Ежегодното провеждане на коронарография продължава да бъде златен стандарт при диагностициране на сърдечна алографт васкулопатия (САВ) при сърдечно трансплантирани пациенти. Правилното проследяване и модификация на рисковите фактори и навременно установяване на коронарна болест чрез инвазивна оценка е от ключово значение за дългосрочната преживяемост на пациенти след сърдечна трансплантация. Върху тези изводи акцентират кардиолозите д-р Радостина Пенчева, д-р Ралица Стойчева и д-р Спас Бегов от УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”, които представиха изследването си по време на XI конгрес по интервенционална кардиология.

За да осъществят проучването си лекарите са извършили пълен набор от необходимите изследвания и са синтезирали информацията от всички медицински документи на 17 трансплантирани пациента в УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” в периода 2006-2021 г. Всички те са от мъжки пол със средна възраст при трансплантация 36,4 години. Пациентите са разделени в две групи- без значима коронарна атеросклероза и доказана ангиографски, налагаща реваскуларизация.

При петима от трансплантираните пациенти при проследяването е установена значима коронарна болест, налагаща извършване на реваскуларизация. При всички избраният метод на лечение е интервенционална реваскуларизация с имплантация на медикамент- излъчващ стент. Един от пациентите е с реинтервенция на ISR с DEB.

Данните от проучването на лекарите сочат, че сърдечната алографт васкулопатия остава водеща причина за късна смъртност при сърдечно трансплантирани пациенти. Профилактиката и лечението й продължават да бъдат предизвикателство, предвид комплексната етиопатогенеза, бързата прогресия и нерядко дифузно засягане на епикардни коронарни артерии и микроциркулация.

Основен метод за лечение при локализирана форма на сърдечна алографт васкулопатия е интервенционалната реваскуларизация . Лечението на дифузната форма на САВ изисква оптимизация на имуносупресивните режими и увеличаване на дозата на статиновата терапия.