Въвеждането на донорство след циркулаторна смърт може да разшири възможностите за трансплантации в България, но за целта са необходими законодателни промени, специализирани медицински екипи и прецизна организация. Това заяви проф. Димитър Петков, изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“, в интервю за clinica.bg по повод Европейския ден на донорството и трансплантациите, който тази година се отбелязва на 10 октомври.
По думите му България продължава да изостава от останалите европейски държави по брой донори и сърдечни трансплантации, въпреки наличието на подготвени медицински специалисти и донорски бази. „Необходима ни е реорганизация на донорството в България“, подчерта проф. Петков.
Той предложи създаването на централен координационен център към Министерството на здравеопазването, който ежедневно да получава информация от реанимационните отделения в страната за потенциални донори. Според него е необходимо също да се увеличи финансирането на донорските бази и възнагражденията на ангажираните медицински екипи. След изграждането на ефективна организация трябва да се въведат и механизми за отчетност при пропуснати възможности за донорство, смята изпълнителният директор на болницата.
Какво представлява донорството след циркулаторна смърт?
В България донорството от починали лица се осъществява въз основа на установена мозъчна смърт. При нея е настъпило необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, но кръвообращението може да продължи да се поддържа изкуствено.
При циркулаторната смърт смъртта се установява вследствие на необратимо прекратяване на кръвообращението. В държавите, където този вид донорство е регламентиран, след установяването на смъртта и изпълнението на строго определени медицински и правни процедури може да се пристъпи към запазване и оценка на органите за трансплантация от лекарски екип.
Проф. Петков обясни, че при сърдечно донорство след циркулаторна смърт могат да се използват специализирани машини, които възстановяват кръвоснабдяването на сърцето извън тялото. Така медицинските екипи оценяват дали органът е подходящ за трансплантация.
Този подход се прилага в специализирани трансплантационни центрове в чужбина и позволява да бъдат използвани органи от донори, които не попадат в традиционната категория на донорство след мозъчна смърт.
Според проф. Петков въвеждането на подобна практика в България би могло значително да увеличи броя на потенциалните донори. Той посочи, че при създаване на необходимите условия донорските ситуации биха могли дори да се удвоят, като подчерта, че това изисква сложна организация и ясни правила. За прилагането на метода са необходими нормативна уредба, специално подготвени медицински екипи и независима процедура за установяване на смъртта, отделена от дейностите по експлантация и трансплантация на органи.
Цялото интервю с проф. Петков може да прочетете тук :
