Аномалиите на сърцето в детска възраст се лекуват успешно в следнаталния период. В УМБАЛ „Св. Екатерина“ има голям напредък с лечението на междупредсърдните и междукамерните дефекти. Те се затварят без операция, чрез поставяне на специално устройство, наречено чадърче. Това каза кардиохирургът и изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ проф. Димитър Петков в предаването „За здравето“ по БНР. „Всяко едно от тези състояния има своите особености и не всяко позволява да бъде затворено без операция, затова ние прецезираме всичко предварително. Тези, които не можем да затворим с такава процедур, подлагаме на хирургична интервенция, която е нещо съвсем нормално в днешно време. В болшинството от случаите възстановяваме сърцето в нормални форми и размери и децата се развиват нормално“, обясни проф. Петков.
Проф. Димитър Петков има експертиза в цялата гама от сърдечната хирургия. През последните 10-15 години се занимава основно с трансплантации, изкуствени сърца и с лечение на терминалната сърдечна недостатъчност.
Още като студент във II-III курс се ориентира към хирургичните специалности, но към кардиохирургията го привлича делото на проф. Александър Чирков, когато извършва първата сърдечна трансплантация в Източна Европа. „За един млад студент това беше нещо уникално“, спомня си проф. Петков.
По думите му в началото достъпът до кардиохирургията е бил труден, защото е била изключително бутикова специалност и определени хора са можели да я практикуват. След промените през 1989 година, той намира своето място в нея и се записва като общ сътрудник в болница „Св. Екатерина“. След това се явява на конкурс за асистент, после за главен асистент и така вече 33 години е част от екипа на кардиологичната болница.
Имал е възможност да специализира и практикува в най-добрите лечебни заведения в САЩ и Европа, от където е научил много за техниките в кардиохирургията и трансплантациите. „Имахме възможност да се учим от най-добрите в света“, допълни проф. Петков.
Според него през последните 15-20 години иновациите в кардиохирургията идват от Европа.
По отношение на клапното протезиране, проф. Петков обясни, че по-голямата част от биологичните клапи се изготвят от телешки перикард и в последно време се работи с материи, които са индиферетни и поставени в човешкото тяло би следвало да няма никаква реакция на организма към тях.
Механичните клапи, които са най-стари като произход имат и най-голяма продължителност. „Имаме пациенти, които над 30 години нямат никакви проблеми с механичните клапи, защото спазват стриктно антикоагулантната терапия“, поясни кардиохирургът. И допълни, че с течение на времето, биологичните клапи се наложиха повече, тъй като пациентите не желаят да взимат допълнително лекарства. „Те съвсем съзнателно знаят, че след около 15 години отново ще се наложи да се подмени тази клапа, но вече има възможност и чрез процедурата TAVI в старата биологична клапа да се постави нова, без операция и да издържи поне 10-15 години, а ако се налага след това може да се направи отново“, разясни проф. Петков.
Изпълнителният директор на УМБАЛ „СВ. Екатерина“ коментира още напредъка на трансплантологията – процес, в който активно участва, кога се налага поставянето на изкуствено сърце, каква е разликата между стент и байпас и даде няколко ценни съвета, които да прилагаме в ежедневието си за здраво сърце.
Проф. Димитър Петков цитира и коментира определени неистини за болницата, тиражирани в медиите.
Целият разговор може да чуете тук:
https://bnr.bg/post/101951482/neshtata-ot-jivota
