Пушенето, затлъстяването и хипертонията са трите най-утвърдени рискови фактора, свързани с развитието на спорадичен бъбречноклетъчен карцином. Изчислява се, че тютюнопушенето играе роля в развитието на тези карциноми в 10-20% от случаите сред жените и 20-30% при мъжете. Затлъстяването допринася за развитието на 30% от случаите в Европа и до 40% от случаите в Съединените щати и Канада.
Неоплазмите на бъбрека съставляват 3.3% от всички новооткрити ракови заболявания. В до 95% от случаите хистологично се верифицира бъбречноклетъчен карцином. Това поясни доктор Тихомир Христов, кардиохирург в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Св.Екатерина“.
Характерна особеност на заболяването е биологичната предиспозиция за съдова инвазия, което е в 10-25% включва формирането на туморен тромб в долната празна вена. Често ракът на бъбреците се открива случайно, посочва специалистът. В ранните стадии заболяването протича безсимптомно.
При поставянето на диагнозата мнозинството от пациенти с бъбречноклетъчен карцином и туморна тромбоза на долна празна вена са симптоматични. Симптомите обикновено се появяват, когато туморът нарасне и започне да засяга близките органи и тъкани, предупреждава д-р Христов. Едни от най – често съобщаваните симптоми са: хематурия, болка при натиск отстрани на тялото или в гърба, астено – адинамия; анемия, повтаряща се треска, която не е породена от настинка, грипна или друга инфекция. При мъжете – наличието на варикоцеле, което представлява бързо нарастване на група разширени вени около тестисите, като особено за десния тестис, може да свидетелства за наличието на голям бъбречен тумор. Както и специфични симптоми свързани с венозната оклузия можем да посочим: асцит, едем на долни крайници, Хепато – спленомегалия, синдром на Бъд-Киари.
За поставяне на диагнозата бъбречноклетъчен карцином се провеждат стандартни изследвания, които включват лабораторни показатели като: ПКК, Биохимия (като обикновено се наблюдават завишени стойности на креатинин, урея, АСАТ, АЛАТ и намалени на общ белтък и албумин, глюкоза) ,коагулационен статус, уринен анализ. Рентгенографията дава информация за формата, големината и положението на бъбреците, вродени аномалии, наличие на конкременти в отделителната система. Предоперативно се провежда ехография на вътрешни органи и сърце с цел първичен анализ на големината и авансирането на тумора. Интраоперативното се провежда ТЕЕ с цел проследяване местоположението на тромба в хода на операцията, както и постоянна оценка на сърдечната функция. Чрез ТЕЕ следва да се диагностицира миграцията на туморния тромб, което се случва в около 1.5% от случаите, но се свързва с до 75% смъртност. Настъпването на това състояние налага спешна стернотомия и тромбектомия, казва още д-р Тихомир Христов.В предоперативната подготовка на пациента се включва и провежда КТ или MRT на корем, малък таз и гръден кош, с което се цели локално стадиране на заболяването, определяне на стадия и нивото на тромба, установяване на метастази, уточняване на съдовата анатомия и вариции.От критична важност при провеждането на образното изследване е да се посочи точно нивото на туморния тромб в ДПВ, за изготвяне на правилна оперативна стратегия, изтъква д-р Христов.
