Исхемичната болест на сърцето /ИБС/ е частично или пълно запушване на коронарни артерии с последващ недостатъчен приток на кръв в миокарда или некроза, проявяваща се с болка, камерна дисфункция, ритъмни и/или проводни нарушения и др. Една от изявите на заболяването е Острият коронарен синдром . Какво представлява ОКС? Повече по темата разговаряме с д-р Ивайло Ценков, кардиолог в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Какво представлява Остър коронарен синдром?
Остър коронарен синдром се дефинира като патологично състояние на исхемия на сърдечния миокард (кислородна недостатъчност за миокарда), провокиран от ерозия и тромбозиране на съществуваща атеросклеротична плака. Впоследствие засегнатият съд търпи частично или пълно запушване с нарушение на кръвоснабдяването и доставката на кислород. Носи името коронарен, защото се засягат съдовете, които кръвоснабдяват сърдечния мускул. Острият коронарен синдром е част от острите форми на исхемична болест на сърцето. Той представлява сериозен здравословен проблем, защото на него се полагат голям дял от пациентите със сърдечносъдови инвалидизиращи заболявания. Точната и бърза оценка на болестта е от съществена важност за прогнозата на пациента.
Какви са симптомите на Остър коронарен синдром?
Основен симптом е болката с характер на ретростернален натиск или тежест (ангина) с ирадиация към лявата ръка, шията или челюстта, с интермитентен характер или персистираща. Тези оплаквания могат да бъдат свързани с други симптоми, като изпотяване, гадене, абдоминална болка, диспнея или синкоп. Атипичната клинична картина не е рядкост. Тя включва епигастрална болка, нововъзникнала диспнея, пронизваща гръдна болка, гръдна болка с плеврален характер или нарастваща диспнея. Атипични оплаквания се срещат по-често при по-млади 25-40- годишни или по-възрастни над 75- годишни пациенти, при жени или при пациенти с диабет, хронична бъбречна недостатъчност или деменция.
Има ли рискови групи?
Разбира се , те са няколко. Възрастта на първо място. Мъжете на възраст над 55 години и жените на възраст над 65 години са по-склонни да получат сърдечен удар, отколкото по-младите.
Тютюнопушене! Пушенето и дългосрочното излагане на цигарен дим повишават риска от сърдечен удар.
Високо кръвно налягане! С течение на времето високото кръвно налягане може да увреди артериите, които захранват сърцето чрез ускоряване на атеросклерозата. Високото кръвно налягане, съчетано със затлъстяване, тютюнопушене, висок холестерол или диабет, повишава още повече риска.
Високи нива на холестерол или триглицериди в кръвта. Високото ниво на липопротеините с ниска плътност LDL-холестерол или още наречен „лош“ холестерол с голяма вероятност води до стесняване на артериите. Високото ниво на триглицериди , вид кръвна мазнина, свързана с вашата диета, също повишава риска от сърдечен удар. Високото ниво на липопротеините с висока плътност HDL холестерол или още наречен „добрия“ холестерол намалява риска от сърдечен удар.
Диабет! Диабетът, особено зле контролиран, увеличава риска от сърдечен удар.
Фамилно обременени пациенти .Ако вашите братя и сестри, родители или баби и дядовци са имали ранен инфаркт (до 55-годишна възраст за мъжки роднини и до 65-годишна възраст за женски роднини), може да сте изложени на повишен риск.
Липса на физическа активност. Неактивният начин на живот допринася за високите нива на холестерола в кръвта и затлъстяването. Хората, които редовно извършват аеробни упражнения, имат по-добре функционираща сърдечносъдова система, което намалява общия им риск от инфаркт. Упражненията също са от полза за понижаване на високото кръвно налягане.Затлъстяването и разбира се стресът също са рисков фактор.
Мога да допълня и няколко по-редки ,като употреба на наркотици. Използването на стимулиращи вещества, като кокаин или амфетамини, може да предизвика спазъм на коронарните артерии, който да причини инфаркт.
Анамнеза за прееклампсия. Това състояние причинява високо кръвно налягане по време на бременност и увеличава риска от сърдечни заболявания през целия живот.
Анамнеза за автоимунно заболяване, като например ревматоиден артрит или лупус.
Какво е възстановяването при остър коронарен синдром?
Рехабилитацията на болните с остър миокарден инфаркт има съществено здравно и социално значение. Тя претърпя значителни промени през последните десетилетия поради драстичното намаляване на сроковете за болнично лечение на пациентите, съкращаване на хоспитализацията от няколко седмици до 3 – 5 дни в последните години, ранната реваскуларизация (първична перкутанна интервенция или фибринолиза), промененото отношение към някои от средствата. Целта на рехабилитацията е подобряване на качеството на живот и прогнозата при пациентите. В основата на рехабилитационните програми при сърдечносъдовите заболявания са дозираните физически натоварвания. Преминава се през три фази – І-ва фаза (вътре болнична рехабилитация), ІІ-ра фаза (физическа тренировка), ІІІ-та фаза (поддържане). В І-ва фаза заниманията са индивидуални, докато във ІІ-ра и ІІІ-та фаза се предпочитат груповите занимания. І-ва фаза (вътреболнична рехабилитация) -тя има продължителност 3 – 5 дни при неусложнен миокарден инфаркт. При възникване на усложнения срокът на хоспитализация се удължава. Целта е достигане на ниво на двигателна активност, което да осигури самообслужването на болния. Фаза II започва непосредствено след изписване на болния или в рамките на първите 2 седмици. В началото може да бъде провеждана в специализирани болници за рехабилитация или директно в амбулаторни условия. В първите 2-4 седмици се прилагат аеробни натоварвания с ниска интензивност, които имат поддържащ ефект по отношение на физическия капацитет. След тези няколко седмици се включват аеробни натоварвания с умерена до висока интензивност и силови натоварвания с умерена до висока интензивност и силови натоварвания с оглед постигане на тренировъчен ефект. Постепенно се увеличава и плътността на тренировките. Добре проведената рехабилитационна програма може да повиши физическия работен капацитет при някои от болните над възможностите преди инфаркта. Ефектът на рехабилитационна програма е особено подчертан при пациенти, които са имали заседнал начин на живот, възрастни хора, пациенти с хронична ИБС и лош функционален клас.
Целта на фаза III (поддържаща) е задържане или повишаване на физическия работен капацитет. Заниманията са индивидуални или групови и се провеждат без непосредствен контрол от специалист. Аеробните натоварвания могат да бъдат с умерена до висока интензивност. Препоръчваните силови натоварвания са с леки до умерени тежести, с възможност за 10-15 повторения на всяко от упражненията. Не се препоръчват аеробни и силови натоварвания, близки до максималните. Продължителността на тази фаза не е ограничена.
Тук бих направил една допълнение , особено за по-младите пациенти. След всеки сериозен здравословен проблем е разбираемо да има притеснение, преди да се отдадете отново на интимност с половинката. Сексът след всякакъв вид травма е нещо, за което лекарите не са склонни да говорят със своите пациенти, освен ако те не попитат. Според Американската сърдечна асоциация периодът, който човек трябва да изчака, преди отново да започне да прави секс, започва от една седмица до няколко месеца. Тя дава един прост тест, който да измери дали сте готови за някои действия: опитайте да изкачите 20 стъпала на стълбите за 10 секунди, като взимате по две наведнъж. Ако нямате проблем с това, можете да се отдадете на интимност. Много пациенти ненужно се колебаят за възобновяване на сексуалната активност след сърдечен удар. Те се опасяват, че тези рискове са твърде големи, така че предпочитат да избягват сексуалната активност като цяло. Това наистина не е необходимо. В края на краищата здравните ползи за сърцето от интимния акт са сходни с тези на умерена тренировка. Освен това при него се отделят полезни ендорфини , намалява стреса, засилва се имунитетът.
