Пациент със 67 милиметрова аневризма получи лечение единствено в УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”


73-годишният Николай Манев от Дупница близо една седмица обикаля големите кардиологични болници в София със 67 милиметрова аневризма на коремна аорта със задържана руптура – състояние, което е рисково и животозастрашаващо.

Шест дни той и близките му не успяват да намерят медицинска помощ, защото са отпращани вкъщи с мотива, че състоянието на пациента не налага предприемане на спешни действия и защото пациентът има предхождаща операция в друго лечебно заведение преди 9 години.

Проблемите при Николай започват около 24 май, когато внезапно му прилошава, усеща замаяност, слабост, дезориентация, съпроводени със затруднения в говора. Преди няколко дни е паднал и е ударил гърба си. Близките мислят, че получава инсулт и веднага се обаждат на Спешна помощ. Спешните медици установяват много ниско кръвно – граници 80 на 60, но изключват опасността от инсулт и препоръчват да се направи консултация с личния лекар при първа възможност. Джипито веднага назначава кръвни изследвания, от които се установяват много ниски стойности на хемоглобин. Николай е опериран преди 9 години в столична болница по повод запушване на коремна аорта, когато е извършен байпас от аортата към двата долни крайника. Предвид резултатите личният лекар съветва веднага да се потърси медицинска помощ в София.

Николай и синът му отиват с всички документи в една от големите кардиологични болници, откъдето без никакъв преглед им заявяват, че не са за тях и ги отпращат към други две лечебни заведения по избор. Близките на пациента избират да заложат на частна болница, мислейки, че е по-добрият вариант. Приемат ги в спешен кабинет, извършва се ехография, след което с Николай се заема ангиолог, който установява проблем на коремната аортата и препоръчва скенер. След компютърната томография се потвърждава диагнозата фалшива аневризма на коремна аорта със задържана руптура, но хирург в частната болница уверява, че проблемът не е спешен и може да почака. Така семейството се връща обратно в Дупница при личния лекар, за да покажат и на него резултатите от скенера.
Джипито, обаче е на мнение, че състоянието на пациента е спешно и ги праща отново в София, където да потърсят незабавна медицинска помощ. Връщайки се в една от кардиологичните болници им съобщават, че състоянието не е спешно и не налага хирургична намеса. Все пак съдов хирург препоръчва да отидат до УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”, тъй като през 2014 г. Николай е опериран там от проблем с коремната аорта.

След близо седмица, пациентът и синът му се озовават в спешния кабинет на УМБАЛ “Проф. е-р Александър Чирков”, където показват резултатите от скенера и дежурният лекар веднага приема 73- годишния мъж.
“Идвайки при вас ние за първи път получихме нормална, адекватна и професионална реакция”, сподели синът на Николай – Веселин Манев.
Съдовите хирурзи от Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия към УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” са категорични, че пациентът идва в тежко и рисково състояние. Още от резултатите от скенера, проведен преди няколко дни се описва доста голяма аневризма – 67 мм на мястото на свръзката на предхождащ байпас, правен преди 9 години в корема. Получило се е разширение между байпаса и аортата със задържана руптура и образувани тромби по периферията. Тази описана находка от скенера говори за животозастрашаващо състояние на пациента, категорични са съдовите хирурзи на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”. Освен това като допълнителна находка, която затруднява лечебно-диагностичния процес пациентът е с анамнеза за кървене от горен гастроинтестинален тракт. Тоест двукратно се увеличава рискът от животозастрашаващо кървене. След като приемат Николай по спешност в отделението, лекарите стабилизират показателите на хемоглобина и извършват допълнителни изследвания. Веднага прави впечатление, че предвид терапията за разреждане на кръвта, която пациентът приема, кръвта е разредена много над терапевтичните стойности, т.е. тук се явява и трети допълнителен риск за кървене.

На следващата сутрин Николай вече е в операционната. Операцията се оказва сложна, защото трябва да се направи повторна хирургична интервенция в корема. Отварян веднъж коремът на пациента преди 9-10 години има сраствания и е предизвикателство да се достигне до ретроперитонеалното пространство, още повече в условията на задържано спукване на тази аневризма.
За съдовите хирурзи от екипа на проф. Валентин Говедарски пречки няма. Лекарите достигат до предхождащия байпас, който води началото си от коремната аорта, където се намира и тази анастомотична аневризма (мястото на свръзката между байпаса и коремната аорта на пациента),отстраняват цялата аневризма и на нейно място поставят къса протеза, която закачат в горния край към аортата, а в долния край към стария байпас, като операцията минава без никакви усложнения.

Въпреки безпроблемната процедура в ранния следоперативен период Николай започва да изпитва затруднения с дишането. Екипът на проф. Говедарски предприема всички необходими изследвания, съвместно с микробиолозите на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” и установяват причинителя на инфекцията, назначават ефективно антибиотично лечение и подобряват значително състоянието на пациента. След близо 10-дневно лечение Николай е изписан. Повече от седмица той си е вкъщи при близките, раздвижен, самообслужва се и извършва обичайните битови ангажименти.

“Изключително благодарен съм на лекарите от УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” за професионалното отношение и за всичко, което направиха за баща ми”, споделя синът на Николай. “Не се сърдя на лекарите от другите болници, че ни отпращаха, но ми е тъжно, че не успяха да си преборят егото и да кажат, че с баща ми има проблем, който е сериозен, спешен, но те не могат да го решат. Просто трябваше още в началото да кажат отидете в УМБАЛ “Чирков”, там има един професор, който може да ви помогне. Сигурен съм, че тези хора се познават помежду си. Щяха да ни спестят много разправии”, продължи Веселин.

В момента той и баща му са щастливи и доволни, че лошото е в миналото, гледат напред и не пестят благодарностите си към проф. Валентин Говедарски и неговия екип.