Ендокардитът е възпаление на ендокарда или вътрешния слой на сърцето, като възпалението може да засегне както клапния апарат на сърцето, така и други негови сегменти. Можем да разграничим две основни групи ендокардити, според причинителят. В първата група попадат ендокардити от небактериален произход. Като тук се включват: вирусния, ревматичния и колоагенозния. А във втората група се включват ендокардити от бактериален произход. Това заяви за Stolica.bg кардиохирургът от УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” Тихомир Христов.
Заболяването има две форми на протичане: Остра, когато симптомите на заболяването са с давност по – малко от 6 седмици и подостра, когато симптомите превалират повече от 6 седмици.
В зависимост от степента на засегнатата зона и в кой етап на заболяването се диагностицира ендокардита, можем да наблюдаваме различни прояви на заболяването, като наличието на вегетации, както и различни клапни пороци. В голям процент от случаите има наличие на инсуфициенция на някоя клапа на сърцето. Друго тежко усложнение е образуването на абцеси и последващия риск от откъсващи се от него септични емболи. Напоследък поради влошената зъбна хигиена и липсата на адекватна антибиотична профилактика при зъбни интервенции в голям процент от кръвните проби се открива наличието на зеленеещите стрептококи.
Основното местообитание на тези организми е устната кухина и горните дихателни пътища. Обикновено здравият индивид се справя с навлизането на бактерии в кръвта, при наличието на локалана инфекция. Проблемът идва, когато е налична някаква подлежаща увреда на ендокарда или на сърдечните клапи. Тогава навлезлите бактерии се захващат за увредената вътрешна повърхност на сърцето, което води до образуването на инфекциозен ендокардит.
Повече може да прочетете в линка:
https://stolica.bg/zdrave/kardiohirurg-nelekuvanite-zabni-infektsii-mogat-da-zasegnat-sartseto?fbclid=IwAR3rFjARfZAp_ifdMhYA-g8VI5M59E0UbKYC4VZrF48OaqpHs_5fzcsmiSg