Какво представляват хемангиомите, къде най-често се откриват в тялото, опасни ли са и и какво е лечението? Отговори на тези и още въпроси дава д-р Емил Хаджиев, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Света Екатерина“ в интервю за вестник „Доктор“.
– Д-р Хаджиев, какво може да причини образуването на хемангиом? Тумор ли е или разрастване на съдовете?
– Хемангиомът е доброкачествен тумор, който е съставен от разширени кръвоносни съдове. Няма категорична причина за появата на хеманогиомите. Най-вероятно има генетична предразположеност на организма, по-често при някои фамилии. Други фактори, които предразполагат към образуване на хемангиомите, това са бременностите, включително и многоплодните. Наблюдава се малко по-висок процента на засягане при жените, в сравнение с мъжете. Важно е да отбележим и това, че при доносените бебета процентът на засягане е 10%, докато при недоносените се качва до над 30%. Това още един път доказва, че недостатъчното образуване на съдовете при недоносените бебета е една от причините за образуване на хемангиоми.
Друг фактор е възрастта. Много често при възрастните хора също могат да се появят хемангиоми. Предполага се, че е поради промяна в структурата с възрастта на самата кожа. Външни фактори също играят роля като, примерно, токсични условия на работа. Важно е също да се отбележи, че при бялата раса разпространението на хемангиомите е с 4% по-голямо.
– Къде най-често се откриват хемангиоми?
– Хемангиомите може да бъдат разположени навсякъде по човешкото тяло. Откриват се по кожата на лицето, шията и крайниците. Варират по цвят, размери и форма. Хемангиомите по кожата са чести при кърмачета – представляват 7% от всички доброкачествени тумори в ранна детска възраст. Може да бъдат разположени и в подкожните тъкани, в мускули – най-често при деца. Засягат и костите – предимно на черепа и на гръбначния стълб, особено при по-възрастни хора – 50-70 годишни. Могат да засегнат и вътрешни органи, най-вече черен дроб и черва.
В повечето случаи се откриват случайно на ехограф, рентген или скенер, по някакъв друг повод.
– Какви са видовете хемангиоми и по какво се различават един от друг?
– Общо взето, три са най-важните класификации, по които може да различаваме хемангиомите. Според тъканите, които изграждат тумора, биват капилярни и кавернозни. Първите са съставени от най-малките кръвоносни съдове и са най-чести при кърмачетата – откриват се още при раждането. Характерното за кавернозните е, че са разположени в дълбочина на кожата и на тъканите. И двата вида се различават както макроскопски, така и микроскопски. Капилярните са значително по-светли, по-повърхностни, докато при кавернозните кожата изглежда по-синкава. Третият тип са смесените хемангиоми – комбинация от първите два вида.
Другата класификация е според времето на появяването им и може би ще е по-интересна за родителите. Включва конгениталните хемангиоми – има ги още от самото раждане. И затова един съвет към родителите: още при вземането на детето от родилния дом, хубаво да се огледа кожата за наличие на розови хемангиоми.
Следващите по вид хемангиоми от тази класификация са инфантилните. Те се появяват в първите месеци от раждането. Много по-често срещани са от конгениталните. При тях също е важно да се отбележи, че лечението трябва да започне още от самото начало.
Според дълбочината на засягане на тъканите, различаваме повърхностни, дълбоки и смесени хемангиоми, като първите са с най-голям процент на разпространение – 50-60%. Дълбоките хемангиоми се появяват от първи до трети месец, като те са с по-малък процент – 15%. При смесените хемангиоми процентът е около 25-30%. Всички си имат външни описания, но те се променят с възрастта.
– През какви фази преминават тези промени?
– Хемангиомите имат три фази на развитие. Първата е пролиферативната фаза, която се развива най-бързо. Вижда се как с времето се оформя по-ясно розово петно, което нараства по размер. И тук, в тази фаза трябва да започне лечението, за да е най-успешно. Следва втората фаза – на стабилизация. Тогава вече хемангиомът достигна до определени размери, цвят, форма и надигнатост над кожата и така може да остане с години, без да се променя.
И последната, трета фаза на развитие е регресията, когато много голяма част от хемангиомите с годините започват обратно развитие. Дали с или без лечение, но една голяма част от тях започват да намалят по-размер, цвят и към 12 годишна възраст дори могат напълно да изчезнат. Като, естествено, остава някакъв незначителен белег.
– Какво е важно да отбележим за лечението?
– Това, че лечението трябва да започне веднага, още от самото начало при откриване на хемангиома. То може да бъде консервативно и оперативно. От новите методи, с които разполагаме, можем да споменем мини-инвазивните. лазерните, криохирургията. Хирургията вече отстъпи място на тези нови методи. При съмнение за хемангиом трябва да се направи мултидисциплинарна консултация още при раждането. Това означава педиатър, дерматолог, съдов хирург, което също е много важно и родителите трябва да го знаят. Целта е да се обсъди какво ще е поведението при хемингиома: трябва ли да се започне консервативно лечение или да се третира по някои от методите, които споменахме.
И още едно важно нещо при химангиомите е, че те задължително трябва да се проследяват от специалист, да се наблюдава за появата на усложнения.
– Как преценявате кой от методите на лечение да приложите при даден пациент?
– Много е важно вида на самия хемангиом и мястото, където се намира. Когато е на видими места, като лицето, при всички положения се стремим да избегнем хирургична намеса. И тогава метод на избор са склерозация, лазерната аблация, криохирургия. Целта е да се ограничи снабдяването с кръв на самия хемангиом.
– Кои са най-честите усложнения при хемангиомите?
– Доказано е, че 10% от хемангиомите протичат с усложнение при различните възрастови групи. Може да се наблюдава разрастването им по площ, по дълбочина. Това говори за настъпващо усложнение. Много често хемангиомите кървят при нараняване и дори спонтанно, което е най-неприятното усложнение. Важно е читателите ви да знаят, че рискът туморът да се превърне в злокачествен е минимален.
– Кои от тези хемангиоми са най-опасни?
– Най-опасни са дълбоките хемангиоми – тези, които са разположени на много голяма площ и за които споменахме, че се квалифицират като кавернозни. Първо, защото са разположени на по-големи кръвоносни съдове, не на капиляри. Второ, нарушени са стените на самите кръвоносни съдове и между тях се образуват каверни /кухини/ от кръв. Те са доста опасни, защото рискът от кървене при тях е по-голям. По принцип, ако хемангиомът притиска някакви структури във вътрешните орган, се оперира. В останалите случаи подлежи на наблюдение и много рядко се стига до някаква оперативната намеса.
– След като се приложи лечение, възможно ли е да има рецидив?
– Възможно е да има рецидив. Това е основният проблем при хемангиомите и най-големият недостатък на хирургичното лечение, между другото. Затова много е важно лечението да е хибридно. Дори когато се налага хирургично лечение, ако е възможно да се използва и лазерна аблация, криохирургия или склерозация.
– Всички тези методи ли прилагате в болницата?
– Освен криохирургията, останалите методи ги имаме. Тъй като една голяма част от хемангиомите до 12 годишна възраст могат да претърпят обратно развитие, изключително важна е консултацията с мултидисциплинарен екип, колкото е възможно по-рано, за да се прецени какво ще е поведението при този хемангиом в бъдеще. Най-често при бебетата се използва като консервативна терапия още в самото начало бета-блокер, под формата на сироп. Изписва се от комисия през Национална здравна каса. Ефектът е много положителен, но при започнато навреме лечение. Затова, пак повтарям, при всяко новородено дете, при което се забележи от родителите или в родилния дом някъде петно с розов оттенък, съмнително за хемангион, е необходимо консултация с мултидисциплинарен екип.
– Кой е бил най-сложният ви случай в практиката? В смисъл, труден за повлияване хемангиом или с много голям размер.
– Мога да спомена един мой пациент, мъж, на 70 години, който имаше огромен хемангиом на главата в окосмената част и кървеше непрекъснато. Там са наложи да прекъснем клоновете дори на артерия каротис екстерна, която отива към самия хемангиом. Ефектът беше задоволителен – кървенето намаля и спря. Зарасна, но остана белег. И една жена, около 35 годишна, с хемангиом на лицето, със същата клинична картина. Имам и пациент, при който хемангиомите бяха се разпространили на голяма площ от тялото, въпреки че нямаше оплаквания: по лицето и по целия крак, комбинирано с вродена съдова малформация – артериовенозни фистули.
