Кое е най-опасното при хипертонията – това, че я има, или че не я усещаме? Какво се случва със сърцето при дългогодишно високо кръвно налягане? Кога трябва да започнем да измерваме кръвното си налягане и съществува ли „нормално“ високо кръвно? На тези въпроси отговаря д-р Красимир Петков, кардиолог към Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
По повод 17 май – Световния ден за борба с хипертонията, лечебното заведение провежда информационна инициатива, насочена към повишаване на информираността за това широко разпространено заболяване и неговите рискове. Интервюто е част от поредица експертни разговори, посветени на ранното разпознаване, профилактиката и съвременното лечение на хипертонията.
Кое е най-опасното при хипертонията – това, че я има, или че не я усещаме?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Хипертонията е изключително коварно заболяване и неслучайно се нарича „тихият убиец“. В продължение на дълго време може да протича безсимптомно, без пациентите да подозират, че имат високо кръвно налягане и без да го проследяват. Понякога първата изява на заболяването може да бъде фатална – например внезапна смърт. Срещат се случаи на остра дисекация на възходящата аорта или перикарден излив, при които пациентът не е знаел, че страда от хипертония. При аутопсия се установява, че е имало високо кръвно налягане и разкъсване на аортата.
В дългосрочен план нелекуваната хипертония води до сърдечна недостатъчност и е в основата на редица сърдечносъдови заболявания. Тя повишава риска от атеросклероза, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност и дисекация на аортата.
Какво се случва със сърцето при дългогодишно високо кръвно?
При продължителна хипертония най-честата промяна е ремоделиране на лявата камера. Първоначално тя хипертрофира, тъй като трябва да преодолява по-високото налягане в аортата. Това води до удебеляване на сърдечния мускул – т.нар. хипертрофия. Същевременно обаче кръвоносните съдове, които го хранят, не се увеличават пропорционално. Така възниква дисбаланс между доставката на кислород и нуждите на миокарда.
Кога трябва да започнем да измерваме кръвното си налягане?
Най-доброто, което всеки може да направи за профилактиката, е поне веднъж седмично да измерва кръвното си налягане в различни часове на денонощието. Възрастта не е определящ фактор – нормалните стойности трябва да се поддържат във всяка възраст. Границата на нормалното артериално налягане е до 140/90 mmHg. Над тези стойности трябва да се предприемат мерки и при необходимост лечение. Особено внимание е необходимо при фамилна обремененост – ако в семейството има случаи на хипертония, инфаркт, инсулт или бъбречна недостатъчност.
Важно е да се знае, че кръвното налягане се измерва в покой. След физическо натоварване трябва да се изчака поне 10–15 минути, а при тютюнопушене – около 30 минути. Еднократно повишена стойност не означава заболяване, но и единична нормална стойност не гарантира липса на проблем. При съмнения се препоръчва проследяване, включително чрез холтер мониториране.
Кои пациенти идват твърде късно при вас?
Често при нас идват пациенти, които знаят, че имат високо кръвно налягане, но не предприемат нищо, защото нямат оплаквания и смятат състоянието за нормално. От друга страна, има и пациенти, които реагират прекомерно при напълно нормални стойности.
Най-често това са хора на възраст между 40 и 50 години, които вече имат начални симптоми. За съжаление, най-тежките случаи постъпват късно – в сърдечната реанимация, при усложнения като дисекираща аневризма на аортата, мозъчен кръвоизлив или миокарден инфаркт, след продължително неглижиране на състоянието.
Има ли „нормално“ високо кръвно?
Не, не съществува „нормално“ високо кръвно налягане. До стойности 140/90 mmHg обикновено се препоръчва промяна в начина на живот, без медикаментозно лечение. Над тези граници се започва терапия. Някои международни препоръки предвиждат започване на лечение още при стойности от 130 mmHg, което може да отложи развитието на хипертония с 2 до 5 години.
Какво е лечението?
Лечението започва с немедикаментозни мерки – ограничаване на тютюнопушенето и приема на готварска сол. В България консумацията на сол е многократно над препоръчителните нива. Световната здравна организация препоръчва прием под 5 г на ден, а според по-нови данни – дори под 2–2.3 г.
В един обикновен айрян, например, се съдържат около 2.5–3 г сол. Това означава, че само с една напитка човек може да достигне или дори да надвиши препоръчителния дневен прием. На практика е трудно останалата част от храната през деня да бъде напълно безсолна, което води до неволно превишаване на нормата.
Знаем, че хипертонията протича безсимптомно, но все пак има ли някакъв сигнал от тялото, който да накара хората да се замислят и да посетят кардиолог?
В повечето случаи хипертонията протича безсимптомно. Понякога се наблюдават световъртеж, шум в ушите, болка в тила или гръден дискомфорт, но те са неспецифични.
Когато кръвното налягане се повишава постепенно, организмът се адаптира – барорецепторите в сънните артерии „приемат“ новите стойности като нормални. При рязко повишение обаче могат да се появят главоболие и световъртеж.
Кой е най-честият мит, който чувате от пациентите?
„Докторе, аз така съм се родил – ще си пия хапчетата, но няма да променям нищо в начина си на живот.“
Какъв е вашият съвет към пациентите?
Редовно измервайте кръвното си налягане, избягвайте тютюнопушенето и ограничете приема на сол.
