Тютюнопушенето е един от водещите рисковите фактори за развитие на периферна артериална болест


Периферната артериална болест /ПАБ/ се дефинира като хронична тромбоза на артериите на долните крайници, вследствие на което към мускулите на засегнатия крайник не достигат достатъчно хранителни вещества и кислород. Голяма част от пациентите с ПАБ са асимптоматични в ранните стадии. Най-честите симптоми са болка или умора при ходене в засегнатия крак / клаудикацио /. При появата на подобни оплаквания прегледът при съдов специалист е от изключителна важност.

Повече за другите рискови фактори, за това какво представлява периферната артериална болест, за усложненията и лечението, разказва д-р Димитър Борисов, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ “Света Екатерина”.

Какво представлява периферната артериална болест (ПАБ)?

ПАБ е хронично прогресиращо заболяване на артериите, най-често на долните крайници, което се изразява с основен симптом с клаудикационни болки. Това са болки и умора при ходене в засегнатия крайник. Най-големия контингент от пациенти са хората след 60г възраст, но с увеличаване броя на тютюнопушещите и страдащите от захарен диабет се наблюдава едно подмладяване сред засегнатите.

Какво провокира ПАБ?

Голям брой рискови фактори могат да доведат до развитието на ПАБ. Един от тях е тютюнопушенето. Дори при пациенти които са отказали цигарите риска от развитие на ПАБ е близо 2 пъти по-голям спрямо непушачи. Хора, страдащи от други сърдечно съдови заболявания имат по-чета изява ПАБ. От друга страна пациентите, страдащи от диабет тип 2 много често развиват ПАБ, също така пациентите с бъбречни заболявания, обезитет т.н.

Как се диагностицира?

Както при всяко заболяване се започва със снемане на анамнеза и клиничен преглед, който се извършва от съдов специалист. При физикалния преглед се проверява за наличие на периферни пулсации, като тяхната липса е показателна за засегнатия артериален сегмент. При необходимост прегледа продължава с измерват на налягания на стъпалните артерии, чрез ултразвуков доплер, при което се оценява стъпално – брахиален индекс.

Какви са най-тежките усложнения?

Сред най-тежките усложнения можем да посочим т.нар.хрочнична застрашаваща крайника исхемия, която се развива в около 10% от случаите. Това са пациенти в много напреднал стадий, при които има сериозен риск, както от ампутация на крайника, така и от летален изход.

Има ли превенция на заболяването?

Разбира се. Превенцията включва редовни профилактични прегледи при съдов специалист. Първо трябва да се коригират рисковите фактори, когато е възможно. Тютюнопушенето трябва да бъде спряно. Захарният диабет трябва да се контролира, като се проследява редовно кръвната захар и да се държи в едни оптимални стойности. От страна на сърдечносъдовата система, артериалното налягане трябва да се поддържа в нормални граници и да се прилага оптимална антикоагулантна терапия ако има предсърдно мъждене.

Лекува ли се ПАБ?

Лекува се. Може да се лекува консервативно чрез медикаментозна терапия в по-ранните стадии и инвазивно и/или оперативно в по-напредналите стадии.

Още от "Актуално"

Един от всеки трима европейци над 55 години ще развие предсърдно мъждене през живота сиЕдин от всеки трима европейци над 55 години ще развие предсърдно мъждене през живота си

В УМБАЛ „Св. Екатерина“ се проведе обучителна среща на тема „Антитромботична терапия при пациенти с предсърдно мъждене след перкутанна интервенция”. Над 40 милиона души в света са засегнати от тази

Ежегодното провеждане на коронарография e важно за дългосрочната преживяемост на сърдечно трансплантираните пациентиЕжегодното провеждане на коронарография e важно за дългосрочната преживяемост на сърдечно трансплантираните пациенти

Ежегодното провеждане на коронарография продължава да бъде златен стандарт при диагностициране на сърдечна алографт васкулопатия (САВ) при сърдечно трансплантирани пациенти. Правилното проследяване и модификация на рисковите фактори и навременно установяване

Хеликоптерната площадка на УМБАЛ „Св.Екатерина“ е готова за медицинските хеликоптериХеликоптерната площадка на УМБАЛ „Св.Екатерина“ е готова за медицинските хеликоптери

Хеликоптерната площадка на УМБАЛ “ Св.Екатерина“, която се намира на покрива на болницата е готова за медицинските хеликоптери. Пред БиТиВи икономическият директор на болницата Георги Найденов обясни, че проектът е