В седмицата преди Светония ден на сърцето, който отбелязваме ежегодно на 29 септември oтново насочваме вниманието към повишаване информираността относно сърдечносъдовите заболявания, тяхната превенция и възможности за лечение.
В интервю за предаването „Здравето на фокус“ по радио „Фокус“ инвазивният кардиолог от УМБАЛ „Света Екатерина“ доц. Пламен Кръстев даде разяснения за контрола на високото кръвно налягане и начините да разпознаем мозъчния инсулт.
Сърдечносъдовите заболявания са един голям, социално значим проблем. Те са водеща причина за смъртност в световен мащаб. Приблизително 18 милиона души годишно умират, в резултат на сърдечносъдови заболявания. България, за съжаление, е на едно от челните места по заболеваемост, смъртност и сърдечносъдови заболявания в Европейския съюз. Болестите на органите на кръвообращението – исхимичният мозъчен инсулт, мозъчният инсулт като цяло, инфарктът на миокарда, са една от водещите причини за смъртност в България, отчете доц. Кръстев.
Има един стандартизиран коефициент за смъртност от болест на органите на кръвообращението, който в България е 1100 на 100 000 души, а средно в страните от Европейския съюз той е 370 на 100 000 души. „Виждате, че почти три пъти е по-висок в България. Основната причина за тази група сърдечно-съдови заболявания са исхимичната болест на сърцето и инсулта“, поясни инвазивният кардиолог.
Как може да се разпознае един мозъчен инсулт?
Пациентите могат да бъдат с променено съзнание, могат да имат обща мозъчна симптоматика, която е свързана с нарушение в говора, в движенията на крайниците, с изразена парези или парализи. Много често се наблюдава увисване на единият устен ъгъл наляво или надясно, в зависимост от засягане на една от мозъчните съдови артерии, както и невъзможност за координация и спазване на равновесие. Тези пациенти в по-голямата част са с хипертония, и то неконтролирана. Артериалната хипертония, която е един от основните рискови фактори за мозъчно-съдови и сърдечни заболявания, е в основата на тези две големи групи пациенти с мозъчни инсулти, с инфаркт на миокарда, обясни специалистът.
При такава клиника е необходимо бързо да се потърси спешна медицинска помощ, за да може пациентът веднага да се транспортира до съответното високо специализирано заведение за извършване на диагностика за мозъчен инсулт – дали е исхимичен мозъчен инсулт или хеморагичен, в резултат на кръвоизлив. В златните часове – да кажем от час и половина до четвъртия час, да се извърши специална терапия, когато става дума за исхимичен мозъчен инсулт. При хеморагичен мозъчен инсулт е необходима бърза и навременна консултация с неврохирург, за да се прецизира дали подлежи хеморагията на оперативно лечение или не.
Има тенденция към промяна в долната възрастова граница на пациентите, които се оплакват от високо кръвно налягане. Причината е свързана с начина на живот в урбанизирания свят, с храненето и редица други фактори – околна среда, социални фактори. Повишеното артериално налягане е един от основните рискови фактори за сърдечносъдовите и мозъчносъдовите заболявания. Високото кръвно налягане е със стойности над 140 мм живак горна граница и над 80-85 мм живак долна граница. За съжаление, не се популяризира достатъчно значението на оптималното артериално налягане, което е под 120 на 80 мм живак, неправилно това се смята за ниско артериално налягане. Има доказана линейна зависимост между нарастването на артериалното налягане и увеличаването на риска от смъртност, вследствие от сърдечен инфаркт или инсулт.
Как да се профилактира кръвното налягане, за да не стига до лекарствена терапия и съответно до усложнения?
Като първична профилактика за артериалната хипертония е необходимо да се придържаме към здравословен начин на живот: адекватен двигателен режим, консумация на храни преди всичко от растителен произход с повече зеленчуци, плодове.
Не на последно място е намаленият прием на готварската сол. Доц. Кръстев даде пример с проучване в Китай от 2015 до 2020 г., където са проследени повече от 15 милиона души. Те са приемали стандартна готварска сол – 100% натриев хлорид, която е заменена със сол, съдържаща 20 до 30% калиев флуорид. В резултат на това се стига до редукция на мозъчните инсулти с 14% , на миокардният инфаркт с 13%, а общата смъртност спада с около 12%.
Съществува хипотеза, че полезният ефект на зеленчуковата диета се дължи на факта, че зеленчуците съдържат повече калий и по-малко натрий. Затова ограничаването на солта, консумацията на храни от растителен произход и адекватният двигателен режим са в основата на първичната профилактика на артериалната хипертония. Разбира се, намаляване и на телесното тегло. Наднорменото телесно тегло и затлъстяването са едни от факторите за повишаване стойностите на артериалното налягане.
Цялото интервю с доц. Пламен Кръстев може да чуете и прочетете в линка: https://www.focus-news.net/novini/interviu/Doc-d-r-Plamen-Krustev-Pri-zastudyavane-dozite-na-lekarstvata-za-visoko-kruvno-se-promenyat-2273020
