациенти в крайна сметка са със ситуация, която е причинена от стрес, от тревоги, от емоции, от паника, от тревожности… Дали със същинска паника атака, с реакция на кръвното, на пулса, в някои случаи – сърцебиене, дори аритмии, имитиращи инфаркти. Но паник атаката в днешно време е честа диагноза и, за жалост, все по-зачестяваща, за което медицинските специалисти трябва да мислим насочено и да очакваме и за в бъдеще, за жалост, да е част от ежедневната ни практика.
– По какъв механизъм по-точно сърцето се повлиява от паник атаката и реагира със симптомите, които споменахте?
Това е много интересна взаимовръзка и всичко се осланя на вегетативната нервна система. Част от регулацията на организма, която можем да сравним с една везна. От баланса на везната зависи процесите в организма да вървят гладко и равномерно. Като тази везна има две рамена. От едната страна е симпатиковата част на вегетативната нервна система, от другата – парасимпатиковата. Те са в противоположно въздействие и затова балансът им е ключов за хомеостазата. Когато имаме тревожни тенденции и хора, които са с такъв персонаж и характер – по-предразположени на стрес, негативни мисли и панически тенденции,дори да не е в крайната форма на паник атаките, в тези ситуации. Симпатиковата нервна система е по-активна и това води до покачване нивата на стрес хормоните, които съвсем логично повишават кръвното налягане ускоряват пулса, водят до спазъм на кръвоносните съдове. Природата ни е създала така, че когато сме подложени на стрес, да може да реагира и буквално да подготвим организма си за битка едва ли не. Така примитивно физиологично е устроен организмът ни. Но, в реалното ежедневие симпатиковата свърхактивност по-често е изкуствено завишена, не толкова от ситуация, в която организмът ни се нуждае да е готов за битка, а по-скоро от емоции, които симулират тези хормонални промени и водят до всички физиологични последствия от тях. Те, обаче, не са на мястото си и съответно се усещат като проблем.
– Ако паник атаките се повтарят често и продължават дълго време, съществува ли риск от реално сърдечно заболяване?
По дефиниция паник атаката е безобидна в нейния смисъл. Тя е бърза, агресивна, наистина стресираща за човека, но освен да му причини емоционален дискомфорт, по-скоро физически трайни последствия не би трябвало да има. След отшумяването на паник атаката, организмът отново възстановява баланс и в повечето случаи не би трябвало да има трайни въздействия и остатъчни симптоми след нея. Но в хода на паник атаките все пак се променят показателите на сърдечносъдовата система. Ускореният пулс, повишеният адреналин, покаченото кръвно налягане –
всички тези неща могат да предизвикат последствия, които да са неблагоприятни и паник атаката да повлече след себе си усложнения, които вече са реални болести – аритмии, инфаркти, инсулти и други неблагоприятни диагнози.
-Какви изследвания трябва да се направят, за да се изключи истински инфаркт или аритмия например?
– При всички случаи първата стъпка е да се направи електрокардиограма. Когато трябва да се отхвърли или потвърди инфаркт, изследването е задължително да се осъществи. В днешно време има много устройства, дори преносими часовници, които човек привидно може да използва в домашни условия, като ЕКГ запис, но не искам хората да се подвеждат и в такъв случай, когато се съмняваме за инфаркт, точно тези устройства не са подходящи. Трябва да се направи 12 канален ЕКГ запис, който се провежда единствено с професионалните ЕКГ апарати, които имаме в кабинетите, в спешните центрове, в линейките. Тези преносимни устройства, като часовници и други, които правят ЕКГ-запис, не са 12-канални и са подходящи за употреба при други случаи, но не и да отхвърлят инфаркт. Други диагностики, чисто лабораторни, може естествено КРЪВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ДА СЕ ПУСНАТ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ОТДИФЕРЕНЦИРАМЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА В ОРГАНИЗМА Много е важно да се следят показателите и на кръвното налягане. Ехокардио-графията на сърцето също е уместна в такъв случай, за да видим както и сърдечни увреждания, които могат да се свържат с острия момент, с един евентуален инфаркт, така и съвсем други придружаващи фактори, като заболявания на клапите, на кръвоносните съдове. Целта е да се направи един цялостен скрининг на сърдечносъдовата система.
– Имате ли такова впечатление, че въпреки честотата на паник атаките, те често остават неглижирани или погрешно диагностирани?
– Абсолютно да, но това за мен е двупосочна тенденция. Както има хора с паник атаки, чиито симптоми не са правилно разчетени, оприличават се на различни болести и не се стига до диагнозата паник атака, така и обратното. Напоследък имам немалко пациенти, които са
с реални проблеми и симптоми, с истински диагнози – преминали са различни прегледи и оплакванията им са били до голяма степен неглижирани, оприличени на паника атака, не разпозната е реалната диагноза. Така че паник атаката, така както може да е една подвеждаща и неразпозната диагноза, така може да е едно своеобразно оправдание на медицинския специалист, че не знае какво е истинското заболяване на пациента, защото е много лесно да кажеш:„Паник атаки са – какво да се прави?“, „Ами не е ясно…“. И си измиваме ръцете, че не можем да стигнем до точната диагноза. И в двата случая това не е благоприятно за пациента, защото го поставя в безизходица –без ясна диагноза, съответно, не може да предприеме и точно поведение за контрол и лечение на състоянието си.
– Къде най-често се „чупи“ връзката между кардиолог и психиатър? Това, всъщност, са специалностите, към които се насочва такъв пациент?
– Аз мога да говоря за кардиологичната гледна точка на проблемите. От погледа ми върху психиатричните практики, колегите психиатри много обичат да разделят болестите на т.нар. соматични /болести на тялото/ и несоматични. И, ако реално е болест на тялото, тя автоматично не е за тях, те не се ангажират с нея, вдигат ръце буквално и не ги интересува. До голяма степен, обаче, поне според модерните концепции, всъщност, би трябвало да се преплитат двете неща и да ги разглеждаме заедно в един общ контекст. Имаме все повече данни и от науката, че душевните състояния влияят върху органите и системите, както, най-вероятно, и обратното. Така че ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ НА ТЕЛЕСНИ И НЕТЕЛЕСНИ БОЛЕСТИТЕ, ТОВА ЗА МЕН Е ЕДНА ОСТАРЯЛА КОНЦЕПЦИЯ И НЕ МИ СЕ ИСКА ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ПРИЛАГА В ПРАКТИКАТА Аз лично се стремя в моята лична практика да помогна на пациента, с каквото мога. Ако проблемът може да се реши с медикаменти, ми е най-лесно да ги изпиша на рецепта, но, за жалост, в повечето случаи пациентите имат нужда от разговор, от това да срещнат разбирателство и слушател в лицето на лекаря, който ги преглежда. Имат нужда от една своеобразна психотерапията бъдат изслушани, да им бъде даден съвет, да се чувстват чути и разбрани. Това дава много голяма полза за цялостното състояние на пациента. И когато имаме състояния, които са поне частично душевни, емоционално обусловени, точно такъв подход отстрана на специалиста до голяма степен е ключът към това пациентът да получи помощта, от която се нуждае.
– Пациент с паническа атака често първо се обръща към спешно отделение, към бърза помощ. Колко подготвени са тези структури да различат паник атака от инфаркт например?
– Много е правилно, когато пациентите с паник атака усетят този епизод, да се насочат към спешно отделение. Чувствата им са толкова силни, че много пъти дори има страх и за живота. В крайна сметка, ако се окаже истински проблем, живото-застрашаващ това е именно и правилният подход.
От друга страна, от спешно отделение до спешно отделение каквото и да си говорим, качеството на предлаганата услуга варира, защото единен медицински стандарт в страната просто няма. Липсва и контрол на качеството на оказаната помощ и до голяма степен
ПАЦИЕНТИТЕ СА ОСТАВЕНИ НА КЪСМЕТА НА СЪДБАТА КЪДЕ ЩЕ ПОПАДНАТ, В КОЙ ГРАД, В КОЕ ОТДЕЛЕНИЕ, КОЙ СПЕЦИАЛИСТ ЩЕ Е НА СМЯНА…За жалост, системата е така устроена, че пациентът влиза в една тенденция, тези паник атаки да рецидивират, да се случват отново и отново, да зачестяват. Влиза се в едни порочни кръгове и крайната фаза вече паник атаките да прераснат в паническо разстройство. Тогава вече по-често се намесват и колегите психиатри в диагностиката и лечението им. Но това са ситуации, които са просто изтървани във времето и са стигнали до едни крайни фази. И колкото по-рано се диагностицират и лекуват, толкова по-лесно се и овладяват. Затова според мен просто трябва да се работи насочено, да се търси ранна помощ и намеса, както от страна на пациентите, така и от медицинските специалисти.
За да се отдиференцира разликата между инфаркт и паник атаката, за късмет не се иска и прекалено висока квалификация. Това лесно може да стане в спешното отделение, когато се направи преглед с електрокардиограма, пак казвам, 12-канална и се назначат кръвни изследвания, които да потвърдят или да отхвърлят евентуален инфаркт. Изследванията, особено кръвните и кардиограмата са доста чувствителни и при резултати, които отхвърлят инфаркта, остава много вероятно като диагноза, по метода на изключването, една паника атака. В някои случаи може да има и по-екзотични диагнози, които не са нито инфаркт, нито паника атака и могат да! се окажат проблем. Например ситуации, в които може да се получи усещане като за паник атака, но това да е хипертонична криза, излизане на сърцето от ритъм- някоя от множеството видове аритмии, в някои случаи – белодробен емболизъм /тромби, запушване в циркулацията на белия дроб/. Но, важното е в спешния кабинет колегите да отхвърлят живото застрашаващите причини и по метода на изключване да оставят диагнозата паникатака, която, за жалост, абсолютно излиза извън техния, капацитет за лечение. В тези случаи на пациента обикновено му се дава успокоително хапче и се връща в къщи. И оттам нататък започва пътят му със собствени усилия да намери помощи решение за тези проблеми.
Очаквайте съветите на д-р Стоян Стефанов за това, какви грижи да полагаме за цялостното си здраве -телесно и душевно.
