Възпаление на сърцето възниква основно като резултат на редица възпалителни процеси в други органи. Възпалителните заболявания като ендокардит, миокардит или перикардит могат да доведат до сериозни усложнения в структурата на сърцето. Лечението е медикаментозно и оперативно. Кинезитерапията е съпътстваща при лечението на възпалителните заболявания на сърце като рехабилитацията зависи от степента на заболяване на пациента. Повече за мястото на рехабилитацията във възстановяването на пациенти, прекарали миокардит, перикардит и ендокардит разказва Станислава Андонова, кинезитерапевт в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Каква рехабилитация се прилага при миокардит, перикардит и ендокардит?
Миокардитите, перикардитите и ендокардитите са възпалителни заболявания на сърдечния мускул, на вътрешния слой на сърцето и на обвивката на сърцето. В зависимост от това са перикардити, миокардити и ендокардити. Колко по-навътре е възползването на сърдечния мускул, толкова е по-трудно лечението, а от там и рехабилитацията. Най-достъпни като лечение са перикардитите,от там и рехабилитацията ,следват миокардитите и по трудност най-неподатливи на лечение и на рехабилитация съответно са ендокардитите. А има и миоендокардит- комбинация, която е с по-тежко протичаща клиника и съответно рехабилитация.
Как протича лечението при тези заболявания?
Обикновено лечението е медикаментозно и хирургично. Те са резултат най-често от бактериален причинител. Възможни са и алергични ендокардити, които са причинени от някакъв алерген, който постъпва в организма и обикновено при млади хора се случва ендокардит.
Какви са симптомите?
Те протичат с рязко влошаване, повишена температура, ускорен пулс, аритмии в острата фаза. По-нататък св поличават фиброзни сраствания, склероза на миокардния мускул. Това води до увреда на клапите. След като се увредят клапите лечението може да е медикаментозно или хирургично.
Какво е мястото на рехабилитацията във възстановяването на пациента?
Мястото на рехабилитацията в лечението на тези възпалителни заболявания е голяма и тя започва в подострата фаза, тоест когато повишената температура, хемодинамиката на дишането и бурните реакции се повлияят от медикаментите. В зависимост дали се получава левостранна или десностранна сърдечна недостатъчност, тоест коя от клапите се засяга при възпитанието, подходът на рехабилитацията е различен. Ако има десностранна недостатъчност, тоест венозен застой, отоци в краката, трудно дишане, се прилага дихателна гимнастика. Винаги при възпалителните процеси основно се започва с нея, тоест кръгът сърце-бял дроб да се подпомогне, да се насити кръвта с кислород. При отворен прозорец или с кислородна маска на носа се правят дълбоки вдишвания и издишвания в различен ритъм и с различна дълбочина. Целта е да се насити кръвта с кислород и от там да се подобри работата на сърцето. Като усвои болният т.нар. дирижирано дишане, сугестивно дишане, тогава се пристъпва към раздвижване в малък обем на малки стави, тоест китки, глезени. Обикновено при десностранна недостатъчност в следствие на миокардита и ендокардита се появяват отоци в глезените. Всички упражнения, които се правят са само от легнало изходно положение. На тези болни е противопоказно да правят натоварвания от седеж и когато се стигне до ходене, ги приучаваме да се движат ритмично. Много е важно дори да е много бавен темпът, но да е ритмичен, когато спаднат отоците. При левостранна недостатъчност има ортопнея, задух, друг вид дихателна недостатъчност, хипертония и там по друг начин реагира организмът. В този случай пациентите могат да се натоварват от седеж и от стоеж с малки упражнения на дисталните и средни стави, но не на големите и не в голяма дозировка. Всичко това, за което говорихме, се отнася за медикаментозно лечение. Когато става въпрос за хирургично лечение, подходът на рехабилитацията е като при сърдечна операция, тоест ранна вертикализация , обучение в правилно дишане и постепенно увеличение на натоварването при ходене, след това под наклон и изкачване на стълби.
Каква е продължителността на рехабилитацията?
В болницата болничният престой при хроничните миокардити е по-продължителен. Като цяло рехабилитацията в този случай не е интензивна, но е продължителна като време, тъй като тук няма голяма интензивност на натоварването.
