Аневризмите представляват едно от най-коварните състояния в съдовата хирургия – често протичат безсимптомно, но носят сериозен риск за живота на пациента, ако не бъдат диагностицирани и лекувани навреме. Това предупреди д-р Елица Димитрова, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Света Екатерина“, в интервю за предаването „Здравето на Фокус“ по Радио „Фокус“.
Според д-р Димитрова, аневризмата представлява разширение на артерия, което надвишава нормалния ѝ диаметър с около 1,5 пъти. Те се делят на истински и лъжливи, като първите включват трите слоя на артериалната стена, докато вторите – обикновено причинени от травма или възпаление – не засягат всички слоеве, но носят същите рискове за пациента.
Най-застрашени са артериите под високо налягане
Д-р Димитрова подчертава, че най-опасни са артериалните аневризми, поради високото налягане в артериите, което е около 120-130 mmHg. Те са склонни да се уголемяват с времето и да се спукат, което води до животозастрашаващо състояние. За разлика от тях, венозните аневризми са много по-рядко съпътствани от тежки усложнения, тъй като налягането във вените е значително по-ниско.
Според лекарката, рискът от спукване зависи не само от размера на аневризмата, но и от фактори като състоянието на съдовата стена, кръвното налягане, наличие на възпаление или съединителнотъканни заболявания. Дори аневризма с диаметър 5 см може да се спука при високо кръвно налягане.
Най-честите локализации – коремната аорта и артериите на краката
Аневризмите, които са обект на съдовата хирургия, най-често се срещат в коремната (абдоминалната) аорта – под или над бъбречните артерии, както и във феморалната и поплитеалната артерия (в краката), и в мезентериалните артерии (кръвоснабдяващи вътрешните органи).
Основните рискови фактори
Атеросклерозата е водещ рисков фактор, заедно с мъжкия пол, напредналата възраст, наследствените заболявания на съединителната тъкан, тютюнопушенето и високото кръвно налягане. Макар най-засегнати да са хора над 50–60 години, не е изключено млади хора също да развият аневризми – макар това да се среща рядко.
Има и наследствена предразположеност – в някои семейства се проследява анамнеза за подобни случаи, понякога с фатален изход.
Често безсимптомно откриване
Най-често пациентите разбират за наличието на аневризма случайно – при ехографско или скенерно изследване по друг повод. Коремната кухина е голяма и дори нарастваща аневризма може да не предизвиква симптоми. Ако все пак има симптоми, това са чувство за подуване или пулсиране в корема, или оток на краката при притискане на вени от аневризмата.
Обикновен коремен ехограф може да открие аневризмата, ако специалистът има необходимия опит.
Лечение и индикации
При установяване на аневризма се прави оценка чрез ехограф и при нужда – по-прецизно образно изследване. Ако диаметърът е над 5 см или има симптоми, се планира интервенция.
Лечението може да бъде:
– Хирургично – класическа отворена операция.
– Ендоваскуларно – поставяне на покрит стент-графт по минимално инвазивен път.
– Консервативно – при малки и стабилни аневризми, с редовно проследяване на всеки 6 месеца.
Контролът на кръвното налягане е от ключово значение. А при наличие на симптоми от компресия, дори по-малки аневризми подлежат на лечение.
Кога се налага спешна операция?
Има два основни спешни случая:
– Емболия – откъсване на тромб от аневризмата и запушване на артерия в крайник.
– Руптура (спукване) – най-тежкото и животозастрашаващо усложнение. Настъпва хеморагичен шок, при който огромно количество кръв се излива в коремната кухина. Много пациенти не успяват да достигнат до болница. Оцелелите постъпват в критично състояние.
В тези случаи в „Света Екатерина“ се прилагат както спешни класически операции, така и ендоваскуларни процедури – поставяне на стент-графт през феморалните артерии, без разрези. Това са високоспециализирани и животоспасяващи интервенции, извършвани от подготвен екип с денонощна готовност.
Живот след интервенцията
Пациенти, преминали през операция или ендоваскуларно лечение в болница „Света Екатерина“, успешно възстановяват качеството си на живот, включително и на 100%. „Имаме много случаи с отличен край. Най-приятно е, когато пациентите се върнат след година – живи, здрави и благодарни“, споделя д-р Димитрова.
Тя подчертава ролята на създадения екип за бързо реагиране в болницата, ръководен от проф. Валентин Говедарски, благодарение на когото се спасяват много човешки животи.
Превенцията – най-доброто лечение
„Хората не трябва да изпадат в паника, но е важно да знаят, че профилактиката е ключова“, посочва д-р Димитрова. Здравословният начин на живот, отказът от тютюнопушене, редовните профилактични прегледи и контролът на кръвното налягане могат да намалят значително риска от аневризми и техните усложнения.
Цялото интервю с д-р Димитрова може да прочетете тук: https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Elica-Dimitrova-Visokoto-kruvno-nalyagane-e-riskov-faktor-za-anevrizmata-2642407
