Каккво трябва да знаем за полипите на дебелото черво? Имат ли симптоми? Винаги ли означават рак? На тези въпроси отговаря доктор Димитър Звездов, гастроентеролог в УМБАЛ “ Св. Екатерина“ в интервю за News.bg.“Полипите на дебелото черво заслужават сериозно внимание, тъй като част от тях могат да прераснат в злокачествено заболяване – рак на дебелото черво. Именно затова ранното им откриване и премахване са от ключово значение, а хората с повишен риск трябва редовно да преминават през скринингови изследвания“, пледупреди специалистът.
По същество полипите представляват абнормно разрастване на клетки по вътрешната лигавица на червото, причинено от нарушение в механизмите, регулиращи клетъчното делене. Нормално клетката преминава през цикъл на делене, узряване и програмирана смърт. При формирането на полип обаче този баланс е нарушен – клетките продължават да се делят, без да загиват своевременно, което води до натрупването им и образуване на видима израстъчна формация. „Добрата новина е, че по-голямата част от полипите са доброкачествени и не крият опасност, но определени видове носят реален риск от злокачествена дегенерация. Външно те могат да се различават значително – плоски, издигнати над лигавицата или разположени на характерно краче“, обясни д-р Звездов.
Полипите се различават не само по форма и размер, но и по своя злокачествен потенциал. Най-разпространени са аденоматозните полипи, които същевременно носят и най-висок риск за прогресия към колоректален карцином. За разлика от тях, хиперпластичните полипи обикновено са по-безобидни – именно затова хистологичното изследване след колоноскопия е толкова важно, тъй като позволява точното им разграничаване. Освен тези два основни типа, могат да се открият и възпалителни или ювенилни полипи. В най-общ план полипите се делят на неопластични – включващи аденоми и сератни лезии – и ненеопластични, сред които са хамартоматозните, хиперпластичните и възпалителните форми. „Правилото тук е ясно: колкото по-голям е един неопластичен полип, толкова по-сериозен е рискът той да се превърне в злокачествен“, каза гастроентерологът.
В голяма част от случаите полипите на дебелото черво не предизвикват никакви оплаквания и биват откривани случайно – по време на профилактична колоноскопия или при изследване по съвсем друг повод.“ Когато все пак се появят симптоми, те могат да включват коремни спазми, дължащи се на частично запушване на чревния лумен, или промяна във вида на изпражненията, тъй като по-обемните полипи понякога отделят слуз, водеща до диария. При изразена обструкция е възможна и поява на запек. Не са редки случаите на ректално кървене, а продължителната скрита кръвозагуба може да прерасне в желязодефицитна анемия. По-рядко, особено в детска възраст, полип може да предизвика инвагинация – състояние, съпроводено с гадене, повръщане и остра коремна болка“, посочи д-р Звездов.
Точният механизъм зад появата на полипите остава не напълно изяснен, но се смята, че тя е резултат от взаимодействие между генетична предразположеност и фактори на околната среда, водещи до мутации в клетките на чревната лигавица. Възрастта е сред най-значимите рискови фактори – наблюдава се ясно изразено нарастване на честотата след 45–50-годишна възраст, поради което актуалните препоръки за начало на скрининга вече сочат именно 45-годишна възраст. Наднорменото тегло, заседналият начин на живот, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и захарният диабет тип 2 допълнително повишават риска.
Повече четете в целия материал:https://news.bg/comments/rakat-stava-vodesht-ubiets-za-evropeytsite-do-2030-g-umirame-a-darzhavata-ne-ni-pazi-1.html
