Заболяванията, които засягат сърцето са различни, съобразно механизма на действие и зоната на засягане върху сърцето. По същия начин и симптомите се разграничават съобразно самото сърдечно страдание и етапа, в който се намира. Някои от заболяванията могат да се развият едновременно или да се потенцират едно спрямо друго. Кои са най-често срещаните заболявания, какви са техните симптоми, какви изследвания са необходими да се извършат и как да реагираме, ако имаме подобни оплаквания обяснява д-р Тихомир Христов от Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Една от най-честите диагнози, която води пациентите в клиниките по кардиология и кардиохирургия е исхимичната болест на сърцето или стенокардията. Тя може да бъде стабилна и нестабилна форма. Хората с това заболяване имат гръдна болка или така наречената „гръдна жаба“. При стабилната форма на това заболяване, пациентите имат оплаквания по време на физическо натоварване или силен емоционален стрес. Докато при нестабилната форма оплакванията се появяват дори и в покой. Пациентите, страдащи от това заболяване имат частично или пълно запушване на някои от коронарните артерии. До поставянето на тази диагноза се достига след провеждане на няколко изследвания като ЕКГ, лаборатория, ехокардиография и коронарография.
След провеждане на изследването, в зависимост от степента на засягане на съдове на сърцето се преминава към поставяне на стент, ако говорим за едноклонова или двуклонова коронарна болест. В случаите, когато има повече засегнати артерии, пациентите се насочват за байпас хирургия. Всички пациенти с анамнеза за стенокардия е редно да проведат насочени изследвания, които ще обективизират ранните етапи на заболяването и по този начин ще се избегнат тежките усложнения, водещи след себе си острият коронарен синдром.
Сърцето се съкращава ритмично благодарение на възбудно – проводната си система и механизмите за регулация. Нормалният или синусов ритъм ни осигурява забавяне на сърдечната честота в покой и ускоряване при физическо и емоционално напрежение. Регулацията на този процес е многостъпална, като зависи от нервната и от ендокринната система. Ритъмно – проводните нарушения са две групи. Първата група влючва пациенти с ниската сърдечна честота, най-често дължащи се на проблем с ритъмно – проводната система. Втората група е свързана с пациенти с неправилна сърдечна дейност, като причина може да се търси в дилатация на ляво предсърдие и зародилите се в него рентри механизми или в увреда на клетки свързани с регулацията на ритъма, както и причини, свързани с ендокринната или електролитен дисбаланс. Най – често срещаната аритмия в практиката е предсърдното мъждене. Пациенти с подобни оплакваня е редно да проведат лабораторни изледвания с щитовидни хормони, ЕКГ и консултация с ендокринолог и кардилог. Аритмичната сърдечна дейност може да предизвика образуването на тромб някъде в кръвообращението. За да се избегнат подобни усложнения, които могат да доведат до исхемичен мозъчен инсулт, всички пациенти е редно да започнат терапия с антикоагуланти.
Друго широко разпространено заболяване, засягащо сърцето е митралната инсуфициенция. Има редица причини, водещи до увреждане на клапата. В повечето случаи, заболяването е с бавна прогресия. Може би най – разпространената причина за митрална инсуфициенция е пролапс на някое от платната ѝ. Друга често срещана причина за настъпването на митрална инсуфициенция е миксоматозната дегенерация. Заболяването е по-често разпространено при жените. Исхемичната болест на сърцето причинява митрална регургитация, чрез комбинацията от исхемична дисфункция и дилатацията на ринга на клапата. Често при пациентите прекарали инфекциозен ендокардит се наблюдава митрална инсуфициенция. Симптомите, свързани с нея, зависят от това в кой етап на заболяването се намира пациента. Пациентите с остра форма имат симптоми като: задух, белодробен оток, ортопнея и пароксизмална нощна диспнея. Хората с хронично компенсирана митрална инсуфициенция могат да бъдат безсимптомни за дълги периоди от време. При влошаване на състоянието, симптомите включват умора, задух, особено при натоварване и оток на краката. Има различни методики за установяването и проследяването на митралната инсуфициенция. Може би най-широко използваният метод е ехокардиографията. Лечението на митрална инсуфициенция зависи от прогресия на заболяването и състоянието на пациента. То може да бъде медикаментозно, хирургично или комбинирано. Медикаментозната терапия е избор при пациенти с нискостепенна до умерена степен на митрална инсуфициенция, както и при силно увредени пациенти, които не могат да се подложат на операция или друга инвазивна процедура за корекция на порока. Хирургичното лечение включва пластика на самата клапа, ако е възможна такава. В случаите, в които не е възможно, се преминава към смяна на митралната клапа с language механична или биологична протеза.
Най – широко разпространеното заболяване, засягащо сърцето е аортната стеноза. То се характеризира със стеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено преминаване на кръв от лявата камера на сърцето към аортата. Аортната клапна стеноза може да бъде вродена или придобита. Вродената се среща относително по – рядко. Придобитата аортната стеноза се развива в различна възраст, като в много случаи настъпва фиброзиране и натрупване на калций на клапата след 30-40 годишна възраст. С еволюция на заболяването се наблюдават три характерни симптома: синкоп, гръдна болка и признаци на сърдечна недостатъчност. При прогресия на заболяване се появяват задух и умора при физически усилия, пристъпен нощен задух, отоци. Диагнозата се поставя въз основа на физикални и инструментални изследвания като: аускултаторна находка, ЕКГ, ехокардиография, СКАГ. Лечение на аортна стеноза бива консервативно или оперативно. При болни с безсимптомно протичане на аортната стеноза се провеждат периодични прегледи. Препоръчва се избягване на тежки физически натоварвания. При появата на симптоми се започва медикаментозно лечение. Ако заболяването прогресира се преминава към оперативно лечение. През последните години благодарение на все по-голямото навлизането на миниинвазивната хирургия, възстановяване на пациента след операцията е по-бързо.
Друго социално значимо заболяване е артериалната хипертония. Тя е хронично заболяване, при което кръвното налягане в артериите е трайно повишено. Тя засяга огромен брой хора, особено в развитите държави. За съжаление в голяма степен това заболяване остава неоткрито, тъй като хората рядко си мерят кръвното налягане без субективни оплаквания. Обикновено говорим за артериална хипертония, когато неколкократно измерим кръвно над 140 на 90 вкъщи. Заболявания като захарна болест, наднормено тегло или затлъстяване, дислипидемия или нарушения в обмяната на холестерола и неговите фракциите, водят до повишаване на кръвното налягане. Съществена роля за развитието на артериална хипертония играят и злоупотребата с алкохол, особено концентрат, и тютюнопушене. Заседналият начин на живот, повишеният дневен прием на готварска сол, нездравословно хранене, стрес и напрежение. В началото може да се пробва лечение с промяна на начина на живот, както и прием на различни билки и хомеопатия. Ако артериалната хипертония не се овладее, се преминава към медикаментозно лечение.
В последните години за съжаление се наблюдава тенденция към нарастване на случаите на сърдечна недостатъчност. Това заболяване може да засегне лица от всички възрасти. Умора и задъхване са сред най-честите признаци. Сърдечната недостатъчност е крайната фаза на много от сърдечните заболявания. Представлява невъзможността на сърцето да изтласква достатъчно кръв за задоволяване на метаболитните и кислородните потребности на организма. Пациентите имат често оплаквания от болка в гърдите, тежест, лесна умора, задух, ограничен физически капацитет и белодробен и/или системен венозен застой. Рисковите фактори, които влизат в съображение са: тютюнопушенето, употребата на алкохол, нездравословното хранене, висок холестерол, сънна апнея, инфекции, депресия, социална изолация. Затлъстяването е един голям проблем, не само като социален фактор.
В началото се започва медикаментозно лечение. Ако симптомите персистират и се задълбочават се налага да се извършат по-задълбочени изследвания, които ще обективизират заболяването, довело до сърдечна недостатъчност, след което ще се избере най-правилният подход за лечение. Препоръчва се, когато пациент е с диагностицирано сърдечносъдово заболяване, да посещава редовно кардиолог, за да не се стига до сърдечна недостатъчност. Ако вече е установена сърдечна недостатъчност е хубаво пациентите поне на 6 месеца да посещават своя кардиолог за проследяване и корекция на терапията при нужда.
Профилактиката, осъществявана от личния лекар и редовното проследяване от кардиолог са в основата на навременно диагностициране и лекуване на всички заболявания. Колкото по-рано се диагностицира едно заболяване и се започне правилно лечение, толкова по-добър резултат може да очаква пациентът.
