Ендоваскуларното протезиране е съвременен метод за лечение на аневризма


Обикновено лекарите разполагат с броени часове, за да диагностицират правилно и оперират разкъсана абдоминална аорта и да спасят човешки живот.

Всяка година у нас около 300 пациенти получават разкъсване на аортата. Това е тежко, животозастрашаващо състояние. Аортната хирургия се счита за една от най-трудните области на сърдечносъдовата хирургия, наред със сърдечната трансплантация. Клиниките, които разполагат с обучени и опитни съдови хирурзи и съответната техника и апаратура, са от най-висок клас. Обикновено тези пациенти се насочват с екип на ЦСМП към големите сърдечносъдови центрове за навременно хирургично или интервенционално лечение. Един от тези центрове е УМБАЛ „Проф. Д-р Александър Чирков“, където хоспитализирането на пациенти с усложнена абдоминална аортна аневризма е често срещано явление. Наскоро лекарите в УМБАЛ „Проф. Д-р Александър Чирков“ спасиха пациент със запушена сънна артерия. Мъжът страда от болест на Паркинсон, има хронична обструктивна белодробна болест, хипертонично сърце и е прекарал остър миокарден инфаркт през 2020 г. Постъпва в болницата със силно главоболие, световъртеж, нарушение в равновесието и припадъци. Специалистите по съдова и ендоваскуларна хирургия установили високостепенно стеснение на общата сънна артерия и силно нагъване на вътрешната сънна артерия, което води до забавяне на кръвотока към мозъка. По време на хирургичната интервенция лекарите заменили общата сънна артерия с протеза, вътрешната и външната сънни артерии са издърпани, така че да се намали удължението им, направена е обща площадка между тях и са пришити към поставената протеза. По този начин е възстановен изцяло кръвотокът, преодоляно е голямото стеснение на общата сънна артерия и удължаването на вътрешната сънна артерия, което допълнително е забавяло кръвоотока към мозъка. Пациентът е изписан на втория следоперативен ден, в отлично общо състояние. Част от екипа съдови хирурзи, извършили сложната процедура, е д-р Елица Григорова-Димитрова. С нея разговаря Милена Василева, журналист от в. Доктор. за аортната аневризма и защо е толкова опасна, винаги ли е необходима операция при тази диагноза, какво представлява ендоваскуларното протезиране и за кои пациенти е показателно.

– Д-р Димитрова, преди 10 г. за първи път в болница „Проф. д-р Александър Чирков“ се прилага ендоваскуларното протезиране. С какви съвременни методики и апаратура сте обогатили този вид лечение към днешна дата, за да повишите ефективността му?

– Стараем се да не изоставаме от модните тенденции, но, разбира се, има още много какво да се желае. Инвестициите във високотехнологична апаратура са в името на по-доброто качество на лечение на пациентите. В болницата разполагаме с модерен скенер, няколко ангиографски зали, които се използват от различните специалности, последен клас Ц-рамо, което използвахме за последните няколко имплантирани ендопротези. И, разбира се, не на последно място, разполагаме с модерни ехографски апарати, които ни служат както за първоначална диагностика, така и за проследяване на пациентите.

– При кои пациенти е показано прилагането на ендоваскуларното протезиране?

– Методиката е сравнително нова и доста по-щадяща. В нашия случай, в съдовата хирургия, основно такова протезиране се използва при аневризми на абдоми-налната аорта и в частност, на абдоминалната аорта под бъбречните артерии, когато има така наречената аневризмална болест.

– В какво се изразява аневризмалната болест?

– На най-достъпен език, аневризмалната болест означава разширяване на самата абдоминална аорта. Тя става като балон, пълен с кръв. Оттам минава целият кръвоток, който е отговорен за захранването на долните крайници. Обикновено на пациентите се обяснява, като се сравни с детски балон, пълен с вода. Това разширение се случва най-често на базата на атеросклероза или високо кръвно налягане. Като, разбира се, причините не са само тези, но са най-често срещаните. Иначе, роля играят и съединително-тъканните заболявания, с недостатъчност на съединителната тъкан, инфекции, травма. Оформянето на такова разширение на аортата, в по-голямата част от случаите, е безсимптомно. Тоест, пациентите не знаят и не подозират, че имат подобно заболяване и често се открива като случайна находка. В днешно време това се случва все по-често, тъй като ехографията е изключително силно развита и масово се използва за ехография на корем и коремни органи, а ехографът се среща в почти всеки кабинет. По този начин много колеги случайно откриват това заболяване и насочват пациентите за консултация със съдов хирург.

– По какво се различава дисекацията на аортата от аневризмата?

-Дисекацията на аортата, в повечето случаи, е остро състояние, което се характеризира с отслояване или отлепване на слой от стената на аортата. Това състояние също е животозастрашаващо.

– Защо е толкова опасна аневризмата на аортата и колко максимално може да е отворен прозорецът за диагностиката и лечението й, за да се спаси не само животът на пациента, но и да му се осигури максимален ефект от лечението?

– Абдоминалната аневризмална болест може на практика, да се разгледа като хронично заболяване – развива се бавно, в течение на години и често не подозираме, че В КОРЕМА НИ ПУЛСИРА БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ. Но всъщност, е опасно състояние, защото най-тежкото усложнение на аневризмалната болест е така наречената руптура на абдоминална аортна аневризма или скъсване на стената, при което голямо количество кръв, под високо налягане, изтича в ретроперитонеалното пространство. Това предизвиква хеморагичен шок – животозастрашаващо състояние, едно от най-спешните в медицината, за което трябва да се реагира своевременно и в условията на изключителна спешност, тоест говорим за часове. Иначе, аневризмите, сами по себе си, могат да са с различен диаметър, тоест, с отделна големина. По принцип, тези, които са до 5 см в максимален напречен диаметър, се лекуват консервативно и се наблюдават ехографски на всеки 6 месеца. Ако се забележи значимо нарастване в рамките на тези 6 месеца на самата аневризма, това е индикация за лечение, извън обсега само на консервативната терапия. Прилага се оперативно или ендоваскуларно лечение – така нареченото протезиране на абдоминална аорта.

По отношение на това колко отворен е прозорецът за диагностика и лечение, трябва да уточня първо, че състоянието е спешно при руптура на абдоминалната аневризма. Тоест, когато се появи бол кова симптоматика от страна на корема, с рязка режеща болка, главозамайване, ниско кръвно налягане, учестена сърдечна дейност и вече развиващата се картина на хеморагичен шок. В останалите случаи всъщност, тези аневризми в основата си са случайно открита находка. Много често пациентите си ги носят с години и въобще не подозират за съществуването им. Те почти не дават симптоматика, най-често пациентите могат да кажат, че са усещали някакви пулсации в областта на корема. Операция се налага при симптоматични аневризми – когато има някакви оплаквания от страна на аневризмата или размерът й е над 5 см. Тогава вече се пристъпва към една от двете методики за лечението им, за да се предотврати риска от руптура на аневризмата, тъй като тя с времето увеличава диаметъра си и колкото по-голяма става, толкова рискът от спукване е по-голям, което не изключва спукването, разбира се, и на по-малки по размер аневризми. Представете си един балон пълен с вода- колкото повече се пълни с вода идва един момент, в който просто се спуква.

– Как се провежда ендоваскуларно протезиране?

– Ендоваскуларно протезиране се разглежда като една минимално инвазивна процедура, в противовес на отворената хирургия, която е свързана с отварянето на корема, за да се достигане до аортата и до самата аневризма. От друга страна, клампирането на аортата в самия оперативен процес променя кръвоснабдяването към долните крайници, тъй като кръвоснабдяването се изключва. Аневризмата се заменя с изкуствена протеза. Често се налага да се конструира байпас към двата или към единия крак. Сами разбирате колко труден би бил процесът на възстановяване на пациент с подобна операция. Процесът на рехабилитация също е по-бавен. Докато при ендоваскуларното лечение цялата тази процедура е доста по-щадяща за самия пациент. Освен това, оперативното лечение се провежда винаги под пълна упойка, а ендоваскуларното в повечето случаи може да се приложи и само под локална упойка за пациента. Самата процедура е свързана с извършване на два разреза на краката, в областта на ингвиналната област. През артериите там се вкарва цялата система в аортата – покрит стент графт, който служи да изолира и, така да се каже, да тапицира от вътрешната страна аневризмата. По този начин се изключва разширението и развитието й във времето. Тя е минимално инвазивна процедура, не е свързана с отваряне на корема. Пациентите могат да се раздвижат в същия или още на следващия ден в пълен обем, да се хранят веднага след процедурата. Тоест, доста по-щадяща е, с по-малък брой болничен престой, процент на усложнения и смъртност след процедурата.

– На какви условия трябва да отговаря пациентът, за да може да му приложите ендоваскуларно протезиране при руптура на аневризмата?

– За да може да се извърши подобно лечение, първото и основно условие, на което трябва да отговаря  пациентът, е да има подходяща анатомична характеристика. Тоест, преди всяка подобна процедура се извършва скенер с контрастна материя, който да покаже с точност каква точно е анатомията конкретно на тази аората, на какво отстояние се намира аневризмата от бъбречните артерии, колко е голяма, колко калций има в стената й, има ли пречупване и извивки и така нататък, тъй като има доста фактори, които не позволяват или затрудняват поставянето на такава протеза. И едва след извършването на скенера се избират най-подходящите графтове, които да се използват за процедурата, ако тя е възможно да се извърши.

– Този протезен материал или т.нар. графт, който използвате, от самия пациент ли се взема или е изкуствен?

– Това е изкуствен, синтетичен материал, който се използва за заменяне на увредена артерия или такава със запушване.

– Удачно ли е прилагането на ендоваскуларното протезиране при спешни пациенти и такива с много придружаващи заболявания?

– Ендоваскуларното протезиране е най-удачната процедура, както за пациенти с повече придружаващи заболявания, тъй като отворената хирургия при тях крие голям риск от усложнения, така и за спешни състояния- руптура на абдоминална аневризма. Разбира се, отново при условие, че пациентът има подходяща анатомия. Много голяма част от хората с руптура на абдоминалната аорта, загиват дори преди достигане до болнично заведение, а някои от тях – по време на оперативно лечение. Също така, наблюдава се много висока смъртност и в ранния, следоперативен период при отворената хирургия, извършена при пациенти с руптура. Докато ендоваскуларното лечение в тези случаи е изключително бързо и удобно в ръцете на опитен хирург, разбира се, и при условие, че има налични различни видове и размери от тези протези на склад в самото болнично заведение. Няма как да се отреагира в условия на спешност, ако трябва да се поръча подобна протеза и да изчакваме тя да пристигне. Тук говорим за часове, за минути, в които нямаме време за губене, за да можем да спасим живота на такъв пациент. Много е  важно тези ендопротези, които се използват за протезирането на абдоминална аорта, да ги има в различни размери на склад в големите лечебни заведения, защото това наистина е една методика, която може да спаси човешки живот, когато имаме пациент с руптура на абдоминална аневризма. Този проблем трябва да се отбележи и да се акцентира върху него.

Времето, горе долу, което отнема да пристигнат протезите при пациента, в зависимост от това дали ги има на склад или не, е 2-3 дни. Това, в условия на спешност, е неприложимо.

– Административен ли е проблемът, според вас?

– Не мога да ви отговоря с точност на този въпрос, но мисля че е многокомпонентен.

– Доколко успешно е ендоваскуларно протезиране? Вие проследявате пациентите си, след като сте им приложили ендоваскуларното протезиране.

– В нашата практика всички пациенти се проследяват на 6 месеца с ехографски преглед и, по преценка на оператора, с извършване на скенер с контраст материя. До момента не сме наблюдавали някакви усложнения при нашите пациенти. Иначе, както всяка една процедура, макар и мининвазивна, и ендоваскуларното протезиране крие риск от усложнения. Понякога те са просто неизбежни, но пациентите се информират преди самата процедура какви са възможните рискове и усложнения от нея.

– Променя ли се по някакъв начин животът на пациентите с проведено ендоваскуларно протезиране?

– Единственото, което се променя е това, че трябва да приемат стриктно медикаментозната терапия, която им е предписана от лекуващия ги лекар и да посещават в избран от тях център съдов хирург, за да извършват своето стриктно проследяване. Това се налага, тъй като, както отбелязах вече, има както ранни, така и късни усложнения от подобни процедури и трябва да се наблюдават редовно.

Интервю на Милена ВАСИЛЕВА с д-р Елица Димитрова

 

Още от "Актуално"

УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ каза „Да.За живот!“ на София мото фестУМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ каза „Да.За живот!“ на София мото фест

УМБАЛ „ Проф. д-р Александър Чирков“ подкрепи първото по рода си благотворително мото-автомобилно шоу, което е под знака на каузата за популяризиране на Националната кампания в подкрепа на донорството и

Официално откриване на хеликоптерната площадка на УМБАЛ „Св. Екатерина“Официално откриване на хеликоптерната площадка на УМБАЛ „Св. Екатерина“

Министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков, ресорният заместник-министър проф. Илко Гетов и изпълнителният директор на УМБАЛ „Света Екатерина“ проф. Димитър Петков ще открият официално хеликоптерната площадка на лечебното заведение на

Call центърът на УМБАЛ „Александър Чирков“ обслужва безплатно пациенти от цялата странаCall центърът на УМБАЛ „Александър Чирков“ обслужва безплатно пациенти от цялата страна

Call центърът на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ обслужва безплатно пациенти от цялата страна на 0800 40 909. Може да се свържете с нас всеки ден от 07.30 до 19.30