Д-р Елена Щърбанова е специализант по анестезиология в УМБАЛ „Света Екатерина“. Като почти всеки студент по медицина е минавала през няколко желания за специализация, но повратен момент за избора й на специалност се оказва работата й в Ковид реанимация. Младата лекарка си спомня, как докато се бори за живота на пациентите в интензивно отделение желанието й за специализация рязко се преобръща и анестезиологията силно я докосва, защото вижда как колегите й реаниматори вдигат пациенти на крака, които по принцип медицината би отписала. Така д-р Щърбанова става част от екипа на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Света Екатерина“.
Желанието й да помага не се свежда само до тежко болните в реанимация. Нейна дългогодишна мечта е да помага на болни и изоставени деца, която успява да осъществи това лято като заминава за три седмици на доброволческа мисия в Кения, Африка. Д-р Щърбанова се свърза с фондация „Втората миля“, която организира доброволческа мисия до Кения. Идеята на мисията е да помага на деца в тежко положение с финансови средства, здравни застраховки, храна, дрехи и доброволчески труд. Така д-р Щърбанова и нейните съмишленици посещават пансион в африканската държава с 300 деца, нуждаещи се от всякакви грижи.
Доброволците закупуват и поставят чинове за децата, за да не учат на земята, готвят в кухнята и им преподават различни предмети. „Децата, обаче се радваха най-много на вниманието и любовта, които им давахме“, спомня си младата лекарка. И споделя, че условията при които живеят малчуганите там са изключително сурови и мизерни. Повечето деца са без родители, други са живели на бунища и е по-добре да бъдат отглеждани в пансиона, а трети са били жестоко малтретирани. Голяма част от тях са със СПИН по рождение или от изнасилване, друго дете е било със сърдечна операция, която не е естествена за неговата възраст. „Там смъртта е нещо естествено, а средната продължителност на живота е 35-40 години“, сподели д-р Щърбанова.
„Въпреки тежките условия хората са много сърдечни и благодарни на условията, които имат. Може би това е нещото, което ни пленява в Африка и искаме да се върнем, просто е много отрезвяващо пътуване, затова човек да си даде сметка какво има, с какво разполага, къде му е фокуса, колко е благодарен“, каза още анестезиологът.
Наред с всички доброволчески дейности, които осъществявала в сиропиталището, д-р Щърбанова се отзовавала на всяко здравословно оплакване или травма като извършвала медицински прегледи, давала съответните предписания и оказвала помощ.
Днес, д-р Щърбанова си дава сметка, колко я е променило пътуването до Кения. Впечатлена от благодарността, липсата на лицемерие и чистите взаимоотношения тя няма търпение да се върне отново там и да помага. Желанието й е да посети някоя болница и да види как функционира местното здравеопазване. И тъй като все още е в началото на своята специализация, смята първо да натрупа още значителен опит, за да може да отиде и да го приложи там.
След 10 години д-р Щърбанова се вижда като практикуващ анестезиолог в България, но често пътуващ до Африка, с мисия да помага.
