На 17 май, когато отбелязваме Световния ден за борба с хипертонията, насочваме вниманието си към едно от най-често срещаните и подценявани заболявания – високото кръвно налягане. Наричано с основание „тихият убиец“, то често протича без симптоми, но с тежки последици за сърцето, мозъка, бъбреците и зрението.
Какви са ранните признаци на хипертонията? Можем ли да я предотвратим? Кога е време да започнем лечение и какво включва то? На тези и други важни въпроси отговаря д-р Стоян Стефанов, кардиолог от Университетска болница „Света Екатерина“,
1. Какво точно е хипертония и кога говорим за „високо кръвно налягане“?
– Хипертонията, или високо кръвно налягане, е хронично заболяване, при което налягането на кръвта в артериите е трайно повишено над нормалните стойности. Това означава, че сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва кръвта към органите, което с времето може да увреди съдовете и самото сърце.
2. Кога говорим за хипертония?
– Нормалните стойности на кръвно налягане до голяма степен са индивидуални и зависят от различни фактори, включително и сърдечносъдовия риск. В повечето случаи оптималното кръвно налягане е около 120/80 mmHg. За гранични стойности и прехипертония говорим при 130–139 / 85–89 mmHg, а за хипертония, когато стойностите са над 140/90 mmHg, измерено в покой, в няколко различни дни.
Важно уточнение, което трябва да направя, е че еднократно високо измерване не е достатъчно за диагноза – трябва да има тенденциозно повишени стойности, измерени правилно.
3. Какви са ранните симптоми на повишено кръвно, които често се игнорират?
– Много хора с повишено кръвно налягане (хипертония) нямат никакви симптоми, дори когато стойностите са опасно високи – затова заболяването често се нарича „тихият убиец“. Въпреки това, някои хора усещат ранни, но неспецифични признаци, които често се игнорират или отдават на умора или стрес.
Ранни симптоми на високо кръвно налягане, които често се пренебрегват са главоболие – особено в задната част на главата, често сутрин, замайване или световъртеж, шум в ушите (тинитус), замъглено зрение или „мъгла“ пред очите, учестено или силно сърцебиене (палпитации), лек задух при усилие или в покой, лесна умора и отпадналост, раздразнителност или безпокойство без ясна причина, кървене от носа (по-рядко, но при много високи стойности), изтръпване на крайници или усещане за „мравучкане“.
Тези симптоми не са специфични само за хипертония – могат да се дължат и на други състояния. Затова най-сигурният начин да разберем дали имамe високо кръвно е редовното измерване на кръвното налягане у дома или при лекар, а златен стандарт е Холтер мониторирането за цяло денонощие. Ако имаме рискови фактори (наследственост, наднормено тегло, застояло ежедневие, стрес, тютюнопушене), е още по-важно да следим стойностите си.
4. Какви усложнения могат да настъпят при нелекувана хипертония?
– Нелекуваната или слабо контролирана хипертония (високо кръвно налягане) може да доведе до сериозни, дори животозастрашаващи усложнения. Постоянно високото налягане уврежда кръвоносните съдове и органите, като постепенно води до необратими поражения.
Основните усложнения при нелекувана хипертония могат да бъдат разделени в няколко групи:
Сърдечносъдови заболявания
● Инфаркт на миокарда (сърдечен удар) – вследствие на увреждане и запушване на коронарните артерии.
● Сърдечна недостатъчност – сърцето се „уморява“ от постоянната свръхработа и не успява да изпомпва ефективно достатъчно кръв
● Аритмии – нарушен сърдечен ритъм
Мозъчни увреждания
• Инсулт (мозъчен удар) – причинен от запушване или спукване на кръвоносен съд в мозъка.
• Влошаване на паметта и когнитивните способности – известен като съдова деменция.
Бъбречна недостатъчност
● Хипертонията уврежда малките кръвоносни съдове в бъбреците → влошава се филтрацията на кръвта.
● Може да се стигне до хронична бъбречна недостатъчност и нужда от диализа.
Увреждане на очите
• Наречено хипертонична ретинопатия – високото кръвно уврежда съдовете в ретината.
• Може да доведе до замъглено зрение, кръвоизливи или дори слепота.
Аневризми
● Постоянното високо налягане уврежда стените на артериите → образуват се аневризми (разширения), които могат да се спукат – често фатално
Добрата новина е, че повечето от тези заболявания могат да бъдат избегнати, ако хипертонията се открие навреме, провежда се редовен контрол и лечение, пациентът следи стойностите си и води здравословен начин на живот.
5. Какви приложения или устройства могат да ни помогнат да следим състоянието си по-добре?
– В днешно време има много удобни устройства и мобилни приложения, които могат да ни помогнат да следим голям брой показатели, лесно и редовно – пулс, кръвно налягане, физическа активност, дихателна честота, сън, стрес, кръвна захар и др. Автоматичното проследяване на максимален брой параметри ни дава възможно най-задълбочен и детайлен поглед над състоянието на целия организъм.
6. Какви изследвания се правят, след като се открие високо кръвно и защо?
– След като установим, че пациент има повишено кръвно налягане, е важно да преминем към допълнителни изследвания. Целта е няколко основни неща – да потвърдим диагнозата, да изключим т.нар. вторична хипертония (т.е. високо кръвно налягане вследствие на друга причина, например бъбречно или хормонално заболяване), да проверим дали вече има увреждане на органи и да определим сърдечно-съдовия риск на пациента. На тази база можем да изградим индивидуален терапевтичен план.
Обикновено назначаваме кръвни изследвания, изследване на урина и правим сърдечна диагностика с ЕКГ (електрокардиограма) – основен метод за скрининг, ехокардиография (ултразвук на сърцето) – за оценка на структурата и функцията на сърдечния мускул и клапи, 24-часов мониторинг на кръвно налягане (ABPM), за да видим как се променя налягането през деня и нощта.
7. Какво е лечението?
– Лечението на хипертонията е дългосрочен процес. Почти винаги това не е същинско лечение, а реално е поддържане на постоянен контрол над състоянието, който изисква както медикаментозен подход, така и промяна в начина на живот. Нашата основна цел като кардиолози е не просто да понижим стойностите на кръвното налягане, а да подобрим качеството на живот и да предпазим пациента от усложнения – като инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и бъбречна увреда.
Немедикаментозно лечение
„Промяната в начина на живот е в основата на всеки план за контрол на хипертонията.
🔹 Намаляване на консумацията на готварска сол (до под 5 грама дневно)
🔹 Отказ от тютюнопушене и ограничаване на алкохола
🔹 Здравословна диета – повече пресни храни, с високо съдържание на фибри, повече бавни въглехидрати и поли-ненаситени мастни киселини, по-малко наситени и транс мазнини, по-малко бързи въглехидрати и изцяло изключване на процесирани храни и течни захари. Да не забравяме и адекватна хидратация – 30мл вода на килограм тегло.
🔹 Редовна физическа активност – поне 150-300 минути умерено натоварване седмично – кардио и тренировки със съпротивление (според индивидуалния физически капацитет)
🔹 Контрол на стреса – чрез почивка, сън, дишане, хобита, време сред природата, музика, психотерапия при нужда
🔹 Намаляване на теглото, ако има наднормено
Медикаментозно лечение
Когато промените в начина на живот не са достатъчни, когато стойностите са по-високи, или когато сърдечно-съдовият риск е висок – преминаваме към медикаментозно лечение. Лекарствата се избират индивидуално в зависимост от общото здравословно състояние на пациента, съпътстващи заболявания, поносимост и други фактори.
Контрол и проследяване
„Лечението на хипертонията е до живот. Това не означава, че пациентът ще пие едни и същи лекарства винаги – но контролът, мониторингът и сътрудничеството с лекаря са постоянни. С времето дозите може да се променят, а при добро повлияване – дори да се намалят.“
„Моята препоръка към всеки пациент е: не започвайте и не прекратявайте лечение на своя глава. Измервайте редовно кръвното си, водете дневник, живейте здравословно, спазвайте назначенията – и не се колебайте да потърсите помощ, когато нещо се променя.“
