Какво следва след инфаркта? Може ли човек отново да живее пълноценно, да пътува, да спортува и как да намали риска от повторен сърдечносъдов инцидент? На тези и още важни въпроси, които ежедневно вълнуват пациентите и техните близки, отговаря д-р Стоян Стефанов, кардиолог в УМБАЛ „Св. Екатерина“. В интервюто той дава практически съвети за възстановяването, начина на живот и грижата за физическото и психичното здраве след преживян миокарден инфаркт.
Как пациентите могат да живеят нормално, без страх, и как да избегнат повторен инфаркт и усложнения?
След преживян инфаркт е изключително важно да се спазват препоръките на кардиолозите. Това включва не само редовния прием на медикаменти, но и промяна в начина на живот. Физическата активност, като част от индивидуалния план за рехабилитация и дългосрочното възстановяване на организма, също е неизменна част от оздравителния процес.
Емоционалното здраве на тези пациенти е също толкова важно. Стресът, тревожността и нарушенията на съня, които често следват миокардния инфаркт, не бива да бъдат подценявани, защото нерядко се превръщат в подводен камък, който възпрепятства възстановяването в дългосрочен план.
Пациентите, преживели миокарден инфаркт, преди всичко са късметлии, защото голяма част от хората с такъв инцидент не успяват да го преживеят. Именно оттук трябва да започнем – с оптимизъм и с приемането на случилото се като втори шанс за нов живот с по-добри навици, макар и с необходимост от медикаментозна терапия. Преживеният инфаркт не означава, че качеството на живот задължително ще бъде намалено.
Може ли човек да пътува със самолет след прекаран инфаркт? А ако има поставени стентове или пейсмейкър?
При пътуването със самолет трябва да отбележим, че промените в средата, на които е изложено тялото по време на полета, се дължат основно на промяната в атмосферното налягане, концентрацията на кислород и влажността на въздуха.По време на полет атмосферното налягане е по-ниско, което създава условия, подобни на тези на около 2000 метра надморска височина. Съответно и концентрацията на кислород е по-ниска, което представлява допълнителен стрес за организма.Когато въздухът е по-разреден и съдържа по-малко кислород, организмът реагира с ускоряване на пулса и увеличаване на натоварването върху сърцето. Ако тези фактори са прекалено голямо предизвикателство за конкретния пациент, те могат да нарушат баланса и да създадат опасна ситуация. В повечето случаи организмът успява успешно да се адаптира към тези промени. При пациенти, които са в относително добро състояние, макар и след преживян инфаркт, това обикновено не представлява проблем. При по-тежко болни пациенти, с повече придружаващи заболявания, по-масивен инфаркт или сериозно увреждане на сърдечната функция, дори тези иначе леки промени могат да бъдат потенциално опасни.
Що се отнася до пациентите със стентове или пейсмейкъри, самите имплантирани устройства не представляват противопоказание за пътуване със самолет. Отново обаче всичко зависи от общото състояние на пациента и придружаващите заболявания.
Близки на пациенти с инфаркт се интересуват къде могат да почиват през лятото – на море, в планината или в чужбина. Какво бихте ги посъветвали?
Аз лично препоръчвам пациентите, преживели инфаркт, да изберат мястото за почивка според индивидуалните особености на организма, последиците от инфаркта и придружаващите заболявания.
По-добрият вариант е да се избере място, където атмосферното налягане е по-високо, тоест да не се почива на голяма надморска височина. Ако се избере почивка на море, трябва да се съобразят някои рискови фактори, като продължителното излагане на слънце и рискът от дехидратация. Това са неща, които могат да бъдат контролирани. Затова препоръчвам пациентите да избягват престоя на слънце в най-горещите часове на деня, винаги да имат вода под ръка, за да се предпазят от обезводняване, както и да следят стойностите на кръвното налягане и пулса си. При най-малкото неразположение трябва да се реагира своевременно. Важно е предварително с лекуващия кардиолог да бъдат обсъдени всички особености, включително медикаментозната терапия и поведението при евентуално влошаване на състоянието.
Вярно ли е, че част от пациентите развиват тревожност или депресия след инфаркт?
Много голяма част от пациентите след преживян инфаркт развиват тревожни симптоми. Това е нормална реакция на човешката психика след подобен инцидент. Срещата със смъртта е преживяване, което естествено поражда страхове и тревоги. Личностните особености на всеки човек определят доколко той е уязвим към подобни промени. При хора, които и преди са имали паник атаки, повишена тревожност или нарушения на съня, сърдечносъдов инцидент като инфаркта почти винаги води до изостряне на тези състояния и дори може да отключи тревожно-депресивно разстройство. Това не бива да се подценява.Нашата задача като специалисти е не само да овладеем острото състояние и да спасим живота на пациента, но и да помислим за живота му след това.
Освен физическата рехабилитация, медикаментозната терапия и промяната в начина на живот, трябва да се погрижим и за психичното здраве на пациента. Ако не обърнем внимание на психологическите последствия, резултатът от лечението няма да бъде оптимален. Важно е да се работи и със семейството, защото подкрепата на близките и средата, в която живее пациентът, имат огромно значение за неговото възстановяване.
Могат ли пациентите отново да спортуват и какви физически активности са препоръчителни?
Физическата активност е важна за всеки човек в дългосрочен план и това важи с пълна сила и за пациентите, преживели сърдечносъдов инцидент.В острата фаза и през седмиците на възстановяване след миокарден инфаркт е необходимо човек да си почива и да не се претоварва нито физически, нито емоционално. Това е важно единствено в периода непосредствено след инфаркта, докато организмът се възстановява. След този период е важно постепенно да бъде възстановена достатъчна физическа активност.Каква точно трябва да бъде тя е строго индивидуално. За всеки пациент се изготвя конкретен план, защото възможностите на всеки са различни и зависят от тежестта на инфаркта, придружаващите заболявания и физическата подготовка преди самия инцидент.Не можем да дадем универсални препоръки, но за всеки пациент трябва да бъде изготвен индивидуален режим, който да се спазва в дългосрочен план. Физическата активност е полезна за цялостното здраве на организма, а не само за сърцето. Затова в по-дългосрочен план тя е задължителна част от възстановяването и добрия начин на живот след инфаркт.
