Високата смъртност, заболеваемост и инвалидност, която се установява у нас през последните десетилетия е следствие както от прогресивното застаряване на населението, така и от редица фактори на риска за здравето. Една част от тях се обуславят от икономическото развитие на страната, други от условията на живот, които формират поведенческите фактори на риска за здравето като тютюнопушене, нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, ниска физическа активност. Ниската физическа активност е един от основните фактори на риска за възникване на хронични незаразни болести. Този фактор на риска за здравето формира 3.5% от глобалното бреме на болестите (по DALY’s) – съответно от 1.8% до 5.6% и 3.3% – 11.2% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 4.3% и 7.7%. Повече за ползите от активния начин на живот и за вредите от липсата на физическа активност разказва д-р Евгения Неризова, началник на Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „ Св. Екатерина“.
Какви са най-общо вредите от заседналия начин на живот?
Обездвиженият начин на живот има мащабни последици за общественото здраве. Според СЗО хиподинамията обуславя 10-15% от общата смъртност в Европейския регион, което е около един милион смъртни случая годишно. Заседналият начин на живот води до 8-10 години по-кратка продължителност на живота в добро здраве. Заради липсата на достатъчна физическа активност сме свидетели на рязко нарастване на затлъстяването сред населението на Европа, а също така с около 38% по-дълъг болничен престой, с 5.5% повече посещения при общопрактикуващите лекари и 13% при специалистите. Пак според данни на здравните власти заседналият начин на живот увеличава риска от исхемична болест на сърцето с 1.5-2 пъти, на инсулта с 1.5-2 пъти и като цяло увеличава риска от възникване на сърдечносъдови заболявания с 50%. С недостатъчна физическа активност в света са над 60% от населението. Смята се, че никакъв спорт не практикуват около 50% от европейците, като с най-висок дял е България (82%), следвана от Гърция (79%), Унгария (71%), Румъния (69%), Италия (67%), Полша (66%) и Латвия (65%).Обездвиженият начин на живот е широко разпространен сред всички възрастови групи на населението в България.
Какви са основните препоръки за редовна физическа активност с цел здравословен начин на живот?
Умерена физическа активност е тази, която достига между 40-60% от максималния аеробен капацитет. При нея дишането става малко по-учестено, пулсът леко се ускорява и се чувства затопляне, но не до степен на задъхване и обилно изпотяване: бързо ходене, около 5 км. в час, работа в градината като косене с ел. косачка, миене на колата, домашна работа, тенис, танци, плуване, бавно изкачване на стълби, каране на велосипед oколо 17 км. в час и др. Енергична физическа активност е тази, която превишава между 60%-70% от максималния аеробен капацитет.
Препоръчителна физическа активност за деца и юноши на 5-17 години включва ежедневна физическа активност с умерена до висока интензивност най-малко 60 минути дневно като се смята, че физическата активност с продължителност по-голяма от 60 минути дневно носи допълнителни ползи за здравето. Физическата активност с висока интензивност и упражненията за издръжливост се препоръчват най-малко три пъти седмично. Физическата активност за децата и юношите включва игри, състезания, спорт, разходки и придвижване пеша, часове по физическо възпитание в училище, активен отдих и физически занимания със семейството. Хората на възраст 18-55 години трябва да се занимават не по-малко от 150 минути седмично с умерена интензивност, или не по-малко от 75 минути седмично с висока интензивност. Всяка серия от упражненията следва да бъде с продължителност не по-малка от 10 минути. Увеличаването на физическата активност с умерена интензивност до 300 минути седмично, или на тази с висока интензивност до 150 минути седмично води до повишаване на здравния ефект. Препоръчва се физическата активност за мускулна сила и издръжливост да се практикува 2 до 3 пъти седмично. Честотата и интензивността на натоварванията трябва да бъдат съобразени с тренираността на индивида, като нарастват постепенно с 10% на седмица. Хора над 65 години с увреждания и заболявания трябва да включат упражнения за подобряване равновесието и координацията на движенията, както и такива за подобряване на стойката през 3 и повече дни седмично. Добре е да бъдат включени в седмичната им програма колоездене или домашен мини велоергометър, плуване, фитнес и танци с умерено натоварване в зависимост от физическия им капацитет. При наличие на хронични заболявания е необходимо прилагане на индивидуална програма за физическа активност, съобразена с възможностите им.
Говорим за пандемия от затлъстяване и ниска физическа активност при децата и учениците. Така ли е?
Всеки шести ученик отрича да упражнява спорт или друг вид физическа дейност , организирано или самостоятелно извън часовете по физическо възпитание, въпреки че голяма част от тях са на мнение, че часовете по физическо възпитание в учебната програма не са достатъчни. Нисък е делът на децата, които спортуват в двора на училището, в парка или пред дома. Над 80% от учениците, физически активни веднъж седмично и по-рядко оценяват здравето си като добро или много добро. Всеки 9-ти ученик е с повишено артериално налягане, всеки 4-ти – с наднормена телесна маса и затлъстяване. Веднъж и по-често седмично са с лошо настроение и раздразнителност около 30 % от учениците, а с лесна уморяемост – 14.6%. Близо 13% от учащите страдат от главоболие и безсъние 12.8%. По-голяма част от учениците са съгласни, че тютюнопушенето и консумацията на алкохол вредят на здравето в млада възраст, но факт е, че повечето от тях пушат и макар и рядко или понякога употребяват алкохол. Налице е нарастващо обездвижване на населението в страната. Категорично е необходимо повишаване на физическа активност на населението, включването в дейности, насочени към редовно практикуване на физически упражнения, спорт и туризъм с цел укрепване на здравето.
Какви са ползите за здравето от редовната физическа активност?
На първо място намалява индивидуалния риск от коронарно заболяване и мозъчен инсулт почти два пъти. Редовното спортуване намалява повишеното артериално налягане, подобрява липопротеиновия профил – увеличава HDLхолестерола и намалява LDL- холестерола. Физическата активност подобрява калорийния баланс на организма и съдейства за намаляване на теглото чрез увеличаване на енергийните разходи, като по този начин предотвратява затлъстяването, намалява серумните нива на глюкозата и увеличава глюкозния толеранс, като по този начин намалява риска от развитие на захарен диабет тип 2. Активният начин на живот чрез спорт намалява загубата на костно вещество, като по този начин се постига профилактика на остеопорозата, подобрява психическата кондиция, повишава производителността на труда, като прави ежедневната работа по-лека и приятна. Най-общо физическата активност намалява показателите за смъртност от различните болести. Популациите с по-висока физическа годност имат по-ниска обща смъртност.
