Хроничният стрес, недоспиването, неправилното хранене и липсата на движение са сред факторите, които все по-често допринасят за развитието на артериална хипертония и сериозни сърдечносъдови усложнения. Това заяви д-р Стоян Стефанов, кардиолог в УМБАЛ „Св. Екатерина“, по повод 17 май – Световния ден за борба с хипертонията.
По думите му хроничният стрес рядко е единствена и директна причина за високо кръвно налягане, но често действа по т.нар. „верижен механизъм“. Повишените нива на кортизол и адреналин могат да доведат до метаболитна дисфункция, затлъстяване, захарен диабет и метаболитен синдром – състояния, които увреждат кръвоносните съдове и значително увеличават риска от развитие на хипертония.
Д-р Стефанов обясни, че съществува физиологичен пик на кръвното налягане в ранните сутрешни часове – малко преди събуждане и непосредствено след ставане. При някои хора обаче тази нормална реакция е прекомерно изразена и може да доведе до т.нар. сутрешна хипертония. Именно тогава най-често настъпват инфаркти и инсулти. По-рискови са пациентите с нарушен сън, затлъстяване, сънна апнея и вече съществуваща хипертония.
Сред храните, които най-често водят до повишаване на кръвното налягане, специалистът посочи продуктите с високо съдържание на сол – тестени изделия, полуфабрикати, преработени и готови храни, фаст фууд и колбаси, които освен сол съдържат и голямо количество вредни мазнини.
Кардиологът предупреди и за подвеждащия маркетинг при някои „здравословни“ продукти и напитки. По думите му често продукти, рекламирани с добавки като колаген, магнезий, L-карнитин или омега мастни киселини, съдържат големи количества захар, оцветители и други неблагоприятни съставки.
„Физическата активност е изключително полезна за хората с хипертония и подобрява контрола на заболяването в дългосрочен план“, подчерта д-р Стефанов. Той уточни, че спортът е препоръчителен, когато кръвното налягане е добре контролирано с терапия. Европейското кардиологично дружество препоръчва минимум 150 минути умерено интензивна физическа активност седмично, включваща както кардио упражнения, така и тренировки със съпротивление.
Според специалиста кафето често е несправедливо обвинявано. Проучвания показват, че умерената консумация – между едно и четири кафета дневно – може дори да има благоприятен ефект върху здравето. Рисковете идват при прекомерна употреба, както и при хроничен стрес и недоспиване, които допълнително натоварват сърдечносъдовата система.
„Превенцията винаги е по-ефективна от лечението“, подчерта в заключение д-р Стоян Стефанов. По думите му най-важни за контрола на кръвното налягане остават здравословният начин на живот, редовната физическа активност, балансираното хранене, контролът на стреса, отказът от вредни навици и навременната профилактика.
