Летните горещини оказват влияние върху хората с артериална хипертония, но не са причина пациентите самоволно да намаляват или да спират медикаментите си. Това подчерта д-р Стоян Стефанов, кардиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“, в интервю за Телевизия Евроком.
По думите му в България има над 1 милион души с артериална хипертония, като поне половината не успяват да постигнат добър контрол на заболяването.„Когато времето се затопли, пациентите не трябва да действат на сляпо. Не бива автоматично да намаляват дозите или да спират лечението си. Най-важното е да измерват по-често кръвното си налягане и терапията да се съобразява с реалните стойности, а не с температурата навън“, посъветва д-р Стефанов.
Кардиологът обясни, че реакцията на организма към високите температури е строго индивидуална. При едни пациенти стойностите на кръвното налягане остават стабилни, а при други могат дори да се повишат, въпреки горещото време. Именно затова редовното проследяване е ключово за правилното лечение.
По-висок риск от хипертонични кризи през летните месеци имат пациентите с множество придружаващи заболявания, особено хората със захарен диабет, затлъстяване, хронични бъбречни заболявания, пациенти на хемодиализа, след бъбречна трансплантация, както и тези с ендокринна хипертония.
Според д-р Стефанов, въпреки напредъка на медицината и съвременните терапии, артериалната хипертония остава един от най-важните рискови фактори за развитието на атеросклероза, инфаркт и инсулт, които продължават да бъдат водеща причина за смъртност в световен мащаб.
Кардиологът акцентира и върху концепцията за т.нар. „съдова възраст“.
„Човек е толкова здрав, колкото са здрави неговите кръвоносни съдове. Затова трябва да се грижим за ендотела – вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, чрез здравословен начин на живот, правилно хранене, физическа активност и контрол на рисковите фактори“, посочи той.
Д-р Стефанов обърна внимание и на риска от хипотония (ниско кръвно налягане), която също може да бъде опасна, особено при възрастните хора.„Както прекалено високото, така и прекалено ниското кръвно налягане може да доведе до сериозни усложнения. При твърде ниски стойности се нарушава кръвоснабдяването на мозъка и рискът от инциденти се увеличава. Затова и при възрастните пациенти не се препоръчва прекомерно понижаване на артериалното налягане“, обясни кардиологът.
Той припомни, че първата и най-важна стъпка както при риск от хипертонична, така и от хипотонична криза е редовното измерване на кръвното налягане, особено при резки климатични промени, тъй като симптомите невинаги се появяват навреме.
Вижте цялото интервю с д-р Стоян Стефанов тук: https://www.youtube.com/watch?v=f9VdMws9fTc
