Интервю на доц. Борислав Ацев д.м. за вестник „Телеграф“
– Доц. Ацев, как жегите влияят на сърдечносъдовата система?
– Новите изследвания, свързани със затоплянето, показват, че високите температури до 2050 година ще увеличат този проблем със сърдечносъдовите заболявания почти три пъти. И това са най-уязвимата група от горещините. Това е свързано с виждането, че горещините стават самостоятелен рисков фактор за сърдечносъдовите заболявания. И това е така, защото ние не говорим вече за отделни горещи дни, а говорим за горещи вълни. В последните години те се съчетават със замърсяването на въздуха, с фините прахови частици и с озоновите дупки. Тази комбинация води до по-висока честота на инфарктите и на инсултите. Това показва, че проблемът вече става не само личен, но и обществен. При горещините във Франция през 2003 починаха 70 000 души, от които повечето бяха със сърдечни заболявания или по-възрастни. Трябва да се знае, че горещините са сериозен рисков фактор за този тип заболявания и те могат да убиват повече хора от много природни бедствия. Казвам това, защото има едно подценяване на въпроса при нашите пациенти и при възрастните хора. Например скоро имах един пациент, който беше на 90 години. В много добро здраве. Беше самостоятелен в живота си. Решил в 15 часа, когато температурата е над 37 градуса, да отиде да си налее вода в Горна баня. Той имаше сменена клапа, но беше на 100% жизнен. Когато отишъл при чешмите, той припаднал и направил колапс, защото топлината му е
подействала поради разширяването на кръвоносните съдове. Постъпвайки в „Пирогов“, той вече е с по-трудно възстановяване, но вече и психически се е променил, защото усеща, че нещо не е
наред. Това може да доведе включително и до малки мозъчни инсулти, защото дехидратацията, т.е. обезводняването, което е съчетано с тези с тези летни горещини, води до повишено съсирване на кръвта и до образуване на тромби, особено при хората на възраст и със сърдечносъдови заболявания. Когато говорим за тези аномалии, трябва да имаме предвид, че има няколко прости съвета, които трябва да се изпълняват.
– Какви са съветите, които трябва да се спазват, за да не подлагаме на риск здравето си?
– Когато говорим за тези аномалии, трябва да имаме предвид, че има няколко прости съвета, които трябва да се изпълняват. Да пият по 35 мл вода на килограм тегло. Да избягват времето от 11 до 18 часа за каквито и да било активности по улицата. Тук идва един друг въпрос, който е много важен. Той е свързан с приема на лекарствата. Тъй като този период вече не е само отделни горещи дни, а цяла гореща вълна, лекарствата трябва да бъдат актуализирани при джипитата или кардиолозите. Те трябва да бъдат актуализирани в посока на намаляване на лекарствата,които обезводняват. Това важи основното за хората със сърдечна недостатъчност, които са най- податливите. Смъртността при пациентите със сърдечна недостатъчност през летния период може да нарасне до 10-15% поради факта, че при тях може да има тази дехидратация и лекарствата, които използват, могат да доведат до образуване на тромби, съответно инфаркти, инсулти и влошаване на самата сърдечна дейност поради промени в електролитния баланс – калий, натрий, магнезий. В този смисъл те трябва предварително преди летния сезон, преди горещините да коментират с лекарите своите лекарства. Сами не е хубаво да намалявате лекарствата си, защото могат да стигнат до обезводняване или да засилят течностите в организма поради намалена функция на сърцето. Тук нещата изискват много точна, експертна лекарска оценка как да дозираме лекарствата. Това важи освен за диуретиците и за лекарствата, които са АЦ инхибитори. ИАРБ, но в момента има масово приложение при пациентите със сърдечна недостатъчност и с бъбречни заболявания, т.нар. SGLT2 инхибитори, които изхвърлят глюкозата и повече течности от организма. Това също трябва да се прецизира от лекарите. Най-податливи и най-трудно понасят горещините хората над 65 години с високо кръвно, със сърдечна недостатъчност, с бъбречни заболявания, с преживян инфаркт и диабетиците.
– При какви индикации трябва да предприемем незабавни действия за лечение?
• При проява на силна отпадналост, главоза-майване, сърцебиене, задух, болка в гърдите, припадък или ако започне кръвното да става много ниско. Не трябва да се чака, а веднага трябва да се потърси лекарска помощ.
– Защо при някои кръвното през лятото се повишава, а при други намалява?
– Факторите за това са много. Първо – дали хората имат сърдечно заболяване, второ -какво е то и до каква степен сърцето е съхранено и до каква степен е отслабнало. Трето -какви лекарства приемат. По принцип съдовете се разширяват през лятото и дехидратацията чисто физиологично води до намаляване на кръвното налягане. Но когато имаме някакви нарушения в режима на живот, примерно алкохолна кoнcyмaция много бира се пие през лятото, тогава може да се качи кръвното. Когато има недоспиване или пък лекарствата не са достатъчни за хипертониците, кръвното се покачва. В много случаи това е свързано и със стрес, с нервната система. Тази симптоматика изисква измерване на кръвното налягане.
– Колко често трябва да се мери кръвното налягане?
– В световен и в български мащаб между 30 и 40% владеят нормално кръвно налягане при лечение. Другите хора, въпреки че се лекуват, кръвното им не е в нормалните граници. Една от причините за това е, че не си мерят редовно кръвното налягане. Това ще рече, че ако са хипертоници с лекарства трябва поне два-три пъти седмично да имат представа от кръвното налягане, ако имат вече уточнена терапия. Ако нямат – докато уточнят, те трябва да си мерят всеки ден кръвното налягане, и то и сутрин, и вечер. Тогава лекарят може да бъде подпомогнат в решението какви лекарства да взима пациентът.
– Как човек да разпичи отпадналост от потенциално сърдечен проблем?
– Усеща ли се някакво неразположение, независимо как и кога е започнало с отпадналост, с главозамайване, с дискомфорт, с изтръпване, със сърцебиене, най-малкото което могат да направят е да си измерят кръвното налягане и пулса, и естествено и температурата, ако имат неразположение, свързано с вирусна инфекция. Това са три основни неща, които всеки пациент трябва да има у дома си – термометър, апарат за кръвно налягане, на който да измерва и пулса. Изненадан съм, че някои хора ги нямат в дома си. Тези неща са много важни, защото те
могат да определят в момента състоянието. Ако имат повишено кръвно или аритмия или някаква температура, те съответно могат да се обадят на лекаря, казват му какво са установили и какви оплаквания имат и тогава медикът може правилно да диагностицира.
– Казахме пулс – кога той е нормален и кое кръвно налягане е нормално?
– Кръвно под 135 на 85 е нормално. Идеалното е 120/80. Пулсът варира. За нормални се считат границите между 60 и 100. Има хора, при които
дори и 90-100 е нормален пулс и не се смята за болестно състояние. Обичайно пулсът при здравите хора е между 60 и 80. При спортистите може да падне и под 60 до 50, до 45. Но това пак има обяснение. Оттам нататък, ако пулсът е повишен, се прави холтер, за да се види тези вариации дали са нормални или не.
– Може ли климатикът да бъде проблем за сърцето?
– Климатикът сам по себе си не е проблем за сърцето. Но температурната разлика може да бъде проблем за сърцето. Защото сърцето да речем от горещината, където съдовете са разширени, влиза в охладено помещение, където реакцията на съдовете е свиване, и ако температурната разлика е много голяма, този процес е по-силен. Ако човек има сърдечно заболяване със стеснение на кръвоносните съдове, може да се получи спазъм, който може да доведе до инцидент. Затова се препоръчва, особено за шофьорите, да не е много голяма разликата между външната и вътрешната температура. Смята се. че окопо 5-6 градуса разлика е най-добра за организма. Хората трябва да си носят шишенцето с вода и навън, защото дехидратацията при тези горещини е много сериозна и това може да доведе до образуване на тромби.
– Ледена или хладка вода трябва да се пие?
– В никакъв случай не трябва да се пие ледена вода. Нито пък къпане в ледени води, особено за нетренираните. Има случаи, при които когато хора скочат в ледено студени води, се е стигало до смърт.
– Нека да кажем и за храненето. Трябва ли да намалим солените храни?
– Алкохолът въобще не го препоръчвам. Какъвто е да е той води до дехидратация и до повишаване на кръвното налягане. Бирата е вредно питие за сърдечноболните. защото повишава холестерола. Кафето също води до дехидратация и това води до възможност за образуване на тромби. Не е проблем да изпиете до две кафета на ден, но не повече, защото започват да вредят. През лятото е за предпочитане да се употребява вода. През този сезон е за предпочитане да се ядат повече пподове, салати, да се избягват тежките храни, мазното.
Препоръчително е хората да се разделят с навика си вечер да пият по 200-300 мл концентрат и да намалят вълчата салата. Колбасите никога не са добре, особено през лятото.
Човек трябва също така да се съобразява и с дрехите, с които ходи – те да са светли и да са по-широки или дишащи. Най-важното нещо през лятото е балансът в организма – балансът на течностите, електролитите. Важно е да няма дехидратация и да няма същевременно натрупване на течности, защото то пък обременява сърцето и кръвното налягане и започва сърцебиене, аритмия.
– Фитнесът и по-силовите тренировки опасни ли са за сърцето?
– За сърдечноболните не препоръчвам фитнес. Препоръчвам движение – ходене пеша. леки упражнения, без тежести и напъване. Поначало хората трябва да имат физическа активност, но това трябва да става рано сутрин или след залез. Хората с високо кръвно налягане са със сърдечносъдово заболяване, защото последствията от него са много сериозни. Ако не се лекува, може да доведе до сърдечна недостатъчност, инсулт, инфаркт.
– Какво съветвате сърдечноболните през лятото?
– Да пият редовно вода. Да не излизат от 11 до 18 часа. Задължително корекция на лечението във връзка с летния сезон и съответно помощ при лекаря при задух, болка в гърдите, припадък, силно сърцебиене.
Да не допускат в дома им температурата да е над 35 градуса, независимо дали с климатик или вентилатор. Това е много важно. Статистиката показва, че при температура над 35 градуса смъртността от сърдечносъдови инциденти нараства девет пъти. Големите събития – инфаркти и инсулти, тромбози, се увеличават с над 7,9%.
***
Това е той: Доц. д-р Борислав Ацев, д.м. е началник на отделение по инвазивна кардиология в УМБАЛ и „Св. Екатерина“
Специализирал е в САЩ, Германия и Турция.
Доктор по медицина от 2013 г. и доцент от 2020.
Работи, както като клиничен лекар, който консултира и диагностицира, така и сам извършва функционални изследвания – (ехокардиография, стрес тест и холтер)
Има богат опит в лечението на спешните състояния в кардиологията и следоперативната кардиология.
Занимава се с интервенционалните методи в диагностиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания (коронарография, онгиопластика, стентиране и др.)
Основател и консултант на редица кардиологични отделения в България и чужбина
