Д-р Христо Ангелов: „Скоро ще започнем интервенционално лечение с поставяне на митрални клипове при високорискови пациенти“


Д-р Христо Ангелов е лекар от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“. Завършил е Медицинския университет в София през 2016 година. От 2013 г. е част от екипа на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.

Като малък искал да се занимава с компютърни технологии, но с годините медицината привлича интереса му повече.

Кардиологията го впечатлила със свободата за развитие. Кардиологията е една от медицинските дисциплини, в която постоянно има инoвации, развива се стремглаво и изключително бързо.

Твърди, че всеки следващ пациент го надгражда, защото го учи на нещо ново и чака с нетърпение съвсем скоро да започне да прилага интервенционално лечение на пациенти с високостепенна митрална инсуфициенция, чрез поставянето на MitraClip. Това е следващата стъпка, която се очаква да бъде предприета в лечението на високорискови за операция пациенти. Целта при процедурата MitraClip е с устройства подобни на клипсове да се хванат двете платна на митралната клапа и да се задържат едно за друго, като по този начин се намали регургитацията. Процедурата е доста сложна и изисква голям екип от специалисти кардиолози, инвазивни кардиолози, експерти ехографисти, анестезиолози- реаниматори и кардиохирурзи.

Работата в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ го учи на търпение и съобразителност. На търпение във всяко едно отношение от ежедневната работа и най-вече в комуникацията с пациентите. Всички процедури изискват съобразителност и внимение при взимането на решения, защото могат да имат огромен ефект върху съдбата на пациента.

  1. Д-р Ангелов, как се насочихте към медицината?

Медицината не ми беше цел, дори първоначално исках да се занимавам с компютърни технологии, но с годините все повече ме привлече идеята за медицина.Решението не дойде изведнъж, отне ми доста време, за да го взема. В училище много ми се отдаваше биологията и химията. Явявах се по олимпиади, интересувах се много от материята. С мой съученик търсихме учебници по медицина, по анатомия и дори направихме сайт с разписани теми по биология и химия.

  1. С какво ви привлече кардиологията?

Със свободата за развитие. Кардиологията е една от медицинските дисциплини, които се развиват стремглаво и изключително бързо и постоянно има иновации, било то от диагностична или терапевтична гледна точка. Много е впечатляващо и завладяващо, когато имаме възможността да сменяме сърдечните клапи на пациентите през артерия на крака, възстановяваме кръвотока в запушени съдове, или стентираме разкъсана аорта без да отваряме гръдния кош, като извършваме технически сложни процедури само през малка дупчица в артериалния съд.

  1. Защо избрахте да останете в България, много ваши колеги заминаха в чужбина при по-добри условия в здравеопазването?

Много мои колеги заминаха, но и не по – малко останаха. Аз също имах своите колебания дали да продължа с медицината или да започна да работя в чужбина. По време на следването си работих като подобна на асистентска позиция към Медицинския университет София. Няколко месеца ходих до Милано, тъй като там има филиал на МУ София и преподавах на студентите. Беше много примамлива идеята да работя от понеделник до петък от 8 до 17.00 часа, без дежурства, без нощни смени, но в крайна сметка, след дълъг размисъл предпочетох да остана и да се занимавам с кардиология. Нещо по-вълнуващо.

  1. Научихме нещо любопитно. Вие сте работил с експериментални животни. Бихте ли разказали повече затова?

През втората година от обучението ми в МУ София, проф Гърчев, ръководител на катедрата по физиология ме покани да се включа към кръжока по физиология. Заедно с Петя Маркова, с която директно работехме по експерименталната работа, стояхме в следобедните часове, понякога дори събота и неделя. Извършвахме оперативни интервенции, изследвахме метаболитни активности и физиологичните ефекти на определени вещества, които давахме на експерименталните обекти. Изключително съм им благодарен за възможностите, които ми осигуриха да се докосна до истинската наука.

  1. Как започнахте работа в УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“

Докато бях студент втори курс в Медицинския университет София започнах да си търся работа. Намерих възможност да работя като медицинска сестра през лятото в Отделението по кардиология на болница в Бургас. Там се запознах с други медицински сестри и те ни поканиха да дойдем в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“. От 3 курс студент до ден днешен работя тук.

  1. Има ли случай, който най-много ви е впечатлил в практиката ви досега?

Всеки един от случаите ни предава различно знание, опит и подобрява възможността по – бързо и по – ефективно да диагностицираме и лекуваме пациентите си, както и улеснява комуникация ни с тях. Всеки един от тях ти дава по нещо ново. Когато седна с пациент, който ми напомня за предишния, знам какво съм правил и какво да гледам допълнително, така че всеки следващ пациент ме надгражда.

  1. С какви оплаквания идват най-често пациентите в кардиологията?

При нас идват най – често пациенти със тежест и стягане в гърдите при физически натоварвания  и в покой, лесна умора и задух, на база структурни промени в клапите, с ритъмни и проводни нарушения, с лош контрол на артериалното налягане, постъпват и пациенти, които подлежат на интервенционално или оперативно лечение и ние трябва да ги диагностицираме и насочим към правилно лечение.

  1. Подмладяват ли се пациентите на кардиолозите?

Не бих казал. Има единици, по-млади хора, които имат нужда от лечение на сърдечносъдовото си заболяване, но повечето ни пациенти са възрастни. При пациентите с артериална хипертония по-скоро има някаква тенденция за подмладяване, но има много обстоятелства, които взимаме предвид преди да поставим диагнозата. Ако трябва да обобщим, не смятам, че има подмладяване като тенденция.

  1. Какво ново се случва в кардиологията и по-конкретно в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“?

Очакваме скоро да започнем интервенционално лечение на пациенти с високостепенна митрална инсуфициенция с поставянето на клипове на митралната клапа . Те са следващата стъпка, която очакваме да предприемем в лечението на високорискови за операция пациенти, с високостепенна митрална инсуфициенция. Това са случаи, в които клапата не се затваря добре и пропуска кръв. Кръвта се връща обратно от лявата камера към лявото предсърдие и води до прояви на сърдечна недостатъчност. Заболяването може да протича доста тежко за пациентите, а лечението, поне до скоро беше единствено оперативно.

Целта при процедурата MitraClip е с устройства подобни на клипсове да се хванат двете платна на митралната клапа и да се задържат едно за друго, като по този начин се намали регургитацията. Процедурата е доста сложна и изисква голям екип от специалисти кардиолози, инвазивни кардиолози, експерти ехографисти, анестезиолози- реаниматори и кардиохирурзи.

  1. На какво ви учи работата в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“?

На търпение и съобразителност. На търпение във всяко едно отношение от ежедневната ни работа и най-вече в комуникацията с пациентите. Процедурите, които извършване ежедневно изискват да бъдем внимателни и съобразителни при взимането на решения, защото могат да имат огромен ефект върху съдбата на пациента. Освен това има много административни ограничения и изисквания, които трябва да спазваме и затова трябва стъпка по стъпка да съобразяваме всичко. Трябва да бъдем прецизни и във всеки аспект от лечението на пациента, това изисква съобразяване с медицински, а понякога и с немедицински аспекти. Като например съобразяване със социалните проблеми на пациента, в това число, дали той може да си позволи терапията, която ние му изписваме, има ли кой да се погрижи за него след оперативното лечение и т.н.

  1. Какъв съвет бихте дали на пациентите, за да се предпазят от сърдечносъдови заболявания?

Да не пропускат профилактичните прегледи, а най-голямата профилактика на сърдечносъдовите заболявания е ежедневна физическа активност, рационално хранене, добър сън и спокойствие.

  1. Лекарите често давате тези съвети, но успявате ли вие самите да ги спазвате?

Със съня, не много.

  1. Какво бихте казали на младите лекари в България, които започват да се занимават с медицина?

Да внимават много, когато са изправени пред избора на живота си, визирам избора на специалност, за да ходят на работа с удоволствие и да са доволни от това, което правят.