Кръвното налагяне е определящо за здравето ни, но нерядко мнозина от нас подценяват неговите стойности. Разяснения по темата дава д-р Стоян Стефанов, кардиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“ в интервю за вестник „Доктор.

– Д-р Стефанов, счита се, че златен стандарт за показанията на кръвното налягане са стойностите 120/80. Може ли да се окаже обаче, че за някои хора те са високи и дори признак за хипертонична криза? Тоест, индивидуални ли са тези норми?
– Абсолютно, да, можем да кажем, че нормалните стойности за всеки човек са индивидуални и различни. Общите стойности, които са приети от международните препоръки, са до горна граница 140/90 мм живак, но за немалък брой хора те реално са по-ниски. Дори в редки случаи 120/80 може да се яви като относително високо кръвно при конкретния пациент.

– Как може да разберем коя е нашата нормална стойност?
– Симптоматиката е това, което води границите на стойностите. От една страна, ниското кръвно налягане можем да го усетим, когато имаме замайване, причерняване, вестибуларна симптоматика, шум в ушите, прозявания, сънливост. Високото кръвно най-често се изявява със силно главоболие отзад във врата и шум в ушите. Може да се усеща и гръден дискомфорт, като тежест зад гръдната кост, общо неразположение. Но това са много индивидуални оплаквания, които могат да варират, а при немалък процент от хората изобщо да липсват. Високото кръвно може да мине абсолютно неразпознато. И има много голям брой пациенти, за жалост, които живеят ежедневно със стойности 200/100 и не го усещат.

– Ако човек изпитва изброените от вас симптоми при кръвно налягане 80/120, това означавали, че може да получи увреждане на кръвоносните съдове на сърцето, както е при стойностите, определени като показател за хипертония?
– Ако трябва да сме точни, да погледнем какво казва науката. Наистина, стойностите, които са определени за горна граница, са 140/90, но статистиката показва, че уврежданията на съдовете нарастват още от стойности 120/80 и нагоре. Тоест, в диапазона между 120/80 и 140/90 има една сива зона, която, така да се каже, е с високи нормални стойности, макар, че са под референтната граница. Но проучванията показват, че те също носят относително повишаване на риска за сърдечносъдови инциденти. Така че, когато е възможно и когато това се понася, аз бих посъветвал всички мои пациенти да се целим в стойности под 130, под 120, в зависимост от индивидуалния случай и поносимост.

– Защо е важно да се следи разликата между горните и долните показания на кръвното налягане – систолично и диастолично? Обикновено не й обръщаме внимание, а само на това дали е повишена горната граница?
– Това наистина е така. Много пациенти отразяват само нивата на горната и долната граница, но също толкова важно е да следим и разликата между двете стойности – т.нар.
ПУЛСОВО НАЛЯГАНЕ В стойността на пулсовото налягане се крие относителен сърдечносъдов риск, ако тя е много висока, т.е. ако имаме голяма разлика между горна и долна граница, т.нар. „разкрачено“ кръвно налягане. Дори в някои случаи може да се говори и за структурни заболявания на сърцето – пропускане и връщане на кръв през аортната клапа. Точно в тези случаи, когато имаме аортна инсуфициенция, пациентите типично имат много високо пулсово налягане.

– Какъв показател са систоличното и диастоличното налягане за работата на сърцето?
– От една страна, систоличното налягане е това, което се получава по време на изпомпването на кръвта от сърцето към аортата, а диастоличното показва налягането в аортата по време на пълненето на сърцето с кръв. Сами по себе си, тези два показателя са много зависими от възрастта. При млади пациенти, с тенденция за хипертония, най-често се покачва долната граница, а при по-възрастните, с напредването на годините, горната граница е тази, която се покачва, а долната напротив, дори спада. Това се обяснява с физиологичните процеси на стареене, при които се отлага калций в кръвоносните съдове и стената им се задебелява и втвърдява. Това води до покачване на горната граница и спадане на долната. Така че това са промени, които естествено настъпват при всеки със своя скорост, в различна възраст, но тенденцията е една и механизмът е общ при всички. Най-схематично можем да обясним, че ЗА СЪРЦЕТО Е ВАЖНА ДОЛНАТА ГРАНИЦА.
Диастоличното кръвно налягане е това, което определя кръвоснабдяването на сърцето, защото то се кръвоснабдява по време на диастолната фаза, на пълнене. Мозъкът е този, който пък се кръвоснабдява от високото кръвно налягане. Именно систолната стойност е тази, която води мозъчната перфузия и оросяването на мозъка зависи от систолното кръвно налягане. Така можем да ги разграничим и съответно, ефектът им върху организма.

– Споменахте, че при аортната инсуфициенция пациентите типично имат много високо пулсово налягане, което повишава сърдечносъдовия риск. Но обикновено, когато е в първа степен заболяването, пациентът само се наблюдава. Какъв е правилният терапевтичен подход в този случай?
– Да, не се прави операция при първа степен на аортната инсуфициенция и пациентът се следи, но въпреки това медикаментите трябва да са съобразени със състоянието. Имаме дълъг период на проследяване на този клапен порок и сме в изчакващо поведение преди да дойде моментът, евентуално, за оперативно вмешателство под някаква форма. Но задължително е тези пациенти да са на оптимална медикаментозна терапия, за да може да поддържаме функцията на сърцето в граници и да оптимизираме неговите параметри. Така че не всичко е изчакване или операция, основното е да се поддържа медикаментозен контрол и да се проследява състоянието ехографски веднъж годишно, за да преценяваме както дали е нужна операция, така и за ефекта от лечението, съответно и за дозировката на медикаментите.

– Имате предвид медикаментите за хипертонията?
– Не само за хипертонията, когато имаме аортна инсуфициенция се предписват и медикаменти за сърдечна недостатъчност. Трябва да се използва бета-блокер, но внимателно, за да се избегне появата на бавен пулс, който увеличава пропуска на аортната клапа. От друга страна, трябва ДА СЕ ДОЗИРАТ СЪЩО ТАКА И ДИУРЕТИЦИТЕ, спрямо наляганията на пълнене на сърцето, което се измерва отново само с ехограф.Така че медикаментозният режим е много фино прецизиран, на база резултатите от ехографското измерване.

– Налага ли се корекция на предписаното вече лечение на хипертонията при пациенти с голяма пулсова разлика?
– По принцип, за голяма пулсова разлика не се налага корекция в предписаното лечение на хипертонията, ако и двете стойности са под референтните граници. Тоест, ако кръвното налягане е например 130/60, имаме 70 мм живак пулсова разлика между двете стойности, която е относително висока. Но въпреки това, ако абсолютните стойности на кръвното 130/60 са добре поносими от конкретния пациент, не се прави промяна в терапията.

– Част от пациентите, въпреки терапията за съжаление, не успяват да контролират хипертонията си. Какви са възможностите за лечение на резистентната хипертония днес с методите на съвременната кардиология?
– За резистентна се определя хипертонията, при която не може да се постигне контрол върху стойностите на кръвното налягане, въпреки провежданото лечение с поне 3 групи медикаменти в оптимални дози, като поне една от тях включва диуретик. И за жалост, виждам много пациенти, които дори на фона на 3 и 4 медикамента, не са с постигнати прицелни стойности. Все повече, като бройка, са тези пациенти. За щастие обаче, имаме ясни индикации от международните препоръки как точно да боравим с този високорисков контингент от пациенти. Първоначално трябва да се направят няколко стъпки за оптимизиране на медикаментозната терапия – да се включат определени и конкретни медикаменти, най-вече във високи дози. Много често проблемът е в това, че медикаментите като групи и класове са включени, но тяхната дозировка е по-скоро в ниския спектър – не са покачени към максималните им дози. Така че е много важно не само броят медикаменти, но и дозировката им да е оптимална и възможно най-висока, за да ИМАМЕ ШАНС ДА ПОСТИГНЕМ ЕФЕКТ. Следващата стъпка, ако по този начин не сме постигнали желания ефект, можем да пристъпим към по-съвременен метод за лечение, наречен ренална денервация. Представлява специализирано, инвазив-но изследване, при което се влиза вътре в човешкия организъм. По кръвоносната система се прокарват специални катетри. През тях се прилага енергия, която прекъсва нервите, достигащи до бъбрека. По този механизъм се нарушава един от факторите, които водят до хипертонията. Този метод обаче, няма желания ефект при всички пациенти и затова към момента все още не се използва толкова широко. Резервиран е като последна стъпка на избор, когато всичко друго се е провалило на практика. Освен това, тъй като това е инвазивно изследване, естествено крие своите рискове – въвеждат се чужди тела, макар и временно, по време на процедурата вътре в тялото, изисква и болничен престой от поне два дни.
Има и други процедури, които все още са в много начален етап и са по-скоро разпространени в западните държави, в САЩ. Такава е барорецепторната стимулация на каротидния синус. Имплантира се устройство, което подава електрически импулси към рецепторите за налягането, които се намират в сънната артерия. По този начин те блокират друг механизъм за поява на хипертонията. Това също е процедура, която крие рискове. За момента в България не мисля, че се използва, а и в чужбина все още текат фази на изпитания. По-скоро това може би е поглед към бъдещето – какво ни очаква в годините напред като по-модерно лечение.

Възможно ли е да се определи точният и подходящ медикамент за лечение на хипертония и с какво са опасни температуните промени за хипертониците може да прочетете в цялото интервю с д-р Стоян Стефанов в новия брой на вестник „Доктор“.