В УМБАЛ „Св. Екатерина“ се проведе обучителна среща на тема „Антитромботична терапия при пациенти с предсърдно мъждене след перкутанна интервенция”. Над 40 милиона души в света са засегнати от тази аритмия като честотата й нарства с всяка изминала година.
При лицата над 55 години с европейски произход се очаква един от всеки трима души да развие предсърдно мъждене в някаква част от живота си, обясни кардиологът от Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Св.Екатерина“ доктор Станислав Иванов. Очаква се нарастването на процента на предсърдно мъждене (ПМ) при пациентите над 80 години, предупреди още той. Причината е увеличаване на честотата на артериалната хипертония, захарният диабет, коронарната болест, хроничното бъбречно заболяване, затлъстяването, сънната апнея и натрупване на други рискови фактори, чийто процент нараства с напредване на възрастта.
ПМ и коронарната атеросклероза като заболявания при възрастните са две състояния, които в доста голяма степен се припокриват, отчете още доктор Иванов.
Предсърдното мъждене е свързано с повишен риск от остър коронарен синдром, а острият коронарен синдром е свързан с повишено развитие на предсърдно мъждене, заяви още кардиологът. Пациентите с ПМ имат нужда от един вид медикаменти за разреждане на кръвта – антикогагуланти, а тези след имплантация на стент – други, наречени антиагреганти, посочи доктор Станислав Иванов.
Проблем пред медиците обаче е, че комбинацията на антикоагулант и антиагрегант, които се прилагат, води до повишено кървене. Последните проучвания показват, че антиагрегантната терапия с директен орален антикоагулант и един антиагрегант е не е по-малко ефективна по отношение на намалението на исхемичните инциденти спрямо тройната терапия с участието на традиционно изполваният витамин К антагонист.
Европейското дружество по кардиология препоръчва при пациенти с ПМ и перкутални интервенции да се използва директен антикоагулант. Американските препоръки посочват, в периода на тройна антиагрегантна терапия да се използва инхибитор на протонната помпа. При пациентите със стабилна стенокардия се препоръчва терапия с два антиагреганта и добавен антикоагулант да е максимално кратка, като приемът на единия антиагрегант да се премахне след първата седмица на лечение. При висок риск от стент-тромбоза се препоръчва да се обсъди този срок да е до един месец и двойната терапия да продължи до 6 месеца. При пациентите с ПМ и ангиопластика се препоръчва директен антикоагулант в дългосрочен аспект.Това са последните съвременни препоръки при остър коронарен синдром, обясни доктор Станислав Иванов.
При пациенти с ПМ и перкутанна интервенция е необходимо лечение едновременно с антикоагуланти и антиагреганти. Комбинирането на тези терапии намалява риска от исхемични инциденти, но увеличават риска от кървене, изтъкна кардиологът. Директните орални коагуланти превъзхождат витамин К антагонистите най-вече по отношение на безопасност, подчерта д-р Иванов.
Срещата се организира от Българското дружество по интервенционална кардиология и се провежда с образователен грант от Пфайзер.
