Най-голямата победа за един лекар не е само в успешната операция, а в живота, който продължава – в първата глътка въздух след реанимацията, в първите самостоятелни крачки, в надеждата за бъдещето.
Точно такава възможност за ново начало беше дадена на 63-годишен пациент в критично състояние, чийто живот беше спасен благодарение на една от най-сложните медицински процедури – имплантация на напълно изкуствено сърце.
Под ръководството на проф. д-р Димитър Петков, директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“, лекарите успяха да извършат животоспасяващата интервенция.
„Това беше изключително сложен случай, тъй като пациентът беше интубиран, в медикаментозна кома, без яснота дали изобщо ще успее да се събуди след операцията. Това беше най-голямото ни притеснение“, разказа проф. Петков пред екип на Булевард България, с който се срещна няколко дни след операцията.
„Трябваше да спрем лекарствата за поддържане на комата, за да видим дали ще има реакция. За щастие, съзнанието му започна да се възстановява, което ни даде зелена светлина за интервенцията.“
Преди една година същият екип от лекари на УМБАЛ „Света Екатерина“ извършва първата в България операция от този тип. Пациентът вече е трансплантиран и в добро здраве.
Какво е напълно изкуствено сърце?
Изкуственото сърце е медицинско устройство, което изцяло поема функциите на сърдечния мускул и поддържа кръвообращението. В случая на 63-годишния пациент, лекарите имплантират две устройства HeartMate III, които напълно заменят както лявата, така и дясната камера на сърцето. Системата е свързана с външен контролер и се захранва с батерии, които пациентът сменя периодично.„Самият апарат е вид помпа, която изтласква кръвта – точно както го прави естественото сърце. Свързан е с кабел, който излиза от тялото и е с размерите на мобилен телефон. Пациентите носят контролера на колан около кръста“, обяснява проф. Петков.
Защо се налага имплантация на две устройства вместо едно?
„Обикновено поставяме изкуствено сърце само на лявата камера. Но при този пациент процесът беше напреднал твърде много, което доведе и до тежка недостатъчност на дясната камера. Затова взехме решение да поставим две устройства, които напълно заменят функцията на сърцето.
В медицината това се нарича „Total Artificial Heart“ или „изцяло изкуствено сърце“.
Когато всяка секунда е от значение
Освен предизвикателството със състоянието на пациента, втори голям риск е дългата му интубация. „Когато пациент е на командно дишане повече от 10 дни, винаги съществува опасност от тежка белодробна инфекция. Това можеше да направи следоперативния период много труден“, обяснява проф. Петков. „Но нямахме време за колебания. За по-малко от 48 часа организирахме всичко – от доставката на устройствата до самата операция. Това беше единственият му шанс.“ След 7-часова операция пациентът излиза от медикаментозната кома, започва да диша самостоятелно и постепенно влиза в рехабилитационен режим.
Колко дълго може да живее пациент с подобно устройство може да прочетете в цялото интервю, публикувано тук
