Често подценяваме разширените вени, от които масово страдат и мъже, и жени. През есента страданието се облекчава, но рискът от венозна тромбоемболия остава.
Повече разяснения по темата дава съдовият хирург от Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ “Света Екатерина” д-р Димитър Чернев в интервю за вестник “Доктор”.
– Д-р Чернев, лятото вече си отиде. Може ли да сме по-спокойни през есента и зимата за здравето на венозната си система?
– Много от хроничните съдови заболявания се повлияват от температурните промени и оплакванията на пациентите се влошават или подобряват в зависимост от сезона. Венозните заболявания се влошават в горещите месеци на годината и съответно в есенно-зимния период пациентите чувстват подобрения. Това обаче не означава, че трябва да игнорираме проблема и да отлагаме посещенията при съдов специалист или да прекъсваме назначената терапия. За да се постигне добьр контрол при пациенти, страдащи от хронична венозна болест, е необходимо пациентът да спазва препоръките за хигиенно-диетичен режим, даден от съдовия спе-циалист, както и стриктно приемане на назначената терапия.
– Кои промени в организма водят до развитието на дълбока венозна тромбоза и защо се определя като социалнозначимо заболяване?
– Годишната честота на първия епизод на симптоматичната дълбока венозна тромбоемболия варира от 50 до 100 на 100 000 души, като общата честота на венозния тромбоемболизъм е с около 25% по-висока, като се добавят и случаите на белодробен емболизъм. Състоянията, които могат да доведат до дълбока венозна тромбоза, са много, включително и генетична предразположеност, склонност на организма към тромбообразуване или т.нар.тромбофилия.
-Кои са най-значимите рискови фактори за развитието й?
– Рисковите фактори за развитие на първа изява на дълбоката венозна тромбоемболия са обездвижване след oперативни интервенции, травмите и фрактурите на крайниците, продължителните пътувания със самолет и автобус, злокачествени заболявания, тютюнопушене, бременност, напреднала възраст, злоупотреба със субстанции и др.
– Кога да мислим за дълбока венозна тромбоемболия на крайниците. Тоест на кои симптоми трябва да обърнем внимание?
– Най-честият симптом при първата проява на заболяването е отокът на крайника, който започва по глезена и подбедрицата и прогресивно засяга целия крак. В този момент пациентите изпитват тежест, напрежение, опъване в кожата на крака, както и различна по интензитет болка. Кожата на засегнатия крайник придобива леко синкаво-червеникаво оцветяване, а мускулатурата му става напрегната и ригидна.
– При наличие на поне един рисков фактор и съмнение за дълбока венозна тромбоемболия към какъв специалист трябва да се обърнем за консултация и преглед?
– При съмнение или наличие на подобни оплаквания е редно най-напред пациентът да се обърне към личния си лекар, който впоследствие ще ви насочи към съдов специалист – хируг или ангиолог.
– С кои изследвания доказвате дълбоката венозна тромбоемболия? Налагат ли се и по-специфични такива за определяне на стадия, тежестта или риска от сериозни усложнения?
– Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните данни, находките от физикалния преглед и дуплекс доплеровата со-нография, която съдовият специалист извършва в амбулаторни условия. Други методи, които могат да бъдат използвани в условията на болничния престой на пациента, са: конвенционалната ангиография, с помощта на която можем да установим нивото на засягане на крайника, както и да приложим някои инвазивни методи на лечениеи КТ пулмоангиографията. С нейна помощ отхвърляме или потвърждаваме наличието на белодробна тромбоемболия – късно усложнение на дълбоката венозна тромбоемболия, която може да доведе до фатален изход.
-През какви етапи минава лечението? Възможно ли е със съвременните методи за консервативна терапия да се постигне ефективно лечение?
– Развитието на заболяването преминава през три основни фази: остра, която трае до 7-ия ден; подостра – от 8-и до 30-и ден и хронична фаза – от 30-ия ден до края на първата година. Възможно е постигането на реканализация на засегнатия сегмент от венозната система при провеждането на консервативно лечение. Важно е обаче да споменем, че има инвазивни методи за лечение, които показват много добри резултати при пациенти, които са диагностицирани рано, още в острия период на заболяването. След прилагането на тези методи при подходящи пациенти наблюдаваме бързо възстановяване на проходимостта на засегнатите вени, вследствие на което настъпва и по-бързо облекчаване на оплакванията и съответно – по-ниска честота или по-лека форма на развитие на посттромбозен синдром.
– Какво състояние е постфлебитният синдром и какви са причините за развитието му?
– Постфлебитният синдром е състояние, което се наблюдава при пациенти, прекарали дълбоката венозна тромбоза. Развива се вследствие на УВРЕЖДАНЕ НА КЛАПИТЕ в повърхностните и дълбоките вени. Именно това е една от целите ни при третиране на дълбоката венозна тромбоемболия инзазивно – да намалим тежестта на този синдром.
– Какво лечение се прилага при синдрома и има ли риск от развитие на усложнения?
– Лечението зависи от тежестта на изявата. Първите стъпки включват повдигане на засегнатия крайник по време на сън или почивка. Това помага на кръвта да се върне към сърцето. Второ, флекси- / ята на глезена и упраж-1 ненията за укрепване на V прасеца също могат да бъдат полезни. Но основен метод за лечение, на посттромбозния синдром е компресивната терапия. Използват се чорапи с градуирана компресия, еластични превръзки. В допълнение се назначава и терапия с венотонични медикаменти.
– Как провеждате наблюдението и проследяването на пациентите си след лечението?
– След приключването на болничното лечение, независимо от това дали сме провели инвазивно или консерветивно лечение, проследяваме пациентите в амбулаторни условия. Обикновено държим да ни посетят за контролен преглед два пъти в рамките на месец от дехоспитализацията, а след това – по веднъж на шест месеца.
– Кои са най-сериозните усложнения на дълбоката венозна тромбоза?
– Най-сериозното и тежкото усложнение на дълбоката венозна тромбоза е белодробната тромбоемболия. Честотата на това усложнение значително нараства при пациенти с недиагностицирана дълбоката венозна тромбоемболия и е много вероятно да поведе до фатален
край.
– Каква е разликата между повърхностния флебит и дълбоката венозна тромбоза?
– Повърхностният тромбофлебит е процес, при който се оформя тромб в повърхностна вена. Това впоследствие води до възпаление и съответно зачервяване в областта на тромбозиралата вена, болка, локално повишаване на температурата и т.н. При нелекуван или недобре лекуван тромбофлебит този процес на тромбообразуване и възпаление може да продължи, да засегне цялата повърхностна вена и накрая – да доведе до дълбока венозна тромбоза или в по-лошия случай да настъпи емболизация и белодробна тромбоемболия в момента, в който процесът достигне до дълбоката система
***
Визитка
Д-р Димитър Чернев е съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Света Екатерина“. Д-р Чернев завършва медицина в СУ„Св* Кл. Охридски“ през 2017 г. Клиничният му опит преминава през: болногледач в Сърдечна
реанимация на УМБАЛ,Лозенец“2012-201Зг. и в КАИЛ в УМБАЛ „Света Екатерина“ – 2013-2014 г. След това е лекар в Спешно отделение на УМБАЛ „Александров-ска“2017-207 8 г. От октомври 2018 г. е специализант в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“. Клиничните му интереси са в областта на: хирургично лечение на абдоминали аортни аневризми, ендоваскуларно лечение на периферна артериална болест, EVAR (Endovascuhr aneurism repair), лечение и профилактика на акутни венозни тромбози. Член е на Българския лекарски съюз (БЛС), на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА), на Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия (БАГССХ), на Европейското дружество по съдова хирургия (European Society for Vascular Surgery).
