Как действа упойката: Разговор с д-р Ирина Яценко за науката, митовете и рисковете на анестезията


Медицинското чудо, което позволява на хирурзите да извършват сложни операции, а на пациентите – да избягват усещането за болка, е анестезията. Какво се случва с човешкото тяло под въздействието на упойката? Как анестезиолозите контролират процеса и доколко безопасен е той, u още въпроси възникват в обществото след скорошния случай на смърт при дете, което е било под упойка за интервенция. По темата за анестезията повече подробности дава д-р Ирина Яценко, анестезиолог в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Света Екатерина“ пред вестник „Доктор“.

– Д-р Яценко, какво се случва в тялото, когато сме под обща анестезия?
– Съвсем накратко казано, тя наподобява много дълбок сън. По време на обща анестезия пациентът получава комбинация от няколко лекарства, които отнемат съзнанието, паметта, усета за болка и възможността за движения. След събуждането си той има усещането, че е заспал за секунди, когато всъщност са минали няколко часа.

– Тялото ни пази спомен за всяка една причинена му болка. Има ли такава болкова памет и след оперативна намеса с анестезия?
– Не. Това е доста разпространен мит, но истината е, че ние използваме съвременни и доста силни обезболяващи, които спират предаването на болката към мозъка. Просто казано, пациентът не го боли, съответно и травматичен спомен не може да има. Страхът от болката обикновено е много силен, което води и до разпространяването на такива убеждения.

– Всеки, на когото предстои операция под обща упойка, се притеснява. Кои са най-честите страхове, които пациентите споделяте вас?
– Страхът от болката, за който споменах, може би е на първо място. И това е нормално. Често пациентите се страхуват и че няма да се събудят от упойка или че могат да се събудят по време на операция. Правилният подход на анестезиолога и разговорът обикновено са достатьчни за разсейване на подобни страхове и за постигане на правилната емоционална нагласа на пациента.

– Съвременната анестезия съкращава ли продължителността на живота, уврежда ли паметта и психиката? Или това е още един устойчив мит, останал от миналото?
– Има много забавни вицове за анестезиолози, които крадат години живот от пациентите си. Бих искала да кажа, че съм на 200 години, но явно това не е така… Това, разбира се, са само митове. Лекарствата, с които работим, са съвременни, качествени и са преминали през много проучвания, преди да достигнат до нашите ръце. Сигурността и предвидимостта на действието на медикаментите върху организма на човека, с които работим, са основните условия те да се предлагат и да се използват.

– Споменахте, че едно от често срещаните притеснения преди операция е опасността човек да не се събуди. Какъв е рискът при съвременните методи на анестезия това да се случи?
– Наистина е често срещан страх, но той е неоснователен. Анестезията продължава точно толкова време, колкото продължава и операцията. Лекарствата, с които работим, имат различно време на действие и точно анестезиологът е човекът, който знае и изчислява дозите, необходими за всеки един пациент. Няма лекарство, което да действа вечно или поне то не се използва за анестезия.

– Как отговаряте на тези, които се опасяват, че упойката няма да им подейства и по време на операцията ще усещат всичко, без да могат да извикат?
– Да, това е друг интересен плашещ мит. Щом лекарствата имат определено време на действие, дали то няма да изтече прекалено рано? Истината е, че работното място на анестезиолога прилича на космически кораб с многото кабели, датчици, монитори, машини. Целта на цялата тази апаратура е отчитане на състоянието на пациента във всяка една секунда от времето. Анестезиологът и анестезиологичната сестра непрекъснато следят показателите и правят корекции на дозите при нужда. Ние знаем, че пациентът започва да се събужда много преди той да възстанови съзнанието си. Няма как той да се събуди и ние да не разберем.

– А страхуват ли се анестезиолозите и от какво?
– Разбира се, че и ние имаме страхове, хора сме… По време на анестезия и операция животът на пациента буквално е в нашите ръце и зависи от компетентността, знанията и бързината ни. Ние нямаме право на грешка, нямаме много време за размисли, трябва да вземаме бързи решения. Това е огромна отговорност.

– Анестезията при пациенти в напреднала възраст налага ли по-специфичен подход?
– Да, защото обикновено възрастните пациенти имат редица придружаващи заболявания и пият много лекарства за тях. Ние трябва да знаем и да предвиждаме взаимодействията им с нашите медикаменти и реакциите им към тях. Като цяло, възрастните хора изискват още по-голяма прецизност и внимание от наша страна.

– Защо и пациентите с наднормено тегло попадат в рисковата група по отношение на анестезията?
– Когато им предстои операция, много от хората се тревожат за самата интервенция, но често подценяват значението на анестезията, която ни позволява да преминем през процедурата без болка и спомени. За хората със затлъстяване обаче анестезията крие повече рискове, които се проявяват не само по време на упойката, но и по време на операцията и в следоперативния период. Това не означава, че такава операция е невъзможна – напротив, но тя има своите особености и предизвикателства. Анестезията при пациенти със затлъстяване изисква специално внимание поради анатомични и физиологични промени, които увеличават риска от усложнения. Необходим е и значителен опит от страна и на анестезиологичните, и на операционните екипи.

– Кои са най-често срещаните усложнения при тези пациенти?
– При упойка пациентите със затлъстяване имат по-бързо изчерпване на кислорода в белите дробове, тъй като излишната мазнина в областта на корема и гърдите ги притиска и пречи на нормалното дишане. В легнало положение това се засилва, което прави снабдяването на тялото с кислород още по-трудно. Още едно предизвикателство е достъпът до дихателните пътища. Поставянето на дихателна тръба (т.нар. интубация), което е рутинна част от общата анестезия, може да бъде усложнено от по-дебел врат, къса шия и натрупвания на мазнини в областта на лицето. Това забавя процеса и увеличава риска от липса на кислород в критичен момент. Освен това СЪРЦЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ ЧЕСТО Е МНОГО НАТОВАРЕНО ОЩЕ ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА И ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА АНЕСТЕЗИЯТА СЕ ПРОМЕНЯ СЪДОВИЯТ ТОНУС и работата на сърцето, което може да доведе до рязко падане или повишаване на кръвното налягане, а в някои случаи -включително и до аритмии. Един от най-фините рискове е свързан с това как тялото разпределя и преработва упойващите медикаменти. При пациенти със затлъстяване те се натрупват различно, което означава, че стандартните дози невинаги действат както се очаква – а това крие опасност както от предозиране, така и от недостатъчен ефект. Самата операция също е по-трудна технически – заради затруднения достъп до вътрешните органи и повишеното кървене, което се наблюдава при увеличена съдова мрежа в мастните
тъкани. Често хирургичната интервенция продължава по-дълго, а това означава и по-продължително излагане на анестезия и по-голямо натоварване за организма. В следоперативния период се появяват други сериозни предизвикателства. Пациентите ЧЕСТО СЕ СЪБУЖДАТ С ПО-ЗАТРУДНЕНО ДИШАНЕ, НУЖДАЯТ СЕ ОТ ДОПЪЛНИТЕЛЕН КИСЛОРОД ИЛИ ДОРИ АПАРАТНА ВЕНТИЛАЦИЯ. Ако имат и сънна апнея – състояние, при което дишането спира по време на сън, рискът от усложнения нараства значително. Има и сериозен риск от образуване на тромби (кръвни съсиреци), особено при по-дълго залежаване. Нарушеният приток на кръв, съчетан с по-бавна физическа активност, увеличава вероятността от опасни състояния, като белодробна емболия. Зарастването на раните също е по-бавно при пациенти със затлъстяване, тъй като мастната тъкан е по-слабо кръвоснабдена и по-податлива на инфекции. Някои пациенти приемат медикаменти за отслабване, включително инжекционни препарати, които влияят на стомаха и забавят неговото изпразване. Това също носи риск при упойка -тъй като, ако стомахът е пълен, може да се стигне до повръщане и вдишване на стомашно съдържимо, което води до сериозно, животозастрашаващо увреждане на белите дробове.

-Как ограничавате риска от появата на тези усложнения?
– За да намалим всички тези рискове, предприемаме специални мерки: планираме внимателно дозите, следим всяка реакция в реално време и често използваме допълнителна техника, за да гарантираме безопасността. Възможно е да препоръчаме и дори частична загуба на тегло преди операция, ако здравословното състояние и времето позволяват. След операцията пациентът се наблюдава отблизо, за да се открият навреме всякакви признаци на усложнение. В крайна сметка анестезията при затлъстяване не е невъзможна – просто е по-сложна. И КОЛКОТО ПО-ДОБРЕ Е ПОДГОТВЕН ЕКИПЪТ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЕМИ СА ШАНСОВЕТЕ ЗА УСПЕШНО И БЕЗОПАСНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Здравето е обща отговорност – между пациента и медицинския екип. Всяка успешна операция е резултат от сътрудничество, взаимно доверие и добра подготовка. За хората със затлъстяване това означава не само да разчитат на опита на лекарите, но и да поемат своята част от грижата – чрез мотивация, информираност и личен ангажимент към промяна. Дори малките стъпки към по-добър контрол на теглото имат значение – не само за по-безопасна анестезия, но и за по-здравословен и активен живот. Когато лекарят и пациентът работят като един екип, възможностите за успех се умножават. Защото в основата на всяко лечение стои не само наука, а и човешка воля.

– Когато пациентът има алергии, по-рискована ли е анестезията и необходима ли е специална подготовка?
– Анестезията сама по себе си не е по-рискова, но изисква определена подготовка. При такива пациенти задължително се провежда консултация с алерголог, за да се изключи алергия към лекарствата, с които работим. Ако пациентът е алергичен към някое от тях, този медикамент не се използва. Провежда се курс от противоалергични лекарства и чак тогава, смята се, че пациентът може да бъде опериран.

– Изискването да не се консумират храни и течности преди обща анестезия също ли е свързано с предотвратяване на тежките усложнения? И ако оперативната намеса е по спешност, как процедирате?
– Това изискване важи както за общата, така и за планираната регионална анестезия. По време на анестезия пациентите не контролират тялото си в достатъчна степен поради механични и медикаментознии фактори има голям риск от гадене и повръщане. В легнало положение, както на операционна маса, при повръщане част от храна, течности и стомашен сок ще попаднат в белия дроб. Това предизвиква силно и бързо увреждане на тъканите и е животозастрашаващо състояние, което не може да се подценява. Има техники и лекарства, които се прилагат за спешни пациенти и те
минимизират, но не изключват напълно риска от повръщане, особено в безсъзнателно състояние. Затова лекарите толкова наблягат на това да не се яде и да не се пие преди операция. Не е защото искаме да „измъчим пациентите – от това може да зависи животът им.

-Каква е ролята на преда-нестезиологичната консултация и какво включва тя?
– Обикновено при първата среща пациентът се запознава с анестезиолога, задава интересуващите го въпроси, а анестезиологът вижда общото му състояние, информира го относно предстоящата операция, а той самият получава подробности за основното му заболяване, придружаващите заболявания, рисковите фактори, назначава консултации и допълнителни изследвания, ако е необходимо. Въз основа на цялата тази информация се взема решение относно вида на анестезията, която може да бъде предложена на пациента за такъв вид Операция и възможните рискове. Добре проведената подготовка намалява риска от някои усложнения, както и тревожността на пациента относно предстоящата операция и следоперативния период.

– Какво в анестезиологията се счита за „висш пилотаж?
– Не мисля, че има нещо конкретно… Цялата ни специалност, техниките, които прилагаме, комбинациите от лекарства, всичко това изисква знания, умения, прецизност, контрол над ситуацията и емоциите. Това е тежка работа, както физически, така и емоционално.

– Всеки спасен живот отнема нещо от вас психологически погледнато. Как се справяте с този стрес?
– Да, прави сте, стресът е доста голям и никога не се свиква с него. Семейството, приятелите, хобитата и добре усвоеното свободно време помагат да се абстрахираме от работата си, но никога не напълно. Лично на мен доста ми помага и удовлетворението, когато виждам оздравели пациентите си и получавам благодарности от тях. Има една неприятна тенденция за омаловажаване на лекарския и сестрински труд както и прояви на вербална и физическа агресия. Искрено се надявам да има действащо решение за минимизиране на тези негативни действия. Даваме всеки ден всичко от себе си за пациентите ни и много ми се иска повече хора да разбират това.