“Аортната стеноза, заедно с митралната регургитация са най-често срещаните клапни пороци. Счита се, че аортната стеноза е с 3-4 пъти по-висока честота при мъжетe”. Това заяви в интервю за News24sofia.eu доктор Жерар Шабани, кардиолог в УМБАЛ “ Свeта Екатерина”.
Аортната стеноза е една от най-често срещаните клапни болести на сърцето в развития свят и засяга около 2% от хората над 65 години, 3% от хората над 75 години и 4% от хората над 85 години. Разпространението се увеличава със застаряване на населението.
ПРИЧИНИ
Причините за възникването на аортна стеноза могат да бъдат вродени или придобити.
Аортната стеноза води до обременяване на лявата камера на сърцето, поради необходимостта от работа срещу повишен градиент и налягане. Това от своя страна води по ретрограден път до пулмонална хипертония с белодробен венозен застой, който впоследствие води до тотална сърдечна недостатъчност. Често аортната стеноза има т.нар. „светъл период“, в който пациентът е асимптомен.
Рядко аортната стеноза е със симптоми преди 40-годишна възраст, поради развитието на компенсаторни механизми, а именно – концентрична левокамерна хипертрофия. Изтласкването на кръв срещу повишен градиент е свързано с необходимост от повече сила и мускулна маса, които да реализират помпената функция, което от своя страна води до концентрична левокамерна хипертрофия, която за известен период от време компенсира намаления ударен обем. С течение на времето обаче повишеното теледиастолно налягане води до диастолна дисфункция и недобро камерно пълнене – повишената мускулна маса на лява камера е свързана с пролонгирана релаксация, камерна ригидност и съответно затруднено пълнене на камерата, което сравнително бързо води до намаляване фракцията на изтласкване и сърдечна недостатъчност.
СИМПТОМИ
Аортната стеноза обикновено има асимптоматичен латентен период от 10-20 години. Симптомите, свързани с аортна стеноза, зависят от степента на стеноза. Повечето хора с лека до умерена аортна стеноза нямат симптоми. Симптомите обикновено присъстват при хора с тежка аортна стеноза, въпреки че могат да се появят и при тези с лека до умерена аортна стеноза. Трите основни симптома на аортна стеноза са загуба на съзнание, ангинална болка в гърдите и задух при активност.
Особено характерна е пресинкопалната и синкопална симптоматика, която включва световъртеж, замайване, загуба на съзнание при физически усилия или в покой. Най-типична е пресинкопалната и синкопална симптоматика при физически усилия, поради намаление на сърдечния дебит и церебрална хипоперфузия. Типични са нарушение в барорецепторната камерна регулация на съдовата дилатация, както и възникването на ритъмно-проводни нарушения.
ДИАГНОСТИКА
Аортната стеноза най-често се диагностицира, когато е безсимптомна и понякога може да бъде открита по време на рутинно изследване на сърцето и кръвоносната система. Може да има бавен и/или продължителен удар на артериалния пулс и пулсът може да е с малък обем.
Проявите на ЕКГ на хипертрофия на лявата камера са често срещани при аортна стеноза. Катетеризацията на сърдечната камера е предпочитан диагностичен метод, тъй като дава окончателна диагноза. Тя може директно да измерва налягането от двете страни на аортната клапа. Стандартът за диагностициране на аортна стеноза е неинвазивното изследване с ехокардиография. Сърдечната катетеризация е запазена за случаите, в които има несъответствие между клиничната картина и неинвазивното изследване.Ехокардиограмата е най-добрият неинвазивен начин за оценка на анатомията и функцията на аортната клапа. Тя може също да показва хипертрофия на лявата камера, удебелена и неподвижна аортна клапа и разширен корен на аортата. Рентгенография на гръдния кош може също да помогне при диагностицирането и да даде указания за тежестта на заболяването.
ЛЕЧЕНИЕ
Прилага се медикаментозно лечение, което включва бета-блокери, статини, както и диуретици, нитрати и АСЕ- инхибитори.Пациентите без симптоми могат да се наблюдават до появата на такива. Тези с лека аортна стеноза не изискват лечение или ограничаване на активността. При умерена аортна стеноза се препоръчва избягването на натоварващи активности. Аортната стеноза може да прогресира за няколко години. Поради това пациентите се преглеждат редовно и периодично.Тежката стеноза е показана за оперативно лечение, независимо липсата на клинична картина или за TAVI.TAVI е предпочитан метод за високорискови пациенти. TAVI е нова процедура, при която биологична клапна протеза се имплантира през катетърна система.
Повече по темата може да прочетете в линк: https://news24sofia.eu/d-r-zherar-shabani-pred-news24sofia-eu-chesto-aortnata-stenoza-ima-svetul-period-v-koito-patsientut-e-asimptomen/
Може да запишете час за консултация с кардиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“ на 0800 40 909.
