Д-р Тихомир Христов е лекар в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“. Работи в болницата повече от 10 години и се учи от големите имена в кардиохирургията. Свикнал е да работи в динамична среда и не съжалява, че е избрал да остане със семейството си в България и да се развива тук.
Д-р Христов, как се насочихте към медицината?
От малък, моите родители се стремяха да ме научат, че е важно да се помага на другите хора. Като ученик исках да следвам фармация, но за съжаление по време на подготовката ми за изпитите, майка ми почина внезапно. Това събитие преобърна вижданията ми за живота. Тогава взех решение да стана лекар и да се посветя в лечението на пациентите.
С какво ви привлече кардиохирургията?
С първите лекции в университета, бях запленен от сърдечносъдовата система. Впоследствие започнах работа в КАИЛ на болница „Александър Чирков“ като болногледач, където разбрах, че в това отделение се чувствам на мястото си. Единствено имах колебания каква да бъде специализацията ми – кардиология или кардиохирургия. След няколко месеца размисли, помолих да присъствам на операции, за да придобия по точна представа. След една седмица в операционната вече нямах съмнение, че кардиохирургията е следващата стъпка в моето развитие.
Защо избрахте да останете в България, много ваши колеги заминаха в чужбина при по-добри условия в здравеопазването?
От моя випуск в университета завършихме около 400 човека, от които по-голямата част от тях още първата година след дипломирането заминаха за чужбина. Аз останах, защото исках да се изградя като специалист в болницата, където работех и която ми даде шанс за развитие в България. Другата причина, която мога да посоча е желанието на мен и моята съпругата да отгледаме децата си тук. Предпочитаме да израснат в България и да не губят корените си.
Поддържате ли контакт с колегите си в чужбина? Какво споделят те за живота си там? По-лесно ли е?
Подържаме контакт, разбира се. Не, не е по-лесно. При тях налагането като специалист в областта, в която са избрали да се развиват е доста трудно. Може би, породено от факта, че те малко или много се водят чужденци за страната, в която работят. От друга страна имат по-високо заплащане и по-добри социални придобивки.
От гледна точка на здравната система, пациентите стигат по-трудно до специалист и чакат повече, за разлика от България, където могат много по-бързо и успешно да си запазят час и да посетят съответния специалист. Всъщност нашата система за разлика от останалите е доста по-социална, достъпът до лекарска помощ е много по-широк и лесен. Лошото е, че повечето хора не са мотивирани да търсят лекарска помощ. Поради една или друга причина, голяма част от пациентите търсят медицинска помощ късно.
Какъв е вашият съвет към пациентите, за да не стигат до усложнения?
Профилактиката в България за съжаление не е особенно ефективна. Дали годините на прехода и проблемите свързани с него са причината голяма част от хората да не обръщат внимание на симптомите и заболяванията си. Бих ги посъветвал да търсят навреме лекарска помощ, при всеки здравословен проблем. Да провеждат редовно профилактични прегледи при своите лични лекари. В случай на диагностицирано сърдечно съдово заболяване е желателно да се преглеждат поне няколко пъти в годината от кардиолог.
С какви заболявания са най-често пациентите в кардиохирургията?
Нашите пациенти се подават за операция от клиника по кардиология т.е. те са предварително прегледани, диагностицирани и препратени към нас. Най-честите симптоми са свързани с компресия или болка в гърдите, задух, отоци по крайниците. Това са пациенти със заболявания като исхемична болест на сърцето, клапни пороци и дилатация на аортата. В тази група не включваме пациентите, които подлежат на спешна операция по повод дисекация на аортата или белодробен тромбоемболизъм. Оплакванията, които водят пациентите при кардиолог, обикновено ги водят и при кардиохирург. Тук е мястото да спомена, че навременно диагностициране и лечение на сърдечно съдовите заболявания дава възможност за пълно възстановяване. Което е мисията на всеки лекар.
Подмладяват ли се пациентите в кардиохирургията?
Интересен въпрос. Според мен това зависи изцяло от духа на човека. Когато пациентът се чувства млад и жизнен, няма значение на колко години е. Кардиохирургията подмладява пациентите. Тоест, тя им дава възможност да живеят пълноценен живот след операцията. Примерно: човек със исхемична болест на сърцето обикновено има намален физически капацитет поради своето заболяване. След операцията пациентите имат възможност за нормален живот без ограниченията на заболяването.
На какво ви учи работата в УМБАЛ „Чирков“?
Работа в динамична и силно конкурентна среда, ни учи как по най- добрият начин да реагираме в различни ситуации. Благодарение на възможността да черпим знания от опита на нашите учители, ние израстване не само като хирурзи, но и като личности. Това ни учи никога да не се отказваме и да даваме всичко от себе си.
Какво ново се случва в кардиохирургията на УМБАЛ „Чирков“?
Целият екип на клиника, в която работя са големи специалисти в областта си. Това ни дава възможност и привилегия на нас младите лекари да се учим на най-добрите практики. Благодарение на опита, знанията и модерно оборудваната болница, имаме възможност да въвеждаме и използваме съвременните методи на лечение на сърдечни заболявания. Клиниката по Кардиохирургия към болница „Александър Чирков“ е единствена в България, в която се извършва целия обем от кардиохирургични операции. Това включва операции с миниинвазивен достъп, стандартната операции, трансплантация на сърце и поставянето на изкуствени сърца.
Какво бихте казали на младите лекари в България, които започват да се занимават с медицина?
Трябва да дават всичко от себе си да продължават да опитват, да възприемат практики от чужбина, които да прилагат в България, с цел подобряване качеството на живот на българите.
