Гастроентерологът д-р Красен Иванов е сред най-изявените млади специалисти у нас, отличен е с престижната награда „Млад лекар на годината“ от Българския лекарски съюз. Въвежда за първи път в България иновативна процедура за поставяне на перитониални катетри като рутинна практика през 2016 г. Темата е в основата и на неговия дисертационен труд, базиран на проучване при над 126 пациенти. Има награда за най-добър абстракт на Втория европейски конгрес за млади гастроентеролози. Активно участва в научни форуми в България и Европа с постери и презентации на престижни конгреси в Рим, Виена, Барселона, Прага, Загреб. Част е от екипа на УМБАЛ „Света Екатерина“, където на международен форум обучи в метода специалисти от седем държави, дошли да взаимстват опит от българския екип.
– Доктор Иванов, какъв беше основният фокус на проведеното международно обучение в университетската болница „Света Екатерина“ и кои бяха участниците?
Основният фокус на срещата бяха т.нар. перитониални катетри за дренаж на асцит – патологично натрупване на свободна течност в коремната кухина. Тази процедура, която може да се осъществява в домашни условия, все още не е много застъпена в България, но имаше огромен интерес към уъркшопа. Събрахме 28 участници – половината колеги българи, а останалите бяха лекари от Италия, Полша, Сърбия, Ливан, Обединените арабски емирства. За мен беше огромна чест и признание, че лекари от толкова различни страни дойдоха да се обучават при нас.
– Казвате, че процедурата е малко позната у нас. Каква е нейната история в България?
Аз съм първият лекар в България, който в екип с бившия ми ментор въведе тази процедура в страната ни. Днес София се е обособила като най-големия център на Балканския полуостров с най-много поставени такива устройства. Извън столицата процедурата все още не се извършва никъде в България, но се надявам след проведените обучения колегите да започнат да я използват и в страната.
– По време на уъркшопа застъпихте ли и други интервенции под ехографски контрол?
Да, обърнахме внимание на перкутанните чернодробни биопсии под ехографски контрол, както и на дренажите на различни течни колекции, включително плеврални изливи – събиране на течност в белия дроб, абсцеси в черния дроб.
– Всеки пациент би предпочел да се лекува в уюта на дома си, вместо да престоява в болнични стаи. Какво точно представлява това устройство, което прилагате, и как помага на болните?
Не е някаква космическа апаратура. Става дума за специален катетър с клапа, който се поставя в тялото на пациента чрез сравнителино щадяща процедура, която не изисква пълна упойка или сложна техника. Този катетър стои постоянно в тялото. Когато се натрупа течност, клапата се отваря по специфичен начин и течността се източва лесно в домашни условия. Методът е измислен преди около 15 години и в Америка и някои големи европейски центрове се използва рутинно. Ние го разработихме активно тук поради нуждите на пациентите.
– Кои са хората, които имат най-крещяща нужда от подобно решение?
Най-често това са хора в напреднал стадий на oнкологични заболявания. При тях в коремната кухина често се натрупват огромни количества течност и имат нужда всяка седмица да източват по 5–6 литра. Представете си какво изпитание е това за един тежко болен човек: непрестанно пътуване до болницата, умора, стрес, постоянни хоспитализации и, разбира се – разходи. Още по-тежко е за пациентите от провинцията, които трябва да пътуват с часове с кола до София в това затруднено състояние. Катетърът им спестява целия този кошмар.
– Как се отразява това на самото им лечение?
Влиянието е огромно, защото подобрява драстично качеството им на живот. Когато коремът им не е препълнен с течност, тези хора започват да се движат, да спят по-добре и да се хранят нормално. Това им дава сили да продължат основното си онкологично лечение. Нещо повече – имаме група пациенти, при които след успешно провеждане на терапията натрупването на течност напълно спря и ние успешно премахмахме катетъра.
– Медицинска процедура вкъщи звучи малко плашещо за лаици. Срещнахте ли резерви сред колегите ви, когато започнахте – все пак става дума за манипулация, която се извършва от немедицински лица у дома?
Имаше много сериозни безпокойства. Преодоляхме този проблем чрез детайлно обучение на близките и хората, които се грижат за болния. Винаги след поставянето на катетъра викаме семейството и ги обучаваме стъпка по стъпка как точно да използват устройството, за да няма усложнения и процесът да протича гладко.
– А срещате ли такива страхове сред лекарите? Има ли колеги, които казват: „Нека си караме по стария изпитан начин в болницата“?
Винаги има недоверие към новото. Може би това е и основната причина процедурата все още да не е масово разпространена в България. Аз обаче я практикувам вече 7–8 години. Натрупал съм сериозен опит, който описах и в дисертацията си – там проследихме и анализирахме резултатите при 126 пациенти, като днес те вече са много повече. Мога смело да заявя, че не съм видял тежки усложнения или големи проблеми. Животът на един катетър може да надхвърли една година без никакви рискове за пациента.
– На уъркшопа поканихте и световно име в тази област – професор Лааш от Англия. Какво сподели той от своя опит?
Проф. Лаш е поставил хиляди такива катетри и неговото присъствие беше огромно предимство за форума ни. Той изнесе лекции и сподели безценни практически съвети за дренажи под ехографски контрол. Дори осигурихме специални медицински макети – всеки участник можеше лично да вземе иглите, да усети материалите и да извърши стъпките по пункциите и биопсиите. На втория ден преминахме към практика на живо: поставихме четири катетъра на наши пациенти в операционната. Участниците бяха вътре, наблюдаваха отблизо. Това практическо участие беше отчетено от колегите като изключително поучително.
– Научихте ли и вие нещо ново от проф. Лааш?
Човек се учи докато е жив. В Англия някои неща се правят по малко по-различен начин, така, че усвоих няколко много полезни практически детайла и техники от професора.
– По повод на опита отвън заговорихте ли се за модернизация на медицинското образование у нас? Има ли нужда от промяна в обучението на студентите и специализантите?
Теоретичното обучение по медицина в България е на изключително високо ниво и имаме специалисти от световна класа. Къде обаче куца системата? В практиката по време на студентските години. Теорията е застъпена силно, но практическите умения на младите колеги са по-слабо развити. Те започват да се учат в реала среда чак след шести курс, когато завършилите медицина влят в клиниките и започнат специализация.
– Между младите лекари има един популярен фолклор – че когато започнат работа, първите и най-важни учители за тях в отделението всъщност са медицинските сестри. Така ли е?
В началото сестрите често знаят и могат много повече на практическо ниво от младите лекари и подкрепата им е безценна.
– Вие работите и в друга иновативна сфера – аблацията на чернодробни тумори. Какво представлява тя?
Това е метод, чрез който буквално унищожаваме без хирургична операция туморни лезии в черния дроб. Използва се локално висока температура – радиочестотно или чрез микровълни. Процедурата обаче изисква изключително прецизна селекция на пациентите. Тя е показна при т.нар. критерии от Милано – лезиите трябва да са с размер до 3 см и да бъдат максимум три на брой в органа. Всеки случай се оценява прецизно с ехограф и скенер, защото методът не е подходящ за големи или твърде много тумори. Обикновено се прилага при строго селектирани случаи, когато туморът е недостъпен за традиционния хирургичен скалпел.
– Тази техника рутинна ли е у нас и поема ли се от здравната каса?
Не, не е масово разпространена, прави се в няколко големи центъра в страната. Добрата новина е, че самата процедура се покрива от здравната каса. Лошата – консумативът е за сметка на пациента, както в почти всяка сфера на българското здравеопазване.
– Вие сте признат в Европа специалист, имате награда за „Млад лекар на годината“ у нас. Пред вас пътищата към чужбина са отворени. Какво в българската система на здравеопазване оценявате като пречка, която би ви накарала да си стегнете куфарите?
Честно казано, малко ме затруднявате с този въпрос. Може би точно в това се крие причината да не съм напуснал – аз не се фокусирам върху нещата, които ми пречат. Смятам, че когато човек в България има истинско желание, труди се здраво и е упорит, той може да се реализира отлично, да постигне целите си и да работи спокойно. Имаме техническо и апаратурно обезпечение, болницата ни подкрепя. Не знам как е в чужбина и искрено се надявам никога да не ми се наложи да разбера. Моето място е тук.
https://www.24chasa.bg/zdrave/article/23026201?fbclid=IwZnRzaASaEjNleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZAo2NjI4NTY4Mzc5AAEe15xISDkLl0CAxJytH3gfjnFRctBHkG7xjcUUIeDZwxTErRa38_AqvjOuEK4_aem_TGe6GeX9cMNZHGjLzHbPFQ
