Сърдечната недостатъчност и свързаните с нея заболявания и смъртност нарастват с обезпокоителна скорост, до голяма степен поради увеличаването на възрастта, затлъстяването и захарния диабет. Клиничните резултати, свързани със сърдечна недостатъчност, са значително по-лоши при пациенти със захарен диабет, отколкото при тези без захарен диабет. При хора със захарен диабет наличието на миокардна дисфункция при липса на явно клинично заболяване като коронарната атеросклероза, клапно заболяване и други конвенционални сърдечносъдови рискови фактори – като хипертония и дислипидемия, е довело до описателната терминология, диабетна кардиомиопатия. Разпространението й нараства успоредно с нарастването на захарния диабет. Клиничните проучвания показват, че честотата на сърдечна недостатъчност при пациенти с диабет варира от 19% до 26%. Повече по темата разказва кардиологът от УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ д-р Спас Бегов.

Какво представлява диабетната кардиомиопатия?
Диабетната кардиомиопатия се определя като клинично състояние на камерна дисфункция, което се проявява при липса на коронарна атеросклероза и/или други сърдечни рискови фактори, като коронарна артериална болест, хипертония и значимо клапно заболяване при индивиди със захарен диабет. Описана е за първи път през 1972г. При пациенти с диабет, които проявяват симптоми на сърдечна недостатъчност без признаци на заболяване на коронарната артерия или клапа, и допълнително потвърдено през 1974 г. Самото заболяване се характеризира с миокардна фиброза, левокамерно ремоделиране, свързанате с нея диастолна, а на по-късен етап и систолна дисфункция и в крайна сметка с клиника на сърдечна недостатъчност. Основните патофизиологични фактори, свързани с развитието на диабетна кардиомиопатия са: хипергликемия, инсулинова резистентност и хиперинсулинемия, които предизвикват сърдечна инсулинова резистентност и метаболитни нарушения, увеличаващи дисфункцията на митохондриите, оксидативния стрес, крайните продукти на гликиране, възпаление и активиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS).

Какви са симптомите?
В ранните етапи сърдечните заболявания обикновено нямат никакви симптоми. Но с прогресията на основното заболяване, състоянието на пациентите може да се влоши, което да доведе до поява на някои от следните симптоми. Те могат да включват:
– недостиг на въздух и умора, като тези два симптома в началните фази на заболяването могат да се проявят при надобичайни и обичайни физически усилия, но в крайните фази това може да се случи и в покой.
– сърцебиене или чувство на аритмия.
– отоци по краката и около глезените.
– възможна и болка в гърдите, като е важно да се отбележи, че хората с диабет може да не усещат болка в гърдите. Това е така, защото диабетът може да увреди нервите в сърцето.

Кога трябва да потърсим лекарска помощ?
При пациенти с захарен диабет тип 1 и тип 2 с/или без известна артериална хипертония, без оплаквания или прояви на сърдечна недостатъчност, се препоръчва веднъж годишно профилактични кардиологични прегледи, включващи електрокардиограма, ехокардиография и пълен набор от лабораторни изследвания. Когато се проявят първите симптоми на задух и по-лесна умора, е наложително незабавен преглед при кардиолог, целящ да оцени помпената функция на сърцето и клапния апарат. Въз основа на това и проведения обстоен преглед – анамнеза, физикален статус, фамилна обремененост, придружаващи заболявания и вредни навици, се предписва съответното лечение, целящо да подобри ежедневието и начина на живот на нашите пациенти. За съжаление обаче по-голямата част от тях пренебрегват тези първоначални “викове за помощ” от страна на тяхното сърце и се обръщат за помощ към кардиолог или спешно кардиологично звено в много напреднал стадий на заболяването. Така оказването на помощ чрез хоспитализация в болнично заведение и прилагането на интравенозни медикаменти с овладяване и стабилизиране на общото състояние на пациента, е много по-трудно.

До какви усложнения води диабетната кардиомиопатия?
С течение на времето високата кръвна захар може да увреди кръвоносните съдове и нервите на сърцето. Хората с диабет са с повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Високото кръвно налягане увеличава силата и скоростта на кръвта през артериите и може да увреди техните стени. Холестеролът също играе важна роля при такъв тип пациенти. Високите нива на „лош“ холестерол (LDL) в кръвта може да образува плаки върху стените на увредените артерии. Смята се, че високите нива на триглицериди и ниският „добър“ холестерол (HDL) или високият LDL холестерол допринасят за втвърдяване на артериите, което увеличава риска от развитие на инсулт или инфаркт на сърцето.

Какво е лечението?
Веднъж установена сърдечната недостатъчност изисква постоянно наблюдение и редовно лечение. Основни медикаменти, използвани за лечение на сърдечна недостатъчност са:
– Диуретици – увеличават отделянето на вода от организма – така сърцето се натоварва по-малко и не се развиват отоци;
– АСЕ-инхибитори – понижават кръвното налягане и натоварването на сърцето. По този начин забавят прогресията на сърдечната недостатъчност.
– Ангиотензин рецепторни блокери.
– Бета блокери – блокират сигналите на симпатикусовата нервна система, които увеличават сърдечната честота. Така те понижават сърдечната честота и „успокояват“ сърцето.
– Алдостеронови антагонисти – ако терапия само с диуретик, АСЕ-инхибитор и бета-блокер не е достатъчна и пациентът още има симптоми, се добавя и тази група лекарства, които също понижават кръвното налягане и забавят увреждането на сърцето. Важно е да се следят нивата на калий, защото и АСЕ-инхибиторът, и алдостероновият антагонист ги увеличават!
– ARNI (Ангиотензин-рецептор-Неприлизин-инхибитори) – представляват комбинация от 2 препарата – сакубитрил и валсартан. При предписването им се спира АСЕ-инхибиторът. Те се използват при намалена помпена функция на лява камера, понижават кръвното налягане, тонуса на симпатикусовата нервна система, понижават нивата на алдостерон, увеличават отделянето на течности и забавят увреждането на сърцето. И тук трябва да се следи за повишаване на нивата на калий!
– SGLT-инхибитори – ускоряват отделянето на глюкоза и натрий през бъбреците. Заради това в началото са използвани само при пациенти с диабет. Тъй като обаче отделянето на натрий понижава натоварването на сърцето, се оказаха изключително ефективни и при сърдечна недостатъчност.
Ако лекарствената терапия не оказва желаният ефект и персистира висок клас прояви на сърдечна недостатъчност, е необходима хоспитализация в специализирано лечебно заведение за допълнително диагностично уточняване и лечение, което може да включи имплантация на кардиовертер/дефибрилатор (ICD), устройство за ресинхронизираща терапия (CRT), oперативно лечение – LVAD pump system (т.нар “изкуствено сърце) и сърдечна трансплантация.

Колко е важна профилактиката, за да не стигаме до тук?
Контролът на оптимални стойности на кръвната захар и артериална хипертония са от съществено значение за здравето на целия организъм, за превенция срещу усложненията на захарния диабет, развитието на диабетна кардиомиопатия и впоследствие тежка сърдечна недостатъчност. Профилактичните мероприятия, които могат да бъдат препоръчани при такива пациенти са:
– оптимални нива на кръвната захар
– отърваване от излишните килограми
– здравословна храна
– добра физическа активност
– проследяване стойностите на кръвното налягане в домашни условия.

Какви съвети дават кардиолозите от УМБАЛ “Проф. Д-р Александър Чирков”?
Кардиолозите от УМБАЛ “Проф. Д-р Александър Чирков” препоръчваме провеждането на редовни контролни прегледи и изследвания. Това е от голямо значение за оценката на контрола и нуждата от корекции на лечението, които да предпазят от дългосрочни усложнения на захарния диабет. Спазвайте назначеното ви лечение по вид и дози, без да го променяте по свое мнение или по съвет на немедицински лица!