Георги Пеев е единственият човек в Европа с две трансплантации. Той живее с донорско сърце и бъбрек.
Преди трансплантациите Георги е здрав, млад мъж, който спортува активно и боледува изключително рядко. Животът му се преобръща през 2011 година, когато го покосява вирусна инфекция. Тя уврежда първо бъбреците, а след това и сърцето му.
Малко преди бъбречната трансплантация лекари установяват сериозен сърдечен проблем и отлагат операцията. Така Георги продължава диализното си лечение и започва да търси решение на проблема със сърцето. Той се свърза с проф. Александър Чирков, който го препраща при д-р Незабравка Чилингирова в УМБАЛ „Св. Екатерина“ ( сега вече УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“). Д-р Чилингирова диагностицира Георги с вирусна дилатативна кардиомиопатия, състояние което налага сърдечна трансплантация. Така от здрав и активен човек, Георги започва да води борба за живота си. Пътят е труден и осеян с много препятствия, заради сложната ситуация с донорството в България и особено в неговия случай, при който се налага двойна трансплантация.
Първоначално мислел да замине за чужбина и там да пробва шанса си, но през 2013 г. му се обаждат от „Св. Екатерина“, че са намерили съвместим донор за сърцето му.
Сърдечната трансплантация е извършена на рожденния ден на 5-годишния тогава син на Георги.
„Легнах на леглото и казах на сестрата правете, каквото трябва, но гледайте да не умра на рождения ден на сина ми. Ако почина ме пишете утре или вчера“, спомня си той.
През цялото време младият мъж вярвал, че ще живее и позитивната му нагласа води до положителен резултат. Той не само има успешна сърдечна трансплантация, но година и половина по-късно, през 2015 г. получава нов бъбрек, с който живее и до днес.
След трансплантациите Георги се чувства като прероден – край с високото кръвно, край с болките в бъбреците, край с хемодиализата, всички показатели влизат в норма. Благодарение на това той води пълноценен живот вече повече от десет години. Междувременно спортува активно – плува, бяга, катери планини, ходи пеша и участва в редица европейски и световни първенства за трансплантирани. От повечето състезания се прибира в България с медали и титли.
Надеждата му сега е да завоюва ново злато от Световното първенство за трансплантирани, което ще се проведе в Пърт Австралия от 15 до 21 април 2023 г. Георги Пеев заедно с Огнян Ганчев ще представят България и ще се състезават с представители на 47 държави от цял свят. За да представи достойно страната, Георги се подготвя с редовни тренировки по плуване и не пропуска регулярните прегледи при лекарите в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Вече повече от десет години той следи физическото си състояние при д-р Незабравка Чилингирова, познава всички лекари, сестри и лаборанти в лечебното заведение.
„Тези хора са ми като второ семейство, с тях споделям абсолютно всичко. Ние трансплантираните сме любимците на болницата и сме тяхната гордост. Винаги като ходя по състезания и се връщам с медали казвам, че това не е моята гордост, а гордостта на моите лекари. Те трябва да се гордеят с това, което съм постигнал“, каза Георги, докато чака пред кабинета на д-р Чилингирова за контролен преглед.
Освен на международните състезания, той се е посветил и на каузата с донорството и трансплантациите в България.
„Чисто икономически, на държавата ще й е по-изгодно да плаща за трансплантации, отколкото за диализи и изкуствени сърца„, смята Георги. Две са нещата, за да се случват донорски ситуации. Първо, да се върне Изпълнителната агенция по трансплантации като самостоятелен административен орган, управляващ тази дейност. Практиката е доказала, че не е възможна добра организация на донорство без самостоятелен орган. Такъв има вече в Румъния, Хърватия, Македония, като миналата година Северна Македония ни изпревари по бъбречни трансплантации. Второ, координационните центрове по донорство в страната трябва да заработят и да се занимават само с тази дейност, какъвто е испанският модел. Не е задължително координаторите по донорство да бъдат лекари. В Испания са дори социални работници. Паралелно с тях трансплантационните центрове трябва да са готови за трансплантация. Процесите трябва да вървят заедно.
„Един от основните проблеми у нас се оказва фактът, че никой не разяснява и не пита близките. Ако хората в България са запознати, няма да отказват съдействие и съпричастност. Това, което трябва да направим е да подобрим организацията на процесите свързани с донорството и трансплантациите и да започне на някого да му пука“, категоричен бе Георги.
