Исхемичната болест на сърцето се развива, когато кръвоносните съдове, които доставят кръв на сърцето се стеснят или запушат, вследствие на което част от сърдечния мускул получава недостатъчно кислород. В резултат нуждите на сърцето не могат да се задоволят и неговата функция се нарушава. Исхемичната болест на сърцето е и едно от най-често срещаните сърдечни заболявания. Какви са рисковите фактори? Как се диагностицира? Повече по темата разказва доц.д-р,д.м. Пламен Кръстев, интервенционален кардиолог в УМБАЛ „Проф.д-р Александър Чирков“.

Какво представлява исхемичната болест на сърцето?
В самия термин исхемична болест на сърцето се крие същността на заболяването, а именно исхемия на мускула на сърцето /миокарда/, т.е. несъответствие и дисбаланс между кислородните нужди на сърцето и доставения кислород. Исхемичната болест на сърцето и артериалната хипертония са най-честата причина за сърдечносъдови заболявания. В комбинация причиняват над 75-80% от случаите на сърдечна недостатъчност. Сърдечносъдовите заболявания са основната причина за смърт и за промяна качеството на живот в Европа. Исхемичната болест на сърцето представлява голям процент от ежегодните хоспитализации и е един от водещите проблеми на здравеопазването в България. Тя е една от най-честите причини за инвалидизация и смъртност в европейските страни. Най-общо има две форми на ИБС, а именно остра и хронична. Към острата форма се отнасят: острият коронарен синдром с три разновидности – нестабилна ангина пекторис, острия миокарден инфаркт без ST-T елевация и със ST-T елевация. Към хроничната форма спадат: стабилната ангина, микроваскуларната коронарна болест, „тиха“ исхемия, исхемична кардиомиопатия със сърдечна недостатъчност и др.

Кои симптоми подсказват исхемичната болест на сърцето?
И в двете форми на исхемичната болест на сърцето водещият симптом е гръдната болка. Характеристиката на гръдната болка е на широка площ зад гръдната кост, чувство повече на тежест и дискомфорт, понякога пациентите се оплакват от опресия върху гърдите, чувство, че някой е „седнал“ върху гърдите на пациента. Много характерно е провокиране на болковата симптоматика при физически натоварвания или психоемоционално напрежение или стрес с продължителност около 3-5 минути, но не повече от 10 минути, преминаваща при спиране на физическите натоварвания или при прием на нитроглицерин. Понякога болката ирадира към лявото рамо и лявата ръка, шия или долната челюст. Оплакванията понякога могат да бъдат придружени от други симптоми като изпотяване, гадене, коремна болка, задух или припадък. Атипичната клинична картина не е рядкост, включваща коремна болка. Атипичните оплаквания са по-често при по-млади /до 35 години пациенти/ или по-възрастни /над 75 години/, при жени или при пациенти със захарен диабет, хронично бъбречно заболяване /хронична бъбречна недостатъчност/.

Какви са неинвазивните методи за диагностика на исхемичната болест на сърцето?
При пациенти с вероятна исхемична болест на сърцето включват стандартните лабораторни изследвания, електрокардиограма в покой, Холтер-ЕКГ при съответни показания, ехокардиография, при определени пациенти рентгенография на гръден кош и сърце. Лабораторните изследвания се използват за откриване на възможни причини за исхемия, за установяване на сърдечносъдови рискови фактори и свързаните с тях състояния. Пакетът лабораторни изследвания, включва пълна кръвна картина, кръвна захар с гликиран хемоглобин, липиден профил при всички пациенти с предполагаема исхемична болест на сърцето, включващ общ холестерол, LDL-, HDL- холестерол, триглицериди. Необходима е изходна оценка на бъбречната функция – изследване на урея, креатинин, електролити – калий, натрий, калций. Изследване на биомаркери за миокардно увреждане – високочувствителни тропонини, 12-канален ЕКГ запис в покой при всички пациенти със съмнение за исхемична болест на сърцето. Като има едно основно правило -нормалната ЕКГ не изключва наличието на миокардна исхемия. ЕКГ по време на болка и веднага след това има диагностична стойност. ЕКГ в покой е от значение и при оценка на риска. Ехокардиографията дава информация за сърдечната структура и функция на сърцето. Наличието на сегментни нарушения на лявата камера увеличава вероятността от исхемична болест на сърцето. Сърдечен магнитен резонанс може да се използва за откриване на структурни сърдечни нарушения и оценка на камерните функции. Холтер-ЕКГ 24 часов запис е показан при пациенти със съмнение за аритмии. Рентген на гръден кош се използва при пациенти с гръдна болка и прояви на сърдечна недостатъчност, с белодробни заболявания или за изключване на друга причина за гръдната болка, компютърна томография на коронарните артерии – системи достатъчни за постигане на ясни изображения на коронарните артерии при покриване на определени условия, „златен“ стандарт – инвазивно изследване селективна коронарна артериална графия /СКАГ/ – селективна канюлиране на коронарните артерии със специални катетри и изобразяване на съдовете на сърцето чрез контрастна материя.

Кои са причините, рисковите фактори за развитие на исхемичната болест на сърцето?
Рисковите фактори могат да бъдат разделени на две групи: некоригируеми рискови фактори – възраст, пол, фамилна анамнеза , наследственост, расова принадлежност. Коригируеми рискови фактори – артериална хипертония, тютюнопушене, дислипидемия, захарен диабет, намалена физическа активност, затлъстяване, метаболитен синдром. Основните рискови фактори за развитие на исхемичната болест на сърцето са тютюнопушенето, артериалната хипертония, абдоминалното затлъстяване, липсата на физическа активност и високорисковата диета. Високите стойности на артериалното налягане и холестерола остават водещи рискови фактори за исхемична болест на сърцето. Повече от половината от намаляване на сърдечносъдовата смъртност се дължи на промени в сърдечносъдовите рискови фактори, основно в намаляване на нивата на холестерола, понижаване на стойностите на артериалното налягане и спиране на тютюнопушенето. За съжаление нараства честотата на други големи рискове фактори.

Кои са рисковите групи?
Сърдечносъдов риск означава вероятност от развитие на сърдечносъдов инцидент на дефиниран период от време и резултат от въздействие на голям брой рискови фактори. Когато се говори за сърдечносъдов риск се има предвид рискът от сърдечносъдова смърт през следващите 10 години от живота на човека. Разпределени са на много висок риск , висок, умерен и нисък риск. Профилът на пациента с висок риск е наличието на дислипидемия, тежка артериална хипертония, захарин диабет тип 2, хронично бъбречно заболяване, предходен миокарден инфаркт, наличие на предходна коронарна реваскуларизация – байпас хирургия или имплантиран коронарен стент, преживян исхемичен мозъчен инсулт. Препоръчва се промени в начина на живот – енергиен прием, който е адаптиран към активността на човека, за да се предотврати затлъстяване, подходяща диета, богата на плодове, зеленчуци, фибри, ядки, пълнозърнести изделия, риба. Наситените мазнини трябва да бъдат заместени с моно- или полиненаситени мазнини от растителен произход, както и да бъдат редуцирани мазнините като процентно съдържание. Ограничаване на солта до 5 грама на ден, ограничаване на алкохолната консумация. Препоръчва се за всички здрави възрастни редовна с умерена интензивност физическа активност поне 30 минути дневно или 150 минути седмично. Спиране на тютюнопушенето.