Затлъстяването е не просто естетичен, но и здравословен проблем. Над 2,1 милиарда души по света, или близо 30 % от населението на планетата, страда от наднормено тегло. Затлъстяването е комлексно заболяване с мултифакторна етиология, което е втората най-честа предотвратима причина за смърт след тютюнопушенето. В Международния ден за борба със затлъстяването 24 октомври за последствията от него върху здравето разказва доктор Ренета Пелтегова, кардиолог в УМБАЛ „Св. Екатерина”.
Как се диагностицира затлъстяването?
Затлъстяването е хронично метаболитно разстройство и е един от най-сериозните публични здравни проблеми на 21 век. Дължи се на нарушен баланс между енергиен прием и енергиен разход, което води до натрупване на телесно тегло. Традиционно се измерва чрез индекс на телесна маса (ИТМ). За да се изчисли индексът на телесна маса, теглото на човек в килограми се разделя на квадрата на височината му в метри. Ако резултатът е под 18,5, лицето се класифицира като с поднормено тегло, между 18,5 и 24,9 нормално, между 24,9 и 29,9 с наднормено тегло, а ако е над 30, със затлъстяване. Освен ИТМ, затлъстяването може да се дефинира и чрез други показатели, някои от които корелират по-добре с дългосрочната прогноза от заболяваемост, например като обиколката на талията. При затлъстяване тя е над 102 см за мъже и над 88 см за жени. Централното или още наречено абдоминално затлъстяване е акумулиране на мастна тъкан в коремната област и води до увеличен размер на обиколката на талията. Смята се, че именно централното затлъстяване е по-добър предиктор за риска от сърдечносъдови заболявания, отколкото общото затлъстяване.
Каква е връзката на затлъстяването със сърдечносъдовото здраве?
Налице са многобройни данни, подкрепящи значението на наднорменото тегло и затлъстяването в патогенезата и прогресията на сърдечносъдовите заболявания. Затлъстяването се характеризира с прекомерно натрупване на мастна тъкан, което води до различни метаболитни и физиологични промени в организма. Мастната тъкан функционира като ендокринен орган, произвеждащ множество биоактивни пептиди, наречени адипокини, включително лептин, TNFα и IL6. Тези вещества регулират енергийната хомеостаза, имунитета и инсулиновата чувствителност. В затлъстял организъм повишените нива на адипокини създават дисбаланс, водещ до възпаление, което е в основата на развитието на сърдечносъдови заболявания. Например, увеличеното ниво на лептин при затлъстяване предизвиква инсулинова резистентност и метаболитен синдром, което увеличава риска от сърдечносъдови заболявания. Затлъстяването ускорява и атеросклеротичния процес, което може да доведе до коронарна артериална болест. Излишната мастна тъкан около кръвоносните съдове, излъчва проатерогенни цитокини и растежни фактори, които усилват атеросклерозата. Затлъстелите пациенти са подложени на повишен риск и от развитие на аритмии и внезапна сърдечна смърт, дори при липса на сърдечна дисфункция. Предсърдното мъждене е също по-често при затлъстели в резултат на повишени вътре-сърдечни налягания и дилатация на предсърдията. Пациентите със затлъстяване по-често страдат от артериална хипертония като с увеличаване на тежестта на затлъстяването се увеличава и честотата на артериалната хипертония. Наднорменото тегло е един от основните рискови фактори за завишаване нивата на холестерол в кръвта. Приблизително 60-70% от пациентите със затлъстяване са с дислипидемия. Затлъстяването е рисков фактор и за развитие на сърдечна недостатъчност. Първоначално обикновено е налице левокамерна диастолна дисфункция, но с напредване на процеса при продължително затлъстяване диастолната дисфункция прогресивно се влошава и постепенно настъпва и влошаване на помпената функция на сърцето. Хората със затлъстяване имат 2 пъти по-голяма вероятност за развитие на сърдечна недостатъчност в сравнение с тези с нормално телесно тегло.
Каква е превенцията от затлъстяването?
Сред превантивните мерки са здравословното хранене, физическата активност, редуциране на среса. Консумацията на разнообразни храни, които включват плодове, зеленчуци, зърнени храни, риба и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини. Редовното хранене на малки порции през деня помага за поддържане на стабилно ниво на кръвната захар и предотвратяване на преяждането. В ежедневието ни трябва да присъства поне 30 минути физическа активност с умерена интензивност, като бързо ходене, плуване или колоездене през повечето дни от седмицата. Като не бива да забравяме, че стресът води до производство на повече хормони, които управляват глада. Когато сме под стрес, е по-вероятно да ядем храни с високо съдържание на мазнини и захар. Като заключение бих казала,че превенцията е изключително важна, тъй като затлъстяването не само повишава риска от различни хронични заболявания, но и значително намалява качеството и продължителността на живота.
