Кардиохирургът д-р Тихомир Христов от УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” бе специален гост в рубриката “Кой сте вие докторе?” на здравния портал zdrave.net.
Д-р Тихомир Христов е възпитаник на Природоматематическата гимназия в Ловеч с профил „Информатика” и немски език. Висшето си образование по медицина завършва в Медицински университет – София през 2015 г. Придобива специалност „Кардиохирургия“ през 2021 г. По време на следването си работи като медицинска сестра в КАИЛ на Университетска болница „Св. Екатерина“, сега „Проф. д-р Александър Чирков“, бил е и доброволен сътрудник в болницата.
След дипломирането си е назначен като лекар – ординатор в нея през декември 2015 г., а от януари 2016 г. е зачислен като специализант.
Д-р Христов е взимал участия на различни форуми и конгреси като лектор. Той е съавтор на статии, публикувани в български списания. През 2022 г. е отличен с награда „Млад лекар и най-висок професионализъм“ на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков”.
Клиничните му интереси са в няколко направления на кардиохирургията: имплантация на системи за механично подпомагане на помпената функция на сърцето – „изкуствени сърца“, сърдечни трансплантации, хирургично лечение на туморни формации, минимално инвазивна сърдечна хирургия, аортна хирургия и хирургия на аортния корен, клапносъхраняваща и клапнореконстроктивна хирургия, хирургично лечение на остър белодробен тромбемболизъм, миокардна ревазкуларизация с артериални графтове.
Д-р Христов, кой е най-тежкият Ви пациент в момента?
В момента имаме млад пациент, когото подготвяме за операция на митралната клапа по повод на инфекциозен ендокардит. Усложненията, които очакваме при него, са свързани с факта, че скоро е приключил лечение на инфекциозен менингит. Бъбречната и чернодробната му функция са намалени поради системна злоупотреба с наркотици, като при употребата им се е заразил и с вирусен хепатит C. Така че се подготвяме за затегнато протичане на следоперативния период.
А как премина последното Ви дежурство?
Дежурствата на един хирург винаги протичат интензивно. Обикновено следим пациентите си в реанимация и следоперативно отделение. Винаги има какво да се свърши. В болницата, в която работя, често има спешни операции.
Интересен факт е, че много от най-заплетените казуси и тежки операции, в които съм участвал, са били именно по време на дежурство.
В такива особено трудни моменти упреквате ли съдбата или й благодарите затова, че сте станал кардиохирург?
По скоро съм благодарен, първо че избрах да следвам медицина и след това – че се насочих към тази специалност. Работата ми е много интересна и динамична. Магично е да можеш да държиш сърцето на човек в ръцете си. Чувството е неописуемо. Толкова много адреналин!
Всъщност, как избрахте тази специалност?
Влязох да уча медицина с нагласата, че искам да стана хирург. Тогава исках да бъда неврохирург. Това мое желание беше мотивирано от скорошна смърт в семейството, поради липсата на навременно неврологично лечение. Когато започнах да уча в университета още в първите курсове, най-силно впечатление ми направи сърдечносъдовата система. Затова се насочих към кардиохирургията, прецених, че така ще бъда най-полезен.
