По статистика, при около 45% от хората със сърдечен инфаркт той е „тих“. В медицинската терминология се говори за тиха исхемия, която всъщност, все още не е инфаркт. Но представлява именно тази промяна в съдовете на сърцето, със съответните стеснения, които предизвикват инфаркт. Това заяви доц. д-р Борислав Ацев, заместник – директор по диагностично – консултативната дейност на УМБАЛ „Проф.д-р Александър Чирков“ в интервю за вестник „Доктор“.
„Тихите“ инфаркти са често срещани, подходът при такива пациенти трябва да е много агресивен. Вече знаем, че „тихата“ исхемия е първата промяна, която се вижда в кардиограмата. При това, в 70% от случаите промяната в кардиограмата е без симптоми.
Тоест, задачата на медицинския свят е да направи така, че да успее да предвижда т.нар. „тихи“ инфаркти чрез агресивна диагностика и лечение на хората с рискови фактори. Това са пациенти над 50 години, с висок холестерол и кръвно налягане, пушачи и най-важното, с диабет, защото той е основната причина за тихи инфаркти. Те задължително подлежат на активна диагностика – електрокардиограма, ехокардиографски преглед, стрес-тест в различните му разновидности. Ако е необходимо, холтер и компютърен томограф на коронарните съдове, т.е. неинвазивна коронарография.
„Когато има такива рискови фактори, вече все пак сме в XXI век, трябва да се премине през всички тези диагностични изследвания, за да може да се хване тихата исхемия, която предизвиква и „тихите“ инфаркти. Тогава бихме могли в много голяма степен ДА ГИ ПРЕДВИДИМ И ПРЕОДОЛЕЕМ“,
Ако се заподозре, че пациентът има тиха исхемия и се направи коронарография, в 30% от случаите се установява, че съдовете на сърцето са запушени или стеснени. Тогава може да се сложи стент, да се направи байпас операция и те да не получават „тихи“ инфаркти. Ако не работим активно с този проблем, само ще отчитаме, че „тихите“ инфаркти дават по-голяма смъртност, включително и при жените. Това са известни факти, по-важното е да знаем как да ги профилактираме, коментира кардиологът.
По думите му „тихият“ инфаркт може да бъде голямо „земетресение“, което да доведе до пълно разрушаване. Много често, особено при млади хора, инфарктът настъпва без преди това да е имало абсолютно никакви симптоми и те умират. Тоест, първият им симптом е в момента на инфаркта – преди това са имали тиха исхемия или дори „тих“ инфаркт, но не са знаели. А първата изява може да е смърт – т.е. по време на един голям инфаркт. Така че, ако е имало някакви „трусове“, които не са усетени, то голямото „земетресение“ ще доведе до пълно разрушение.
„Тихите“ инфаркти всъщност, са степен на тихата исхемия, уточни доц. Борислав Ацев. Основно се определят три типа хора, които имат т.нар. тиха исхемия. И има три вида пациенти, които са най-благоприятни от гледна точка на това да се диагностицират много рано. Освен ехокардиографски, диагнозата може да бъде установена с промени в електрокардиограмата и кръвните маркери. Първите пациенти са тези, които нямат никакви симптоми, но СА С ТИХА ИСХЕМИЯ такава, която се хваща с изследвания. Вторият тип са тези, които са с „тихите“ инфаркти, без да са имали някакви болки или симптоми. Т.е. лекарите са установили на кардиограмата, че най-вероятно са изкарали инфаркт. И такъв пациент, подлежи на активна диагностика и лечение. Третият тип са тези, които имат симптоми, но те не са типични и не се разпознават. Те също влизат в групата на тихата исхемия. Оплакват се, че ги боли гърбът, челюстите или корема – някакви много нетипични оплаквания, които, ако не се разпознаят, човек може да направи инфаркт. Това, което е важно да се знае, е, че най-често тези проблеми се случват с диабетиците. Там лекарите са задължени да мислят много сериозно по въпроса, защото до 70% от всички „тихи“ инфаркти са при диабетици.
При тях са нарушени нервите от диабета и те не предават болковите симптоми по нервен път. Диабетът, особено ако е съчетан с повишен холестерол, увеличава много сериозно риска не само от инфаркт, но и от смърт. Обикновено, след такъв „тих“ инфаркт те получават сърдечна слабост, започват да се задъхват, не могат да извършват физически натоварвания.
Повече по темата може да прочетете в новия брой на вестник „Доктор“.
