Лошият холестерол е тихият убиец, защото наличието му е незабележимо, ако не се изследваме. Той не действа сам, а в комбинация с други рискови фактори. Проявата му може да бъде инфаркт, инсулт или внезапна смърт. Затова е необходимо да следим нивата му поне веднъж годишно. Това каза д-р Стоян Стефанов, кардиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“ в интервю за вестник „Телеграф“.
Той обясни, че холестеролът транспортира мазнините в човешкото тяло и се дели на шест големи групи. „Най-добре познатите са добрият и лошият холестерол. Добрият холестерол е HDL, а лошият – LDL“, посочва специалистът и пояснява, че лошият транспортира мазнините от черния дроб към всички останали структури в тялото и се придвижва по кръвоносните съдове, докато HDL има обратната функция -той събира излишния лош холестерол и мазнини от кръвоносните съдове и ги връща обратно в черния дроб, където биват преработвани и изхвърляни от организма.
По думите му, когато имаме високи нива на добрия холестерол, тогава имаме една добре работеща система за преработка и изчистване от излишния холестерол. Когато имаме високи нива от лошия, имаме една засилена продукция и засилен транспорт на мазнини към тъканите и преминаването им по кръвоносните съдове. От статистиката става ясно, че колкото повече циркулират тези лоши мазнини в по-големи количества, толкова по-висок е рискът от сърдечносъдови инциденти – инфаркт, инсулт, периферни тромбози.
Важното е да поддържаме достатъчно ниски нива на лошия холестерол, за да не позволваме той да се отлага по съдовете, коментира специалистът. „Той обаче е само един от компонентите, водещи до атеросклероза. Има много примери от живота с хора, които имат висок лош холестерол, но никога не са имали инфаркт или инсулт и на практика сърдечносъдово са здрави. Нивото на холестеролане е единственият фактор, но е един от най-важните, които с натрупване и в комбинация с други водят до атеросклероза и сърдечносъдови инциденти“, подчерта той. Медикът обясни, че въпреки всичко лошият холестерол е жизненоважен за функцията на човешкия организъм и не можем без него. Той поясни, че лошият холестерол се произвежда в черния ни дроб и ключова роля играе това дали имаме фамилната обремененост или не. „Неговите нива го правят лош. В другата крайност – прекалено ниските нива биха били опасни, но в науката нито едно проучване не показва вредно въздействие от прекалено ниски нива на лош холестерол.
Холестеролът е жизненоважен от структурата на повечето клетки в тялото, клетъчните мембрани, участва в продукцията на хормоните на организма, синтеза на жлъчката и е изключително важен за баланса на функциите на тялото, обяснява медикът и добавя, че когато нарушим баланса, започват каскадни процеси, които могат да доведат до проблеми. Те най-често са свързани с атеросклерозата и сърдечносъдовите инциденти. „До тях се стига, от една страна, когато имаме нарушен баланс в концентрациите на лошия холестерол и това най-вече в комбинация с други рискови фактори. Сам по себе си LDL невинаги е гаранция за проблем, но когато има терен за това и сърдечносъдови предпоставки, тогава комбинацията е сериозна и се стига до инцидент“, каза той.
Специалистът посочи, че най-честите придружаващи рискови фактори, които се наблюдават при тази група пациенти, са възрастта; вредните навици като консумация на алкохол, тютютнопушене; важен е и начинът на живот, свързан с ниската двигателна активност, наднормено тегло; нездравословна диета – приемане на прости захари, транс-мазнини, процесирани храни, прекален калориен прием, който води до наднорменото тегло. „Не трябва да забравяме и фамилната обремененост, гените, които носим, може да носят риск за такъв тип инциденти. Към тях, като прибавим и високия лош холестерол, това е една рецепта за сърдечносъдови инциденти, които чакат да се случат във времето“, коментира кардиологът. Той подчертава, че при бременните жени нивата са завишени, но в техния случай не трябва да се притесняват за здравето си, а да направят изследване половин година след раждането.
Лошият холестерол идва по генетичен път. Това е едно генетично свързано заболяване и всеки пациент с високи нива се крие в гени, които кодиратензимна активност в черния му дроб. По-голямото количество холестерол в организма е вътрешно производство, той не е толкова свързан с консумацията на храна. Риск за висок холестерол има, когато имаме наследственост, близки с висок холестерол, тогава има риск и ние да имаме по-големи количества, даже и да станем вегани. По-уязвими са фамилно обременените. Начинът на живот също има значение, но в зависимост от това
дали сме двигателно активни и какво ядем може да го намалим с до 10-15% или в обратния случай да го повишим в същите граници, но не повече. Най-важното в случая, което предвещава за даден инцидент, е не колко е висок холестеролът, а колко е времето на експозиция към високия холестерол. В проучванията се доказва, че пада процентно нивото на сърдечносъдов риск с 20 на сто с всяка свалена единица холестерол. Кардиологът обясни, че ендотелът е бронята на кръвоносния съд и точно тя го предпазва от отлагане на холестерола. Ако нашите съдове имат
здрав ендотел, колкото и да е висок холестеролът ни, той няма да се отложи. Но тук идват и рисковите фактори – наднормено тегло, консумация на захар и др. Те именно отслабват защитната им функция и тогава идва редът на холестерола, който прониква, започва да отлага и да образува плаки и стеснявания.
Лечението е индивидуално за всеки човек, тъй като най-общо те са групирани в четири категории – нисък, среден, висок и много висок риск. Първата стъпка е да определим неговите рискови фактори, да изчислим сърдечносъдовия му риск и да проверим неговия холестерол доколко отговаря на прицелния и ако има разминаване с 10-15% може да опитаме с промяна в начина на живот, ако е възможно, като се опитаме по естествен път да балансираме отклонението. „Реалността е, че в повечето случаи холестеролът изобщо не е толкова близко до исканите от нас граници, а е двойно и тройно по-висок и там трябва да се стартира терапия. Ефективността й може да следим с лабораторни изследвания. Търсим поне 50% намаляване на началния холестерол като стойност“, поясни той. В случай че не можем да помогнем с промяна в начина на живот, се включват медикаменти от групата на статините.
